Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1027 от 08.07.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3317/2021
Вид
Решение № 1027
Подписан
08.07.2021
В сила
28.07.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330203317 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4210471, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на К. О. О. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира направените разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото не е представена разписка за връчване на обжалвания електронен фиш. Съдът е указал на въззиваемата страна да представи такава в срок до първото по делото съдебно заседание, като изрично е посочил, че при 1 непредставяне на такава жалбата ще се счете за подадена в срок. От въззиваемата страна не са представили нужната разписка, нито са представили доказателства, че жалбата е подадена извън срока, поради което и с оглед гарантиране на правата на жалбоподателя следва да се счете, че същата е подадена в срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 27.11.2020 г. в 13,59 ч. в път II-64, км. 34-ти посока на движение с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак “B26”, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 111 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 51 км/ч. като собственик, на когото е регистрирано МПС е К. О.

О..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Обстоятелството, че процесният автомобил е съсобствен на жалбоподателя, се установява от представената по делото справка за собственици на автомобила.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 114 км/ч. В случая неправилно е посоченото, че е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч. Съгласно приложения по делото Протокол № 9-33-20 от 26.10.2020г., допустимата грешка при измерване на скоростта е 2 плюс/минус 3% при скорост над 100 км/ч. Така е следвало да се приспадане толеранс от 3% в полза на водача и скоростта на движение на автомобила следва да е 110,58 км/ч. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 50 и 51 км/ч, какъвто е и настоящият случай. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Поради изложеното получената скорост от 110,58 км/час следва да се закръгли до най-близкото число, а именно 111 км/час, като именно тази скорост е посочена в ЕФ. В този изричен смисъл са и указанията на Икономическата комисия на ЕС, според които при измерване на скорост, резултата се закръгля до най-близкото цяло число. Следва да се посочи и че предвиденото по-ниско наказание по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП би било приложимо само при превишаване на скоростта от 41 до 50 км/ч, а при превишаване над 50 км/ч (каквото се получава дори след приспадане на толеранса от 3%) е приложима санкцията по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

3

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда, от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод да е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя, поради което и същият не се доказва да е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на 4

АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство.

В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата, АТСС е било позиционирано на път II-64, км 34-ти.

Доколкото от представената снимка (статично изображение), както и от представената снимка на автомобила, към който е било прикрепено АТСС, с което е бил осъществен контролът, не се вижда позиционирането на пътния знак, при спазване принципа на служебното начало и с оглед направеното възражение в жалбата по отношение на фактическата обстановка и позиционирането на знаците, в хода на съдебното производство била изискана справка от ОПУ-Пловдив дали съответният участък от пътя попада под действието на пътен знак В26. Съгласно писмо изх. № 11-00336/01.06.2021г. от ОПУ-Пловдив се установява, че пътната отсечка от път II64 е с множество неравности, поради което е била сигнализирана с 4 групи знаци – А12-неравности и B26- ограничение на скоростта до 60 км/ч, в комплект с табелки Т2 – дължина на компрометирания участък 3000 м.

Пътните знаци в посока от Пловдив към Карлово (която отговаря на посоката от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен) били разположени на км 32+600 и на км 34+605. Посочва се, че вероятно за да се избегне спазване на ограничението на скоростта и съответно налагането на санкции при неспазване на същото, знаците B26 (60 км/ч) неколкократно са били премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя.

Всеки път същите били възстановявани до 27.07.2020г., когато били констатирано окончателното им изчезване. Същите били монтирани отново на 02.11.2020г., след което отново са изчезнали.

В тази насока напълно основателно се явява възражението на жалбоподателя, че няма доказателства на мястото на осъществения контрол към 27.11.2020г. да е бил наличен знак В 26 за ограничение на скоростта и неправилно е било констатирано нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по обжалвания в настоящото производство електронен фиш. От обективна страна, при липса на знак, поставен по съответния ред и видим за водача, липсва задължение за водача да спазва ограничение на скоростта, различно от общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

5

Следва да се посочи и че в протокола по чл. 10 е отразено, че АТСС-то, с което се е осъществило видеонаблюдението, е било разположено на 200 метра от пътния знак за ограничение на скоростта. В случай, че контролът е бил осъществен на посочения 34-ти км от път II-64, то същият се явява на 605 метра от евентуално поставения знак, намиращ се съгласно справката от ОПУ-Пловдив на км 34,605 от пътя. Така при твърдяното позициониране на АТСС в Протокола по чл. 10 и действителната разлика между мястото на евентуално поставения знак и извършването на твърдяното нарушение се констатира трикратно различаване, което различаване е значително и води до основателно съмнение за законосъобразността на осъществения видеоконтрол, респективно до съмнение дали водачът е извършил именно твърдяното нарушение. Нещо повече – при твърдяното в Протокола по чл. 10 разстояние от 200 метра между пътния знак и мястото на осъществяване на контрола е могло при заснемането на позиционирането на превозното средство, към което е прикрепено АТСС, да е видно и наличието на групата от пътни знаци, каквито обаче на снимката, приложена към административнонаказателната преписка, не се забелязват.

Така въз основа на гореизложеното, с оглед на събраните доказателства, обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи несъмнен извод за наличие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта на преминаващите пътни превозни средства към датата и на мястото на извършване на твърдяното нарушение. На още по-голямо основание не може да се направи несъмнен извод, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта Тъй като административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения, то и административнонаказателното обвининие се явява недоказано, поради което и процесният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално 6 представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ,т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.