Решение № 90 от 18.02.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 90 от 18.02.2021 г. по АНД № 639/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемата Й. М. П. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 29.05.2020г. в гр. Пловдив, на моста на ул. „Васил Левски“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка *** с peг. № ***, е нарушила правилата за движение:

Чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.

Чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа па местността, със състоянието па пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай па необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Чл. 23, ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Т.Н., изразяваща се в контузия на гръбначния стълб в шийната област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия на нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията па врата – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение като моли обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи административно наказание, ориентирано към минимума.

Поддържа и искане на основание чл. 343г от НК обвиняемата да бъде лишена от право да управлява моторно превозно средство за минимален срок от шест месеца, а така също да бъдат присъдени в нейна тежест и разноските.

Защитникът на обвиняемата – адв. Б. поддържа, че са налице условията за приложението на чл. 78а НК поради което моли за налагането на административно наказание в минимален размер от 1000 лева. На основание чл. 78а, ал. 4 НК моли да не се налага на подзащитната й наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, алтернативно ако такова бъде наложено да е в минимален размер.

В правото си на лична защита обвиняемата поддържа казаното от своя 1 защитник, изразява съжаление за стореното и посочва, че е шофьор от девет години и не е допускала каквито и да било нарушения на правилата на ЗДвП.

С последната си дума моли да й бъде наложено наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 29.05.2020г., около 15.00 часа, в гр. Пловдив обвиняемата Й.П., управлявала лек автомобил марка ***, модел „***“ с peг. № ***, като се намирала на ул. „Васил Левски“, на моста на „Ален мак“, движейки се в посока юг - север. Била сама в автомобила. Атмосферните условия били добри, времето било сухо и слънчево, пътната настилка била асфалтова, суха и без заледявания, неравности и дупки по нея.

По това време, пред управлявания от обвиняемата автомобил и в същата посока, се движел лек автомобил марка ***, модел „***" с peг. № ***, управляван от свидетеля Г.К.. В него като пасажери пътували пострадалата С.Н., седяща на задна лява седалка и свидетеля С.С. - на предна дясна седалка, като и двамата свидетели били с поставени предпазни колани.

Движението не било натоварено.

Наближавайки светофарната уредба, свидетелката К. спряла автомобила си, тъй като сигналът бил червен. Пред нея имало спрели и други автомобили.

Докато изчаквала подаването на зелен сигнал на светофара, в огледалото за обратно виждане К. видяла бързо приближаващ се към тях черен лек автомобил - този, управляван от обвиняемата. Преди свидетелката да успее да реагира, автомобилът, управляван от обвиняемата застигнал нейния автомобил и без да спре, с предната си част ударил ***-а в неговата задна част.

Веднага след удара, свидетелите К. и С. излезли от автомобила, за да огледат щетите. Установили, че освен, че обвиняемата ги е блъснала отзад, от кинетичната енергия на удара, те от своя страна, са блъснали спрелия също на светофара автомобил пред тях. В този момент, пострадалата Н. започнала да вика за помощ и заявила, че не може да движи врата и кръста си. Незабавно бил подаден сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП и на мястото пристигнал екип на Бърза помощ, както и служители на Сектор „РПТ“ при ОМВРПловдив. Бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието и било образувано настоящото досъдебно производство.

В резултат на настъпилото ПТП пострадала возещата се отзад в лекия автомобил „***” свидетелка С.Т.Н., на която била причинена контузия на гръбначния стълб в шийна област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия на нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията на врата. Това обстоятелство се установява 2 от заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза № 107/2020г. на пострадалата.

Травматичното увреждане е било получено вследствие на т. нар. „травми в купето на автомобила“ при възникнали пътно - транспортни произшествия - в случая - т.нар. „камшичен удар“.

Според изготвената автотехническа експертиза, единствена причина за настъпилото ПТП е поведението на обвиняемата П. като участник в пътното движение.

Предвид наличните обективни находки, вещото лице е приело, че от техническа гледна точка опасността пред фронта на автомобила, управляван от П. е била предвидима за обвиняемата и същата е следвало да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. В случая обвиняемата е имала техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да упражнява контрол върху управлението, скоростта и траекторията на движение на управлявания от нея автомобил и да предотврати настъпването на процесното ПТП.

Видно от показанията на водачите на участвалите автомобили, към момента на настъпването на ПТП не е имало никакви препятствия, зрителни прегради или опасности пред фронта на автомобила, допринесли за настъпването па конкретното ПТП.

Вещото лице заключава още, че основната техническа причина за настъпване па произшествието е, че обвиняемата Й.П. не е възприела и реагирала правилно на пътната обстановка. Управлявала е автомобила по начин, който не е бил безопасен, защото не се е движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство - управляваното от свидетелката К., че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Така обвиняемата не е успяла да възприеме опасността от удар със спрелия пред нея лек автомобил, в който се возела и пострадалата и като следствие от това такъв последвал.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.

378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: показанията на свидетелите Г.Т. К. (л. 24 от ДП); С.В. С. (л. 25 от ДП), С.Т.Н. (л. 26 - 27 от ДП), Й.П.И. (л. 28 от ДП), както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 107/20 г. (л. 30 от ДП), Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 176/20 г. (л. 33 от ДП) и Автотехническа експертиза (л. 37 – 63 от ДП). На следващо място за изясняване на гореописаната фактическа обстановка спомагат и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост; характеристична справка; протокол за оглед на местопроизшествие от 29.05.2020 г., ведно с фотоалбум към него (л. 3 - 18 от ДП); Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 3

(л. 71 от ДП) и план схема на възникнало ПТП с пострадали лица (л. 72 от ДП); справка за нарушител/ водач; медицинска документация.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от обвиняемата на съдебна фаза, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

В съдебна фаза, обвиняемата признава виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна прокуратура – Пловдив и изразява съжаление за стореното.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на обвиняемата П. са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.343 ал.1 б.„б“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, доколкото на 29.05.2020г. в гр. Пловдив, на моста на ул. „Васил Левски“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка *** с peг. № ***, нарушила правилата за движение:

Чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.

Чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Чл. 23, ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Т.Н., изразяваща се в контузия па гръбначния стълб в шийната област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия па нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията на врата.

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния Закон за движение по пътищата. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат 4

/в този смисъл Решение № 289/18.01.2017 г., I НО, постановено по наказателно дело № 1237/2016 г., ВКС/.

На първо място следва да се отбележи, че П. притежава специалното качество, изискуемо от закона, за да бъде субект на инкриминираното деяние, а именно правоспособен водач на МПС.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. чл.343 ал.1 б.

„б“, престъпен резултат – причинена средна телесна повреда, която в процесния случай се проявява в контузия па гръбначния стълб в шийната област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия па нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията на врата.

Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, от техническа гледна точка опасността пред фронта на автомобила, управляван от П. е била предвидима за обвиняемата и същата е следвало да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. В случая обвиняемата е имала техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да упражнява контрол върху управлението, скоростта и траекторията на движение на управлявания от нея автомобил и да предотврати настъпването на процесното ПТП. В тази връзка основната техническа причина за настъпване па произшествието е, че обвиняемата Й.П. не е възприела и реагирала правилно на пътната обстановка. Управлявала е автомобила по начин, който не е бил безопасен, защото не се е движила на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство управляваното от свидетелката К., че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Така обвиняемата не е успяла да възприеме опасността от удар със спрелия пред нея лек автомобил, в който се возела и пострадалата и като следствие от това такъв последвал.