Решение № 3903 от 04.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3903 гр. В. 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110100032 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ************** срещу „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *********************, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на сумата 1549.46 лв.

/хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 0.46 ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за доставена стока /консумативи+опаковъчни материали/, за което е издадена Фактура № **************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: бил е търговски представител на Е.е. ООД в офис В. пазар „М.". На 21.04.2023г. подал тримесечно предизвестие за прекратяване на договорните отношения с „Е.е." ООД. След прекратяване на договорните отношения, ответното дружество поело управлението на разработения обект. Между страните била постигната договореност за закупуване от ответника на всички консумативи - кутии, пликове, аерофолио, хладилни кутии, стикери и други опаковъчни материали, които останали в офиса на пазар „М.". На 21.08.2023 г., на посочена от управителя на „Е-М.****" ЕООД електронна поща е изпратена фактура № ************ г., в която са посочени количество и цена на всеки един консуматив. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на исковата сума. Въпреки приемането на стоката и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът - купувач не е изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена на предадената стока.

Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално изпълнение. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 14861/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявената претенция. Сочи, че между страните не е постигната договореност за покупко-продажба на консумативи на претендираната стойност. Твърди, че е платил всички налични материали в офиса за сумата от 400 лева, които са предадени на управителя на ищцовото дружество, който се е задължил да издаде фактура, което не е сторил. Оспорва да са му предадени описаните във фактурата консумативи. Оспорва, че ищецът е притежавал правото на собственост върху изброените от него вещи във фактурата по мярка и количество. Оспорва да е признал задължението. Моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно 1 и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.11.2023г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7041 от 16.11.2023г. по ч.гр.д. № 14861/2023г. по описа на ВРС, за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на законоустановения срок.

Не е спорно, че ищецът е бил търговски представител на Е.е. ООД в офис В. пазар М., като след преустановяване на договорните отношения, представителството е поето от ЕМ.**** ЕООД, ЕИК: ***********. Това се установява и от приложените доказателства Кореспонденция по ел. поща от дата /л.5 от делото/; Анекс към договор от 11.07.2023г.;

Протокол № ************; Фактура № *************.; Споразумителен протокол съгласно Договор за представителство от 24.07.2023г.; Фактура № *************г.; Фактура № ***************

Видно от т.8 от Анекс към договор от 11.07.2023г., сключен между Е.е. ООД и ЕМ.**** ЕООД, при прекратяване на Договор по чл.22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 11.07.2023г., Е. се задължава да изкупи от партньора наличните опаковки на цената на закупуването им от доставчик.

Представено е надлежно заверено копие на Фактура № **************. на стойност 1549.46 лв. с ДДС, с падеж 04.09.2023г., едностранно подписана от ищеца. Фактурата е издадена от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на стоките е Е-М.**** ЕООД, ЕИК: ***********.

Представена е кореспонденция между страните относно издадената фактура.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, за установяване наведените от него фактически твърдения досежно обстоятелствата по предаване на стоката.

Св. К.М. /без родство/ познава Я. от четвърти клас. Приятели са. В момента Я. е таксиметров шофьор. Преди това имал офис на „Е.", който затворил 2023г., юли месец.

Освободил офиса и го предал на едно момиче, което работело при него. Бил свидетел на предаване на офиса. С още един приятел му помогнали при изнасянето. Изнасяли маси, столове, компютри. Оставили чували, опаковки, които били в единия край на залата. Св. започнал да ги изнася, но Я. го спрял и му казал, че тези неща остават в помещението, защото такава е уговорката с момичето, което поема офиса от него. Изнесли офиса в рамките на около 4-5 часа. Когато се върнали около полунощ, там ги чакало едно момиче, въпросното, което поело офиса, с едно много младо момче. Я. заедно с момичето влезли в офиса. Огледали помещението. Спрели се там, където били рафтовете и Я. й показал опаковките, които останали. След това си стиснали ръцете. Св. бил отвън, но вратите на офиса били отворени и всичко се виждало вътре в помещението.

От копие на прокурорска преписка № 16854/2023г. на ВРП се установява, че преписката е заведена по сведение на Е.И.М.. На Я. Л.И. е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Настоящата инстанция приема, че е сезирана с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД.

Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и е процесуално допустим.

Ангажираните по делото доказателства не обосновават извод, че страните са се намирали в договорни отношения, породени от договор за покупко-продажба на стоки.

Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.

Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в 2

Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Събраните по делото доказателства не установяват, че между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил Фактура № **************.. В разглеждания случай липсва волеизявление на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка. Не се установиха действия по приемане на фактурата, същата е едностранно подписана от ищеца, като липсват доказателства да е включена в дневника за покупки на ответника, да е декларирана и ДДС да е ползван като данъчен кредит.

От това следва, че ответникът не е признал и приел доставените стоки.

Ангажираните гласни доказателства също не установяват предаване на посочените във фактурата стоки по вид и количество.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ищецът не е представил доказателства, от които да се установява, че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен неформален договор за търговска покупко-продажба, както и че се явява изправна страна по същия, т.е. че действително е предал уговорената стока.

Искът подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за осъждане на ищеца да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата в общ размер на 605 лева /5 лева дължимата и заплатена държавна такса за съдебно удостоверение; 600 лева - платено възнаграждение за един адвокат/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ************** срещу „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *********************, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на сумата 1549.46 лв.

/хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 0.46 ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за доставена стока /консумативи+опаковъчни материали/, за което е издадена Фактура № **************., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.Т." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. В. бул. „Княз Борис I" № 38, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Е-М.****" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *********************, сумата от 605 лева - реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса за съдебно удостоверение и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3