Разпореждане № 15162 от 08.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15162 гр. София , 08.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско дело № 20211110149700 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „.....“ ЕООД срещу П. СТ. ИВ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 2 460,69 лв. главница по договор за потребителски кредит, 1 106,51 лв. договорна лихва, 253,80 лв. мораторна лихва, 1 623,50 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.

По отношение на претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги:

Съгласно сключеното между страните споразумение и чл. 15 от общите условия към договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма. В частта й по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. В частта й относно таксата за събиране на кредита следва да се посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в 1 размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.

Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „.....“ ЕООД срещу П. СТ. ИВ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се претендира сумата 1 623,50 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит № 3038283767 от 23.11.2018 г., сключен между „.....“ ЕООД и П. СТ. ИВ..

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2