Решение № 88 от 24.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500924 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261419 от 26 ноември 2020г. по гр. д. № 5789/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 17 състав е признал за установено по отношение на И. И. М., ЕГН **********, че Й. Д. М., ЕГН ********** е изключителен собственик на придобития по време на брака с ответника И. И. М., въз основа на постановление за възлагане от 29.10.2018 г. по изп.д. № 20167900400749 по описа на ЧСИ, peг. № *** на Камарата на ЧСИ недвижим имот, представляващ УПИ XVI-297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр.

София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5, с площ от 650 кв.м., при граници: УПИ VI306, имот 305, имот 296, улица, заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО, област София-град, одобрени със заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК като поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5 с площ от 654 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване

(до

10м), при съседи:

***,***,***,

***,

1

***, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв.м., от които ищцата е закупила приземен и първи етаж, състояща се на приземния етаж от: кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен възел; на жилищния етаж от: кухня, две стаи, антре, баня, тоалетна, която сграда е с идентификатор ***, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 100 кв.м., брой етажи:

4, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна и лятна кухня с площ от 30 кв.м., заснета като сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 37 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.

***, бул. „***“, бл. 36, вх. 1, ет. 9, ап. 54 да заплати на Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 5 сумата от 4 981.59 лв. - разноски за производството.

И. И. М. е подал въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 5789/2019г. С довод за недопустимост на решението поради непълна индивидуализация на имота, предмет на иска, и евентуално за неправилност на обжалвания акт поради неправилен извод, въз основа на едностранчив анализ на доказателствата, за произхода на средствата, с които е закупен процесният имот, иска отмяната му и вместо това отхвърляне на предявения иск.

Й. Д. М. е оспорила въззивната жалба.

Предмет на въззивното производство e иск с правно основание чл.

23 СК вр. § 4, ал. 1 ПЗРСК.

За да се произнесе по иска и да го уважи, СГС е приел в решаващите си мотиви, че последователността на извършените преводи и техните стойности доказват по несъмнен начин, че произходът на средствата, с които е заплатен процесният имот по време на фактическата раздяла между страните, са дадени на ищцата от синовете на страните П. М. и И. М.. В тази връзка е приел и, че дали преводите се основават на заемен договор, на договор за дарение или друго, се касае за вътрешни отношения между страните по тези сделки и при всички положения средствата имат извънбрачен произход, доколкото не са от продажба на вещни права, придобити по време на брака. По този начин съдът е направил извод, че 2 ответникът няма принос за придобиването на имота, предмет на иска, и презумпцията, уредена в чл. 21, ал. 3 СК, е оборена. Обобщил е, че ищцата е платила цената на другите съделители, съответна на дела им в имота.

Софийски апелативен съд , в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбата срещу правилността на атакуваното решение, приложимите към спора императивни материалноправни норми, а преди това служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно и допустимо.

Съдът се е произнесъл по отношение на имота, предмет на иска, така както е индивидуализиран в исковата молба, поради което доводът за недопустимост, свързан с индивидуализацията на имота, е неоснователен. Обжалваното решение е и правилно – краен извод и косвен резултат от решаващата дейност на въззивния съд.

Предявеният иск, както се посочи, е с правно основание чл. 23 СК и е основан на обстоятелства за трансформация на лично имущество при придобиваването на конкретен имот, с който по същество се постига опровергаване на презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК).

Й. Д. М. е предявила иска за пълна трансформация на лично имущество при придобиването на следния имот : УПИ XVI-297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5 с площ от 650 кв. м, с идентификатор ***, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв. м - приземният и първи етаж от сградата на четири етажа с идентификатор *** със застроена площ от 100 кв. м, и лятна кухня с площ от 30 кв., заснета с идентификатор *** със застроена площ от 37 кв. м. Поддържа, че през 1980г. тя и ответникът И. И. М. са сключили граждански брак, като от 2013г. били във фактическа раздяла. С постановление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2018г., издадено по изп. д. № 20167900400749 по описа на ЧСИ, peг. № *** на Камарата на ЧСИ, тя твърди, че е придобила по време на брака с ответника, но през фактическата им раздяла и с извънбрачни средства посочения имот. Синовете й П. И. М. и И. И. М. й превели съответно 50 000 лв. и 70 000 лв. - общо 120 000 лв., с които закупила обявения на публична продан недвижим имот. С платежно нареждане от 19.10.2018г.

3 превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 115 493.83 лв. за закупуване на дяловете на другите съсобственици. Поради придобиването на имота изцяло с извънбрачни средства иска от съда да я признае за единствен собственик на описания застроен недвижим имот.

