Решение № 609 от 23.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Стара Загора, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530101148 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът А. П. А. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК 175074752, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 600лева, а ищецът е следвало да възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно договора, страните договорили годишен лихвен процент по правоотношението да бъде 40.90 %, като кредиторът посочил, че годишният процент на разходите по договора е 48.37 %. Уговореният срок на договора между страните бил 11 месеца. Със сключването на договора за потребителски кредит били закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка V от процесното съглашение.

Съгласно сключения Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** година, възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ било в размер на 270лв, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ било в размер на 330лева. Съгласно чл. 15.1. от общите условия на Профи кредит България ЕООД, допълнителната услуга „Фаст“ давала право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, преди кредитоискателите без закупена такава допълнителна услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД, а съгласно чл. 15.2. от общите условия на Профи кредит България ЕООД, допълнителната 1 услуга „Флекси“ давала право на едностранна промяна на погасителния план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, описани в същия документ. Съгласно сключения Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** година и погасителния план към него, заемът в размер на 600 лева трябвало да бъде погасен за 11 месеца - с падежна дата 15-то число на всеки месец, до окончателното погасяване на заема. Размерът на месечната вноска бил определен да бъде 65,74лв, включваща главница и лихва. Уговореното възнаграждение за двете предоставяни допълнителни услуги било в общ размер от BGN 600лева и също трябвало да се изплати за 11 месеца. Заплащането на възнаграждението за допълнителни услуги, също било уговорено в Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** година и в погасителния план към него. Общата месечна вноска за заплащане на допълнителния пакет била десет вноски в размер от 54,55лв и последна единадесета вноска в размер на 54,50лв и била дължима заедно с месечната погасителна вноска към кредита. Счита, че при калкулиране на годишния процент на разходите по договора, не е включена таксата за услугите „Фаст“ и „Флекси“, а единствено е калкулиран като разход, договорения лихвен процент. Това обстоятелство водело след себе си до недействителност на процесния договор, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това било така, защото ответникът нямал право да формира ГПР, в размер на 48.37 %, в случай че по договора за заем е имало повече от един разход и този разход трябвало да бъде включен в ГПР. Законът казвал, че годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Кредитодателят, залагайки като клаузи на чл. V и чл. VI, в който бил уговорен размерът на таксата за ползване на допълнителните услуги, всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятствала кредитодателя и увреждала кредитополучателя. С такива клаузи в договора „Профи Кредит България” ЕООД, целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Уговореното възнаграждение под формата на такса за „ползване на допълнителни услуги“ се явявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това се счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК 2 и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК /цитира съдебна практика в посочения смисъл/. Нещо повече, с отговор на въпросите в Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С- 714/22 г., се приемало, че когато не се калкулират в годишния процент на разходите точно такъв тип такси, каквито са предвидени в процесния договор, последният следвало да бъде прогласен за недействителен, поради обстоятелството, че не е посочен правилния размер на годишен процент на разходите. Страна по това дело на СЕС бил именно ответника Профи Кредит България ЕООД. Също така под неправилно посочване на годишния процент на разходите можело да се има предвид както по-нисък процент, така и по-висок процент. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесния договор било уговорено, че се дължи такса за използване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от договора. Таксата се начислявала към всяка вноска по кредита, което правело последната значително по-голяма.

Същото това кумулиране на таксата към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност, моли да се постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.90 % годишно. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви можело да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имали свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се правела с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е 3 уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай задълженията по договора за кредит били необезпечени, а договорената лихва надхвърляла значително трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което клаузата, уговаряща размера й се явявала нищожна. Знаейки, че посоченият по-горе критерий не може да бъде възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следвало да се прецени съобразно всеки конкретен случай, то моли да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договора, а именно: допълнителната услуга „Фаст“, за която се заплаща възнаграждение в размер на 270 лева и закупуването на допълнителната услуга „Флекси“, в размер на 330 лева. Отчитайки, че договорната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, смята че размерът на лихвата от 40.90 % противоречи на добрите нрави. В случай, че съдът прецени, че договорът не е нищожен и в условията на евентуалност, то моли да се постанови, че клауза, с която се уговаря възнаграждение за отпускане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от договора е недействителна. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК давали възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това били услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Смята се, че допълнителните услуги даващи право за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита и едностранна промяна на погасителния план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, представлявали установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузата за дължимост на таксата за допълнителните услуги била уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установявала именно забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен горното, клаузата се явявала нищожна и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Искането до съда е да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** година, сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК 175074752 и А. П. А., с ЕГН:

**********, е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП; в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожност на отделни клаузи от него - чл. VI, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 40.90 % върху главницата, както и чл. VI, съгласно който се дължи възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“, в размер на 270 лева и възнаграждение за отпусната допълнителна услуга „Флекси“, което е в размер на 330 лева. Претендират се разноски.