Решение № 72 от 21.04.2022, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1214/2021
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 132, ал.1, т.2 · Семеен кодекс
- чл.134, т.1 · Семеен кодекс
- чл. 134, т. 2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. *****, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130101214 по описа за 2021 година
Делото е образувано от Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:гр****. общ****, **** област, ул.”***** № За в качеството и на майка и законна представителка на детето Р.Г. К.
ЕГН ********** срещу Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № *****.
В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала, като от съжителството им се родило детето Р.Г. К.. След раждането на детето, ищцата заживяла в дома на родителите си в гр****, за да й помагат в отглеждането на детето, а ответника идвал един или два пъти в месеца, за да види детето. При идването му в**** ответникът се държал странно, не се интересувал от ищцата и детето. От дома й започнали да изчезват различни неща, пари, злато. Когато детето навършило една година, при едно от идванията на ответника в**** след въпрос от ищцата той й признал, че употребява наркотици и е на метадонова терапия. Отношенията между страните постепенно се влошили и от юли месец 2017г. били разделени. От юли 2017г. ответника не е виждал сина си. До настоящият момент е изпратил сумата от 150 лв. на 19.12.2019г. Детето Р. не познавало баща си Р. и никога не е оставала само на грижите му. За детето се грижила ищцата с помощта на родителите си. Ищцата не знае къде е ответника.
Ищцата твърди, че за храна, облекло, медикаменти и учебни пособия за детето се грижа само тя. Между нея и детето съществувало силна емоционална връзка, тъй като от раждането му до настоящият момент единствено тя се грижи за него.
Ответника трайно не полагал грижи за отглеждането на детето, не предоставял издръжка за посрещане на ежедневните нужди от храна, облекло и лекарства.
Твърди се, че с оглед възрастта на детето за издръжката са необходими месечно около 350 лв., от който ответника следвало да поеме 180 лв., останалата част от необходимите средства и грижите по отглеждането и възпитанието ще поеме ищцата.
Иска се постановяване на решение, с което на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Р.Г. К., ЕГН **********, бащата Г.
Л. К.. ЕГН ********** и да се определи режим на личен контакт всяка трета неделя от месеца от 10 до 12ч. в дома на ищцата в гр****, общ****, **** област, ул.”***** № За.
Иска се на основание чл.143 от СК да бъде осъден ответника Г. Л. К. ЕГН 1
********** да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Р.Г. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Р. Н. ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от особения представител назначен на отвеника
Твърди, че не е спорно, че ответника е баща на детето Р. К.. Не се оспорва, че ответника дължи издръжка на сина си, като моли да бъде определена такава в минимален размер.
Искът с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК бил неоснователен и се иска неговото отхвърляне. Не се противопоставя на предложения режим за личен контакт между бащата и детето.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Ответникът чрез назначения му особен представител моли да бъде определена издръжка за детето в минимален размер, поради липса на доказателства за доходите на ответника, не се противопоставя детето да живее при майка си и да се определи режим на личен контакт с бащата, но счита, че не са налице основания за лишаване на бащата от родителски права спрямо детето. Представителят на ТО ***** към РП **** пледира за основателност на предявените искове за лишаване на родителски права и издръжка.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От Удостоверение за раждане на Р.Г. К., изд. въз основа на акт за раждана № 2465/23.12.2014г. се установява, че детето Р.Г. И. е роден на ****г. от родители Д. Р. Н. и Г.
Л. К..
От Удостоверение с изх. № УДВ-210/17.08.2021г. от начално училище „*****“ гр.**** се установява, че детето Р. И. е записан като ученик в 1-ви клас в НУ „*****“ гр**** през учебната 2021г./2022г..
От Нотариален акт № 176, том IV, рег. № 4024, дело № 508 от 2021г. се установява, че на 11.08.2021г. родителите на ищцата Д. Н. и Р.И. й даряват недвижим имот, находящ се в гр****, ул.“*****“ № 3а, представляващ дворно място с площ 581 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор *** заедно с построената в него жилищна сграда еднофамилна на два етажа със застроена площ от 102 кв.м. и разгъната площ от 204 кв.м., гараж, и три селскостопански сгради.
От Трудов договор № РД-010- 001/07.10.2019г. на Д. Р. Н.; Допълнително споразумение към трудов договор № 89/26.01.2021г. на Д. Р. Н. се установява, че ищцата на 07.10.2019г. е сключила трудов договор с ОУ „******“ гр.******, за да изпълнява длъжността учител на пълно работно време с основно трудово възнаграждение от 920 лева.
На 26.01.2021г. ищцата е сключила допълнително споразумение към трудов договор № 89/26.01.2021г. с община****, съобразно което тя заема длъжността мл.експерт „ИК на ОП“ в община**** на непълно работно време и получава основано трудово възнаграждение в размер на 600 лева.
