Решение № 2989 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2989 гр. В., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110108681 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на делбата/.

С влязло в сила Решение № ****/09.06.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършване на съдебна делба между Н. П. К., ЕГН **********, и Д. П. Б., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ************* в двуетажна жилищна сграда в гр.В. ул. “С.“ № 27, с идентификатор *************., с прилежащи две изби и две тавански помещения, заедно с гараж с идентификатор ************* с площ от 24 кв.м., разположени в ПИ с идентификатор ************ с площ от 330 кв.м., собственост на Община В., номер по предходен план: парцел IX кв. 991, при съседни поземлени имоти № *************, ************, **************, *********** и ************* по КК и КР, одобрени със Заповед № *******/14-10.2008 г. на Изп. директор на СГКК и представляващи жилище, заемащо първи жилищен етаж на жилищната сграда в гр. В., ул. "С." № 27, състоящ се от входно антре, две стаи, дневна, трапезария, кухненски бокс, килер, изолационно антре, баня, тоалет, балкон, две изби, подстълбище, две тавански складови помещения, заедно с гараж в двора, както и 48,30% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя; при квоти ½ ид.ч. за Н. П. К. и ½ ид.ч. за Д. П. Б., на основание чл. 34 ЗС.

С Определение № ****/02.02.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в делбеното производство следните претенции по сметки:

1. възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК от Н. П. К. срещу Д. П.

Б. по отношение на делбените имоти;

2. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от Н. П. К. срещу Д. П.

Б., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 13 037,94 евро, представляваща ½ от разходите за увеличаване стойността на делбените имоти, извършени приживе на общите на страните наследодатели, вследствие на извършени от нея СМР, подробно описани в молби от 27.11.2025 г. и от 05.12.2025 г.;

1

3. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Д. П. Б. срещу Н. П.

К., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца по претенцията сумата от общо 7 413,73 евро, претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на собствената на Д. П. Б. 1/2 ид.ч. от делбените недвижимите имоти, равняваща се на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 255,65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро месечно за периода от 15.06.2023 г. до 28.11.2025 г. /датата на първото съдебно заседание във втората фаза на делбата/;

4. искане с правно основание чл. 344 ГПК за сумата от 306,78 евро месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от него идеални части от делбения имот за периода от 28.11.2025 г. /датата на първото съдебно заседание във втората фаза на делбата/ до 14.06.2026 г., съответно за сумата от 415 евро месечно – за периода от 15.06.2026 г. до прекратяване на съсобствеността /след допуснато изменение на искането с протоколно Определение № ****/01.07.2026 г./ ;

5. с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, предявена от Д. П. Б. срещу Н. П. К., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 447,98 евро, представляваща ½ от сторени разходи за поставяне на паметник на наследодателя на страните.

В открито съдебно заседание съделителят Н. П. К., чрез процесуалния си представител, моли допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат възложени на нея. Поддържа предявените в производството претенции по сметки, като счита същите за основателни и доказани от събраните по делото доказателства. Претендира сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание съделителят Д. П. Б., чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на заявените от него претенции по сметки, съответно за отхвърляне на претенциите на насрещната страна. Претендира разноски за производството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение способа за извършване на делбата:

По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, при извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността.

Съобразно чл. 69 ЗН, при извършване на съдебната делба всеки от сънаследниците следва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността след допускане на делбата се прекратява посредством теглене на жребий (чл. 352 ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.

349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 ГПК).

Като основен критерий за избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, съответно дали стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има възможността за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, доколкото законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, представляващ изключение от общото правило на чл. 69, ал.

2 ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот.

2

По отношение на поделяемостта на процесните делбени имоти в хода на производството е изслушано заключение по допуснатата първоначална Съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че делбените имоти са неподеляеми, съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността.

С оглед на горното, от страна на съделителя Н. П. К. е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на неподеляемия имот – жилище, като не е спорно между страните в производството, че същият е живял в жилището при открИ.е на наследството, както и че не притежава друго жилище. Във връзка с посочените обстоятелства по делото са ангажирани и писмени и гласни доказателства – копие на лична карта на съделителката и свидетелски показания на свидетеля М. К..

