Определение № 2982 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604362 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 и сл. от НПК.

Делото е образувано въз основа на частен протест срещу Определение от 16.02.2026 г., постановено по НЧД № 683/2026 г. по описа на СРС, НО, 96ти състав, с което е отменено Постановление от 28.08.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15145/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. 1762/2025 г. по описа на СРП.

С протеста се изразява несъгласие с определението на първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Инвокират се доводи, че в настоящия случай е налице гражданскоправен спор, поради което представителят на СГП счита, че отмененият прокурорски акт е бил постановен при правилното приложение на процесуалния и материалния закон. Моли се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Частният протест е подаден в законоустановения срок от правно легитимна страна срещу акт, подлежащ на протестиране, поради което същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, настоящият съдебен състав намира протеста за основателен.

ДП № 15145/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. 1762/2025 г. по 1 описа на СРП било образувано и водено във връзка с извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са извършени разпити на всички свидетели, които имали отношение по случая, но въпреки това разследващите органи не успели да съберат достатъчно данни за да привлекат лице в качеството на обвиняем, като впоследствие на 28.08.2025 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Преди да изложи фактически и правни съображения по съществото на предмета на делото въззивният съдебен състав намира за необходимо първо да разясни състава на престъплението измама по чл.209 от НК.

За осъществяване състава на престъплението измама, описано в диспозицията на чл.209 от НК е необходимо деецът чрез активни действия да възбуди заблуждение у другиго, респективно при вече формирани неверни представи деецът да съдейства за тяхното поддържане в съзнанието на пострадалия. На второ място е изискването това да стане с користна цел и вследствие на така създадените неверни представи, пострадалият да бъде мотивиран да извърши разпоредителни действия. Вследствие на така извършените действия на последно място се причинява имотна вреда за заблудения или трето лице.

От събраната до момента в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност се изяснява следната фактическа обстановка.

Поради влошено здравословно състояние на майката на свидетелката Д.

Н., последната от свои познати разбрала за св. Б.Л., че работи в „БББМДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД, което дружество се занимавало с уреждане на лечение на българи в Германия.

„БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД е регистрирано в Р.

България, с предмет на дейност: Пренасочване на болни от и към чужбина.

Медицински туризъм.

От познати свидетелката Н. узнала и телефонния номер на св. Л., както и че въпросното дружество успяло да съдейства за лечение на друг български гражданин в Германия.

Свидетелката Н. осъществила контакт със св. Б.Л. чрез приложението 2

„Вайбър“, като му обяснила, че желае лечение на нейната майка в Германия.

Л. й заявил, че с това се занимава, като щял да сътрудничи за създаване на адресна регистрация в Германия на майката на св Н. и кандидатстването на последната за формуляр S1 пред НЗОК . Посочил също, че тази услуга ще е на стойност 20 000 евро /без ДДС/, като свидетелката Н. авансово трябвало да преведе 5 000 евро /без ДДС/. Така на 29.03.2024 г., чрез банково нареждане, извършено в клон на „Юробанк България“ АД, свидетелката превела по сметката на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД сумата от 11 734,98 лева (6000 евро). За преведената сума била издадена фактура от дружеството.

В телефонен разговор Л. казал на св. Н. да отиде до НЗОК. След като последната отишла в НЗОК св. Л. и обяснил какви документи да попълни, което свидетелката направила.

След няколко дни св. Н. взела решение майка й да се лекува в болница „Шарите“, в гр. Берлин, Германия, което лечение било уговорено между свидетелката и лечебното заведение преди тя да потърси услугите на св. Л., като решила да се откаже от услугите на последния.

В резултат на взетото решение св. Н. заявила на св. Л., че се отказва от уговорката и поискала преведената от нея на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД парична сума да й бъде възстановена.

Искането на свидетелката Н. не било уважено и преведената от нея сума не й била възстановена.

За случая св. Н. депозирала сигнал до Районна прокуратура Пловдив.

Въпросната фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетелите Д. Н. и Б.Л., така и от писмените документи, установяващи актуалното състояние и предмета на дейност на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД, преведената от Н. на дружеството парична сума, както и осъществената между свидетелите кореспонденция.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че устно е сключен мандатен договор (договор за поръчка) между Н. и „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД, настаняване за лечение в Германия на майката на свидетелката.