От писмо с № 1823/07.04.2022 от УМБАЛ „Света Марина“ гр.**** се установява, че ответникът К. е бил хоспитализиран еднократно за лечение в Психиатричните клиники на УМАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.****. Лечението е било в стационарни условия за периода от 07.11.2016г. до 12.11.2016г. във Втора Психиатрична клиника с диагноза „Психични и поведенчески разстройства , дължащи се на употребата на опиоиди, абстинентно състояние.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП ***** се установява, че родителите 2 на Р. са разделени от 2017г., детето е останало да живее с майка си в дома й в гр**** заедно с нейните родители. Р. не си спомня баща си. Майката съжителства на семейни начала с А.З.. Майката е поела изцяло грижите за сина си като е подпомагана от родителите си и съжителя си З.. Жилищните условия в дома, в който живее детето са подходящи за неговото отглеждане. Майката работи като учител в СУ „******“ в гр.****** на пълно работно време и в община**** като мл.експерт „ИК на ОП“ на непълно работно време. Детето е записано в 1-ви клас в НУ“*****“ гр**** и редовно посещава училището. Детето не е емоционално привързано към баща си, той не взима участие в неговия живот и е трайно дезинтересиран от него. Детето е привързано към майка си, нейните родители и съжителя й.
От показанията на св.Н. и св.О., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с всички събрани по делото доказателства се установява, че страните живеели на семейни начала от 2012г.. В началото живеели в жилище в гр.****, което било собственост на семейството на ищцата заедно със сестра й.
През 2013г. св.Н. теглила заем в размер на 2000 лев, за да могат страните по делото да си направят фирма, ответникът се занимавал с ремонт на компютри в наета книжарничка с тези пари, след това в дома си, но не успял в тази работа.
След това през 2014г., когато ищцата забременяла се преместили в жилището на Г., започнали да правят ремонт там, за които плащали родителите на ищцата. След като се родил Р. св.Н. – майка на ищцата купувала памперсите и млякото за детето, семейството било затруднено финансово. Поради това родителите на Р. заедно с него се преместили да живеят в гр**** при родителите на ищцата. Ответникът се държал безотговорно към детето си. Семейството на ищцата заплатили курса на ответника за възстановяване на точки за шофьорска книжка, курс за да се качи на кораб, но всичко това било неуспешно. Бащата на ищцата намерил на ответника работа по корабите, но той ходил за кратко и се отказал. През 2017г. ищцата и родителите й разбрали, че ответникът взема наркотици. Ищцата водила ответника на лекари за лечение на зависимостта му, той бил включен в метадонова програма и бил на стационар в Психиатрична клиника към МБАЛ „Св.Марина“. Ответникът вземал пари от портмонетата на близките на ищцата и злато от къщата. През м.06/07 2017г. ответникът катастрофирал тежко със семейния автомобил, след което той не можел да се ползва. След инцидента страните се разделили. След раздялата ответникът не помагал по никакъв начин ищцата в грижите за детето, нито изпращал някакви пари за него, нито е имал контакт с ищцата.
За Р. се грижи изцяло майка му заедно с лицето, с което живее на семейни начала от 2019г.. Детето учи в НУ „*****“ гр****. След училище детето посещава веднъж седмично английски език и три пъти на спорт. След раздялата между родителите ответникът е идвал веднъж да посещава сина си. Детето няма връзка с баща си, той наричал „тати“ съжителя на майка си, въпреки че знаел, че това не е баща му.
С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правното основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски права на Г. Л. К. ЕГН ********** по отношение на детето Р.Г. К., ЕГН **********.
Предявен е осъдителен иск по чл.134, т.1 от СК за осъждане на ответника Г. Л. К.
ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Р.Г. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Р. Н. ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че с ответницата са живели на 3 семейни начала, че имат общо дете Р. К., че страните са разделени от м.07.2017г. и че ответника е видял последно сина си тогава, че ответникът употребява наркотици и е бил на метадонова програма, че са посещавали психиатър във връзка с това, къде и с кого живее детето Р., кой полага грижи за него, отношенията между детето и родителите му.
Ответникът няма факти и обстоятелства по делото, за които да носи доказателствена тежест.
Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответникът за период от 5 години. Този период се определя от настоящият състав като траен. От събраните по делото гласни доказателства, от акта за раждане на Р. К. се установи, че ищцата и ответника са родители на малолетния Р. К., роден на ****г.. Още след раждането на детето ответникът е проявявал безотговорно отношение към него и към семейството си. Не е имал постоянна работа, налагало се е родителите на ищцата да му помагат да си намери работа, да му заплащат курсове за възстановяване на точки, за работа на кораб. Майката на ищцата св.Н. е закупувала памперси и мляко за детето, тъй като и двамата родители не са имали финансова възможност затова. Ответникът малко след раждането на детето е заживял заедно с ищцата и детето си в дома на родителите на ищцата като издръжката на семейството се е поемала от родителите на ищцата. Бащата на ищцата е намерил работа на ответника, но той я е напуснал.