Решение № 450 от 21.11.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №450

21.11.2022 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА

ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров изслуша докладваното от съдия Кр. КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №550 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.И.Ш. против Решение № 232/09.06.2021г., постановено по а.д. № 508/2020 на Административен съд Стара Загора, с твърдение за неговата неправилност/незаконосъобразност.

Касационната жалба първоначално е подадена пред ВАС, който с определение №7504/29.07.2022г., постановено от тричленен състав на Трето отделение е приел, че същата не му е подсъдна, тъй като с §12 от ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.105/11.12.2020г./ бил създаден нов чл.4б от ДР на ЗИНЗС, като съгласно ал.5 от него производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органа по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл.276-283, се разглеждат от административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на гл. петнадесета на АПК. Актовете, постановени в това производство, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по реда на АПК и прекратил производството пред себе, като изпратил делото за разглеждане от тричленен състав на Административен съд Стара Загора.

Касаторът прави оплакване, че съдът не спазил указаното в Определение №4267/01.04.2022г. на ВАС. Същият сочи, че директорът на Медицинския център към Затвора в Стара Загора бил общо практикуващ лекар и бил длъжен да издаде направлението за компетентния медицински специалист, в случая дерматолог/алерголог, както било указано в чл.137, ал.1-2 от ЗИНЗС. Според законодателят той имал право на преглед и консултация от специалист, а съдът това право му било неоснователно.

Що се отнасяло до постановяване и на осъдителен диспозитив, съгласно който Ш. следвало да заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева, то той бил в пълен разрез със закона. Коментира чл.75 и чл.76 от ГПК, като са прави извод, че в случая не били направени процесуални действия, за да се определяло възнаграждение, а и представителят на ГДИН бил на трудов договор, по силата на който имал задължението да се явява по тези дела.

Моли се касационната инстанция да се произнесе по разумен и законен начин, като отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да се уважи исковата претенция.

Касаторът, редовно призован в с.з., се явява лично. Моли за отмяна на решението и връщане на първа инстанция да го разгледа по същество и оспорва осъждането си да заплати разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Ответникът, редовно призован в с.з., не изпраща представител.

ОП- Стара Загора, редовно призована, се представлява от Прокурор Мавров, който дава становище за оставяне в сила на жаленото решение като правилно и законосъобразно, като се споделят неговите мотиви. В частта на решението относно разноските счита, че тъй като лицето тогава било със статут на лишен от свобода, същата се явявала незаконосъобразна и следвала да се отмени.

Старозагорски административен съд, трети касационен състав намира касационната жалба на К.Ш. за процесуално допустима, като подадена от страна в съдебния спор, против частта от решението, което е неблагоприятно за нея и при спазване на срока по чл.211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна.

За да отхвърли исковата претенция, с която е сезиран, Административен съд Стара Загора приел, че защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на длъжностни лица от администрацията, била регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК и чл.256, ал.1 от АПК уреждал защитата срещу бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а ал.2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който бил длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване. Общото между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на задължение за фактическо административно действие, източник на което задължение била правна норма – т.е. в нормативен акт да били регламентирани предпоставките за възникването на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението му.

Съдът коментирал относимите към медицинското обслужване на лишените от свобода правни норми, които намира уредба в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съдът посочил, че в чл.129, ал.1 от ЗИНЗС било предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществявало в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които били част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществявала в тях, съответстваща на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/, а счл.133, ал.1 от ЗИНЗС билое регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществявала спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършвало, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода нямало условия за провеждане на необходимото лечение или се налагало лечение на инфекциозни заболявания, или били необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

От а нализа на посочената нормативна уредба, Съдът обосновал извода, че нормативно установено задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода било създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание, което от една страна изисквало предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга, било свързано с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания.

Според съда в случая обаче не се оспорвали незаконосъобразни административни бездействия, които да нарушавали правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране на лишените от свобода (от гл.т липсата на организирано медицинското обслужване и неоказана от МЦ към Затвора – Стара Загора на лишеното от свобода лице на медицинска помощ по чл.134 от ЗИНЗС /на спешна медицинска помощ, на първична медицинска помощ, на специализирана извънболнична медицинска помощ или медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лицето/; неизпълнено задължение за изпращане на лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при наличието на някое от основанията по чл.135, ал.1 от ЗИНЗС, установено с предписание на Директора на МЦ /със задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, по аргумент от чл.129, ал.3 от ЗИНЗС и чл. 5, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г./; неизвършена спрямо Ш. медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на специализирана медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение и т.н), а само такива бездействия щели да релевират неизпълнение на административното задължение по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът приел, че по същество Ш. оспорвал преценката на Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора за необходимостта от изпращането му в друго лечебно заведение чрез издаването на медицинско направление /чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода/.