Процесните две изби, две тавански помещения и гараж с идентификатор ************* с площ от 24 кв.м., разположени в ПИ с идентификатор ************, въз основа на ангажираните в производството по допускане на делбата специални знания на вещите лица по назначените Съдебно-технически експертизи, са допуснати до делба като прилежащи към самостоятелния жилищен обект с идентификатор *************. Поради това и предвид доказаната неподеляемост на последния, съобразно приетото в производството по извършване на делбата заключение, претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена по отношение на всички допустани до делба недвижими имоти.

Спорен в производството е въпросът за размера на дължимото на съделителя Д. П. Б. уравнение на дела му в пари, като за установяване на пазарната стойност на делбените имоти в производството са изслушани заключения по допуснатите първоначална и повторна Съдебно-технически експертизи.

Видно от последните, вещите лица са аргументира крайните си изводи, описвайки използваните от тях метод на пазарните аналози, вещен метод /по отношение на повторното заключение/, чрез избор на подобни на оценяваното жилище имоти по определени критерии.

Съобразно последните, вещото лице С. Д. е определило като пазарна стойност на имотите общо в размер на 459 450 лева, а вещото лице Д. Д. – сумата от общо 572 900 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице С. Д. по допуснатата първоначална Съдебно-техническа експертиза, като обективно, пълно и обосновано, включително в открито съдебно заседание, като съображенията за това са следните:

В посоченото заключение подробно е изложен начинът на избор от страна на вещото лице на подобните на оценявания обект имоти, при отчитане на неговите характеристики като вид на конструкцията, местонахождение, вътрешно разпределение и състояние.

Посочено е също така, че разликите между обектите са коригирани с коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествените отклонения от сравнявания обект, като вещото лице е използвало данни за оферирани сделки от агенции за посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти. Разпитано в открито съдебно заседание вещото л и ц е С. Д. поясни, че идеалните части от общите части на сградата са включени в стойността на самостоятелния обект. Отчетено е местоположението на имота и обстоятелството, че същият се намира в зелена зона за паркиране.

Поради изложеното, съдът намира, че определената в рамките на п ървоначалната Съдебно-техническа експертиза средна пазарна стойност на делбените имоти съответства в по-голяма степен на характеристиките на същите, обект на изследване и на сравнение от вещото лице С. Д. с възможно най-близките по параметри аналогични обекти.

С оглед на горното и доколкото съделителят Д. П. Б. притежава ½ ид.ч. от правото на собственост по отношение на делбените имоти, то съделителят Н. П. К. следва да му заплати сумата от 229 725 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК, уравнението на дяловете, заедно със законната лихва, следва да бъде изплатено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, като при неплащане в срок, съгласно чл. 349, ал. 6 ГПК, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

По претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, заявена от Н. П. К. срещу Д. П. Б.:

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН, наследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Посочената разпоредба е израз на общия принцип на обективното гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване и цели премахване на последиците му. Правно-техническият способ за постигане на тази цел е създадената от законодателя привилегия на наследника, чийто патримониум е намалял вследствие на това, че е спомогнал приживе на наследодателя си за увеличаване на имуществото на последния, да се пресметне това увеличение в негова полза, в случай, че за това той не е бил възнаграден по друг начин. Увеличението на наследството по смисъла на ч л . 12, ал.

2 ЗН може да бъде резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма - имот, постройки, насаждения или други. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя /в този смисъл Решение № **** от 30.12.2008 г. по гр.д. № ****/2007 г. по описа на ВКС, 1 Г.О./ Допустимо е увеличението на наследството да бъде, както под формата на увеличаване на активите, включени в наследствената маса, така и на намаляване на пасивите, които тежат върху наследството. На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице към момента на открИ.е на наследството /в този смисъл Решение № *** от 05.11.2009 г. по гр.д. № ****/2008 г. по описа на ВКС/.

Основателността на претенцията с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН е обусловена от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: качеството си на наследник; да устави, че е спомогнал за увеличаване на наследството и че това увеличение е било налице към момента на открИ.е на наследството; че твърдените СМР са извършени приживе на наследодателя; вид, период на извършване, размер на разходите и увеличената стойност на делбените имоти; че за извършването им не е налице правно основание, тоест наличие на договорно правоотношение; че не е бил възнаграден по друг начин, чрез завещание, дарение, ползване на имота през определен период от време.