В защитата си по същество срещу иска ответникът М. е оспорил обстоятелствата, на които се основава искът, в частност е възразил, че преводите от синовете им П. М. и И. М. нямат извънбрачен произход, а действителният източник на средствата е от продажба на жилище в гр.

Плевен и на поземлен имот в с. Ореховица, като генерирането на паричните средства било възможно поради извършване на продажба на имоти в режим на съпружеска имуществена общност, права на строеж и други, сключване на сделки с наследственото му имущество. Ответникът е възразил и, че П. М. и И. М. не са разполагали със средства, които да преведат на Й.М. и на практика документираните като получени средства от трети лица представлявали неотчетени парични средства „семейни по източник“.

От доказателствата по делото и по спорния предмет на делото се установява следното :

Не се спори, че страните са сключили граждански брак през 1980г. На етапа на въззивното производство не е спорно и, че те са във фактическа раздяла от 2013г.

На Й. Д. М. е възложен, на основание чл. 461 вр. чл. 496 ГПК, след проведена публична продан по изп. д. № 2016047900400749, недвижим имот, представляващ УПИ XVI- 297, кв. 58 по плана на гр. София, находящ се в гр.

София, кв. „Бояна“, ул. „***“ № 5, с площ от 650 кв. м, при граници: УПИ VI306, имот 305, имот 296, улица, заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО, област София-град, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК като поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5 с площ от 654 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 73.70 кв. м - приземен и първи етаж, състояща се на приземния етаж от: кухня, две стаи, коридор, склад, санитарен 4 възел; на жилищния етаж от: кухня, две стаи, антре, баня, тоалетна, представляваща по КККК първи и втори етаж от сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 100 кв. м, брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, както и лятна кухня с площ от 30 кв. м, заснета по ККК като сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата гр.

София, район „Витоша“, ул. „***“ № 5, със застроена площ от 37 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. От постановлението за възлагане, влязло в сила на 20.11.2018г., се установява, че ищцата е обявена за купувач на основание чл. 492 ГПК с протокол от 16.10.2018г. в качеството й на съделител за сумата 169 677.50 лв. и, че с платежно нареждане от 19.10.2018г. при „Първа инвестиционна банка“ АД тя е превела сумата от 113 118, 34 лв., както и дължимите данъци и такси (видно от преводното нареждане преведената сума е в размер на 115 493.83 лв.), като посочената сума е изчислена след приспадане на вземането й съразмерно на идеалната й част от имота.

На 10.10.2018г. И. И. М. е сключил с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 52 250 лв., отпусната по сметка BG***. От своя страна П. М. е заемополучател на суми в общ размер на 40 000 лв. по договори за заем за послужване с трети лица, в които е посочено, че са сключени през септември 2018г.

Не е спорно като факти, че на 16.10.2018г. И. И. М. е превел по сметка BG*** в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Й. Д. М. сумата от 40 000 лв., като посоченото в преводното нареждане основание е „захранване на сметка“; на 18.10.2018г. от своята сметка в Райфайзенбанк BG*** И. М. е превел по сметка на Й.М. 45***82 в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 30 000 лв., с посочено основание „захранване на сметка“, след което на същата дата М. е извършила вътрешнобанков превод на същата сума по своя сметка BG***. На 19.10.2018г., което също не е спорно като факт, П. И. М. е превел по сметката BG*** в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Й.М. сумата от 50 000 лв., а като основание за плащането е записано „за закупуване на жилище“. От сметката в ПИБ АД Й.М. е превела на ЧСИ сумата 115 493.83 лв. за закупуване на възложения й при публичната продан имот.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК в ещните права (т.е. и право на собственост 5 върху вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност (СИО) следва да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й (чл. 154, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК), - ищецът. В тази връзка установителните искове за установяване придобиването на имущество по време на брака с лично имущество (вж. чл. 22 СК) имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по отношение на СИО и е основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество – в т. ч. чрез дарение и по наследство по време на брака, както и придобитите преди брака, - те са лично притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по дефиниция е изключен съвместният принос. Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ (т. II ППВС 5/1972г.).

За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение има влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства, като ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно какви средства е вложил за придобиването на съответната вещ, за да установи твърдяната трансформация на лично имущество, съответно собствеността си върху вещта. В случая правото на собственост върху процесния имот е придобито по време на фактическата раздяла на страните с постановление за възлагане, влязло в сила, като в настоящия процес действителността на публичната продан не може да бъде оспорвана от ответника поради неучастието му в изпълнителното производство (арг. чл.