Налице била обаче разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., което се организирало от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основавала на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности имали съответно и нормативно разграничение от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, както и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., която препращала към чл.5 от ЗЛЗ, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност". В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин бил определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като медицинската дейност на съответния лекар /медицински специалист/, вкл. преценката му за необходимостта от изпращането на лишения от свобода в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода, в т.ч. за консултативен преглед и специализирани изследвания и лечение, не можело да бъде определена като такава "при и/или по повод осъществяване на административна дейност"- това означавало, че медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЛЗ, не можело да се определя като административна дейност. Ефикасността, резултатността и правилността на тази медицинска дейност от гл.т. на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от

Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаряла на изискванията за своевременност, достатъчност и качество /чл. 81, ал.

2, т. 1 от Закона за здравето/, не била свързана с административно правоотношение, поради което било прието, че преценката на Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора за липса на нужда от консултативен преглед от лекар – дерматолог и респ. неиздаването на медицинско направление за това, не се свързвала нито с неосъществена дължима административна дейност и съотв. с незаконосъобразно административно бездействие, представляващо неизвършване на фактически действия в противоречие с предписаното от императивната правна норма задължение, нито било проявна форма на нелегитимно третиране във връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност по създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода при изпълнението на наложеното му наказание.

Съдът посочил, че незаконосъобразно административно бездействие поради неиздаването на медицинско направление по чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, не се обуславяло и с оглед дадената препоръка при извършен на 01.07.2019г. на К.Ш. преглед от лекар – специалист вътрешни болести, нефролог, ехографист, да бъдела направена консултация с алерголог във връзка с констатирания обрив по торса и крайниците на лишения от свобода, тъй като съгласно чл.137, ал.3 от ЗИНЗС становището на специалистите от другите лечебни заведения имало консултативен, а не задължителен характер. Следователно препоръката на външния специалист не обуславяло възникнало задължение с административен характер за Директора на МЦ към Затвора Стара Загора да издаде медицинско направление по чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. във връзка с дейности по чл.60, ал.1, т.3 от същата Наредба /специализиран преглед, консултация и лечение на К.Ш. от лекар – дерматолог/, неизпълнението на което задължение да съставлявало незаконосъобразно /неоснователно/ административно бездействие по см. на чл.256 от АПК. За да имало бездействие от гл. т. на осигуряване на адекватно и ефективно медицинско обслужване на Ш. във връзка с констатирания обрив по тялото /при предходни медициниски прегледи/, Съдът посочил, че било необходимо да било установено, че лишеният от свобода обективно имал нужда от определени диагностични, лечебни и/или профилактични дейности във връзка с негово обективно здравословно състояние, които медицински дейности да не можело да бъдат осъществени в лечебното заведение към Затвора – Стара Загора. Такова обективно състояние, сочещо съществуването на основанията по чл.135, ал.1, т.1 – т.3 от ЗИНЗС за изпращане на К.Ш. в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода /в МЦ към Затвора Стара Загора да няма условия за провеждане на необходимото лечение; да се налага лечение на инфекциозно заболяване или да е необходим последващ консултативен медицински преглед или специализирани изследвания за установяване причините за обрива и неговото лечение, като основание по см. на чл.60, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за издаване на направление за преглед от специалист – дерматолог/, в случая не се установявало, като по делото не се доказало, че били допуснати незаконосъобразни бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране в съответствие с медицинските стандарти и с основните принципи на медицинската помощ. При несъгласие с определената диагноза или с назначеното от МЦ лечение, лишеният от свобода за своя сметка можел да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай администрацията на затвора има задължението да осигури достъп на съответния специалист до молителя, за извършването на консултативен медицински преглед /чл.137 от ЗИНЗС/. В случая обаче нямало направено от Ш. искане по см. на чл.137 от ЗИНЗС.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08523822-5e2c-4a35-a0b6-475c155f5982