Доказателства за сключения договор по делото се възпроизвеждат освен от показанията на свидетелите Д. Н. и Б.Л., така и от приложената в кориците 3 на досъдебното производство фактура, издадена от „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД, за преведената сума от 11 734,98 лева (6000 евро).

От показанията на свидетелите Д. Н. и Б.Л. се установява, че двамата са постигнали взаимно съгласие по основните параметри на договора за поръчка, като св. Н. е превела поисканата авансово от св. Л. парична сума.

В насока на приетото контролният съд намира за незаконосъобразен извода на първата съдебна инстанция за липсата на доказателства за сключен договор, тъй като за валидността на такъв договор законът не изисква писмена форма.

При измамата по чл.209 от НК договорните отношения се използват единствено като способ за въвеждане на заблуждение, като деецът, който ги използва, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях .

Т.е., за да е налице наказателноправна измама по смисъла на чл. 209 НК, следва да бъде доказано по категоричен начин, че деецът, който използва създадената от него привидност за договорни отношения (в случая, че се задължава по устния договор с пострадалата да изпълни поръчката й, като настани майка й в лечебно заведение) само като способ за измама, като изначално няма никакво намерение да изпълни уговореното задължение, а единствено да създаде погрешна представа у насрещната страна за това .

Следва съдът да направи и разграничение между наказателноправната и гражданскоправната измама по чл. 29 ЗЗД, при която се изисква освен всичко изброено деецът не просто да е сключил умишлено унищожаем договор, но и към момента на възбуждане на невярната представа да е имал користна цел да увреди въведения в заблуждение.

Събраната по делото доказателствена съвкупност по никакъв начин не обосновава извод, че Б. Л. нито не е могъл, нито е имал изначално намерение да не изпълни задълженията по договора за поръчка, а единствено е действал с користна цел, а именно да набави за „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД или за себе си имотна облага, увреждайки по този начин имуществото на св. Н..

Както бе посочено предмета на дейност на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД е свързан със съдействие за лечение в чужбина.

На следващо място по категоричен начин се изяснява, че св. Н., след 4 като е превела на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД сума от 11 734,98 лева (6000 евро), по собствени подбуди се е отказала св. Л. да й съдейства за настаняване на майка й за лечение в Германия.

Не на последно място не се установява от доказателствената съвкупност, че след превода на сумата св. Л. не е изпълнил или е отказал да изпълни поетите от него задължения по договора за поръчка, като се е укрил, отказвайки да комуникира със св. Н..Напротив, от доказателствения материал се установява, че св. Л. е продължил да комуникира със св. Н..

Всички тези обстоятелства по някакъв начин не обосновават извод за осъществен от обективна страна състав на престъплението измама по чл.209 от НК.

Заявеното от св. Н. желание да й бъде върната от св. Л. преведената от нея на „БББМ-ДИАГНОСТИК ГЕРМАНИЯ“ ЕООД сума от 11 734,98 лева (6000 евро) и отказът това да се случи, също не покрива от обективна страна съставомерните признаци на наказателноправната измама, като тези взаимоотношения изцяло попадат в предмета на регулация на гражданското право.

Доводите за неяснота на договорните условия, изтъкнати от районния съд могат да послужат за установяването на гражданска измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК, но както вече беше споменато по делото липсват каквито и да било доказателства, че в настоящия случай е налице осъществен престъпен състав на наказателноправната измама по смисъла НК. Съдебната практика е константна по отношение на разграничението на измамата по чл. 209 от НК и по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, като именно първоначалното намерение при сключването на сделката е основополагащо при правното квалифициране на извършеното. В тази връзка указанията на първостепенния съд, че е необходимо извършването на допълнителни действия по разследването по отношение изясняването на договорните условия между страните е обективно ненужно при така изяснената от събраната до момента доказателствената съвкупност фактическа обстановка. Също така, произнасянето по евентуалната основателност на непредявен граждански иск освен излишно е и недопустимо да бъде извършвано от наказателния съд, предвид строго регламентирания процесуален ред за това.

5

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 16.02.2026 г. по НЧД № 683/2026 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 28.08.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15145/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. 1762/2025 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6