Решение № 2900 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2900 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330106689 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу З. А. Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 154.09 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в *** за периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8.30 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.09.2023 г. до 04.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 1170/06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2185 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, поправена с Разпореждане № 13614/09.05.2024 год., постановено по реда на чл. 247 ГПК.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.

Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не били необходимо изричното им приемане от потребителите. Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН 1374736, находящ се в ***. За Н. биз открит клиентски номе *** в качеството й на собственик на посочения имот. Поддържа, че ответникът имал 1 насрещното задължение да заплаща потребената електрическа енергия, като при неплащане в срок, дължал и обезщетение за забава. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. е доставил в обекта на ответника електроенергия на стойност 154.09 лева., която не била заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено плащане в размер на 8,30 лева за периода от 12.09.2023 г. до 04.02.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който се взима становище за допустимост, но неоснователно на предявените искове. Посочва се, че от ищцовото дружество не е посочен начин за отчитане на потребената ел. енергия, представените фактури не доказвали отразяване на реалното потребление. Счита, че претендираното обезщетение за забава не се дължи, тъй като тъй като не били представени доказателства за отправена покана за заплащане на дължимите суми към ответницата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са обективно съединение съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Ищецът е представил и е приета като писмено доказателство фактура № 1295296063, в която са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г., като във фактурата е посочена сумата за плащане за потребената електрическа енергия с ДДС, както и е приета справка за консумация на клиенти, в която е посочен дата на отчет, номер на СТИ, вид СТИ, конст., тарифност – 2Т, показания и номер на фактура за съответните отчетени показания.

Към заявлението по чл. 410 ГПК по приобщеното по настоящото дело ч.гр.дело 2185/2024 год. са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване ” ЕАД, действащи към процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или 2 ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

За установяване на качеството потребител на ответника по делото е представен и е приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на *** видно от който ответникът е придобила правото на собственост върху процесния имот на 24.07.2013 год.

Съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период ответникът има качеството на потребител за обект, намиращ се в ***, предвид установения факт, че е собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 98 от Закона за енергетиката, отменена от 01.07.2007 г. и заменилите я чл. 98а и чл. 98б от Закона за енергетиката, общите условия за договорите за покупко-продажба на електроенергия се публикуват по определен ред и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо писменото им приемане. В срок от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тези условия имат право да внесат заявление, с което да предложат различни условия, които след евентуалното им приемане се отразяват в допълнително писмено споразумение. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към електропреносната мрежа и започне да потребява ел.енергия от същата. В съответствие с нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия (ОУ), които влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане. В случай, че в 30-дневен срок от влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, не предложат специални условия, 3 се счита, че ОУ на ищцовото дружество намират приложение спрямо тях (чл.

98а, ал. 5 ЗЕ). По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че между страните са договорени условия по предоставянето на електрическа енергия, различни от посочените в ОУ, поради което съдът приема за установено, че последните са приложими в отношенията между страните по делото.

От приетата в с.з. от 08.05.2025 год. и неоспорена от ответната страна справка за консумирана ел. енергия /л.60/ се установява, че в процесния период 23.07.2023 год. д 22.08.2023 год. ответницата е консумирала ел. енергия общо 638 кВтч на обща стойност 128.41 лева без ДДС.

При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от 154.09 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по издадената фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж – 11.09.2023 год. и крайна дата 04.02.2024 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 8.30 лв.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., 400 лв.възнаграждение за особен представител. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение – арг. т.

12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. А.

Н., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430, сумата от 154.09 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в *** за периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8.30 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.09.2023 г. до 04.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 1170/06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 2185 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, поправена с Разпореждане № 13614/09.05.2024 год., постановено по реда на чл. 247 ГПК.

ОСЪЖДА З. А. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430 сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 2185/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 575 лева – разноски в исковото производство по гр.д. № 6689/2024 г. на Районен съд - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ч.гр.дело 2185/2024 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител.