Решение № 134 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500065 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. Н. Й., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.Р. С. от ЛАК, против решение № 217/27.11.2025 г. по гр.д. № 15/2025 г. по описа на РС – Троян, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С. Н. Й., ЕГН **********, адрес: *** против Министерство на регионалното развитие и благоустройство, представлявано от Министър Иван Иванов, адрес: гр.

София, ***-19 иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, с искане съда да признае по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-23/24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Нива, площ: 1021 кв. м, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***.

В жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и съдебната практика, както и необоснованост. Развива подробни съображения относно института на давностното владение, като проследява промените в ЗДС 1 относно придобиването по давност на имоти, частна държавна собственост.

Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – Троян като неправилно и вместо него постанови друго, с което признае за установено правото му на собственост поради изтекла придобивна давност върху ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл.

Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-23/24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Нива, площ: 1021 кв. м, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от МРРБ.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв.Р. С. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания.

Въззваемият се представлява в съдебно заседание от гл.юрисконсулт на Областна администрация Ловеч, който оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на ТРС като правилно. Подробни съображения излага в представената писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания.

Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 15/2025 г. по описа на РС - Троян е образувано по постъпила искова молба вх. № 95/08.01.2025 г. от С. Н. Й., чрез адв.Р. С. против Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с която е предявил иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС. Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че е собственик по давностно владение на следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл. Ловеч, 2 одобрени със Заповед № РД-18-23/24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Нива, площ: 1021 кв. м, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***.

Ищецът излага в исковата молба, че е наследник по закон на И. Ц. Й. и М. Ц. П., които притежавали по наследство от своя баща Ц. М. Я. ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл. Ловеч при посочени граници. Посочва, че гореописаният имот е бил обозначаван с различни планоснимачни номера и парцели по регулационните планове на селото през различни периоди. Твърди, че с публично нотариално завещание от 28.10.1936 г. неговият дядо Ц. М. Я. е завещал на съпругата си С. и трите им дъщери И. /негова майка/, М. и С. имот, намиращ се в м. „*** ******“ от 1.6 дка. Леля му М. му предала владението върху всички свои имоти, вкл. идеални части от процесния, тъй като нямала собствени деца и по този начин придобил по наследство и давностно владение около 2/3 от завещания имот.

Впоследствие имота, предмет на завещанието, е разделен на два поземлени имота, по които по актуалната КР на с.В. са с идентификатор *** и ***. Твърди, че процесният имот е принудително отчужден с АДС № 1917 от 11.01.1986 г. за комплексно жилищно строителство, което не е реализирано.

Посочва, че от началото на 90-те години владее имота с пълното съзнание, че е възстановен на неговата майка и леля, а през 1991-1992 г. установил самостоятелна фактическа власт върху целия имот, като владението било явно, спокойно и непрекъснато през целия период до днес, като извършвал действия по неговото стопанисване. Твърди, че от началото на 90те години никой и по никакъв начин не е изявил претенции от името на държавата, поради което го е придобил по давност.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че липсват доказателства ищецът да владее имота необезпокоявано и няма данни да е правено искане за отмяна на отчуждаването, за да се приеме твърдението, че го владее със съзнанието че е възстановен на родителите му. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното удостоверение за наследници №

134/12.12.2024 г. се установява, че ищецът С. Й. е наследник по законна своята майка И. Ц. Й., починала на 25.05.1999 г. и на своята леля М. ц. П., починала на 17.06.1987 г.

С публично нотариално завещание от 28.10.1936 г. неговият дядо Ц. М.

Я. е завещал на съпругата си С. и трите му дъщери И. /негова майка/, М. и С.

3 имот, намиращ се в м. „*** ******“ от 1.6 дка.

Във връзка с писмо изх. № АП-11-3/1/ от 18.02.2025 г. на Областен управител – Ловеч, от Община Троян с писмо от 04.03.2025 г. са изпратени документи за имот с идентификатор *** по КККР на с. В., общ.

Троян, които са представени от ответника по делото.

Видно от извадката от разписния лист към кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед № 57/1959 г., имот № 364, представляващ нива, е записан на името на К. И. Я..

От приложената извадката от разписния лист към кадастралния план на с.В., одобрен със заповед № 300-4-9/12.02.2002 г., имот № 366 с площ по кад.план от 1021 кв.м. и начин на трайно ползване „нива“ е записан на С. Н. Й. без документ за собственост.

В т.4 на заповед № 56/12.01.1984 г. на ОНС – Ловеч е одобрено сливането на парцел III-368, IV-367, V-366 и VII-365 в кв.17 в една парцела III и отреждането на същата за „Комплексно жилищно строителство“.

По делото е представен Акт за държавна собственост № 1917/11.01.1986 г. за незастроен жилищен парцел от 2878 кв.м. по плана на с.В., представляващ парцел III, имот № 362 до 368 вкл. в кв.17, отчужден за комплексно жилищно строителство. Като основание за собственост е посочено заповеди № 474 до 480 вкл. от 14.06.1984 г. на Председателя на ОбНС – Троян. Отразено е, че имота е изплатен на 30.09.1985 г., от когато е станал държавен. На гърба на акта е отбелязано, че със заповед № 475/14.06.1984 г. са отчуждени 1160 кв.м. от К. П. Й. и М. Г.П. имот пл.№ 366 в кв.17 за сумата 2 453.32 лв. От посоченото на гърба на приложеното платежно нареждане от 30.09.1985 г. е видно, че тази сума е изплатена на К. П.

Й..

Със заповед № 1453/27.08.1997 г. на Областен управител – Ловеч е отказано отписването от актовите книги за държавни имоти на празно дворно място от 2 878 кв.м., съставляващо парцел III в кв.17 по плана на с.В., Община Троян, актувано с Акт за държавна собственост № 1917/11.01.1986 г., част от което включва и процесния имот.

От прието като доказателство писмо от 27.02.2025 г. на Община Троян се установява, че в отдел „Местни приходи“ на Община Троян няма подавани декларации по чл.14 от ЗМДТ на името на С. Н. Й. за ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В..

По делото е представено и удостоверение за идентичност на поземлен имот на Община Троян, в което е посочено, че ПИ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл. Ловеч е идентичен с ПИ с кад. № 501366 по предходния кадастрален план на с. В., одобрен със Заповед № 300-4-9/12.02.2002 г. на ИД на АГКК – София, попадащ в парцел III „За комплексно жилищно строителство“ в кв.17 по сега действащия регулационен план на с.В., одобрен със Заповед № 57/1959 г. и одобрено ИДР със заповед № 58/19.01.1984 г. и част от ПИ с кад. № 366, попадащ в парцели V-366 и VI-366 4 в кв.17 по предходния кадастрален и сега действащ регулационен план на с.В., одобрен със Заповед № 57/1959 г.

От страна на ищеца за доказване на изложените в исковата молба твърдения са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.

К. К. Д. Д. И. и Я. В. Я.. В показанията си пред ТРС св. Т. К. излага, че познава ищеца откакто се е родил и знае процесния имот. Твърди, че се намира в м.“*** ******“ до колбасарския цех, като неговите родителите, а след това и С. са му заплащали за обработката на имота. След смъртта на родителите му ищецът владее имота и го стопанисва. Свидетелят не е чувал този имот да е държавен, или някой друг да предявява претенции за него. Описва и границите на имота: два пътя, нива и жилищна постройка на М. С..

Свидетелят Д. И. също знае процесния имот, който се намира срещу неговата къща през улицата. Спомня си, че родителите на ищеца идвали да работят този имот, а след тяхната смърт С. Й. го владее. Този свидетел също не е чувал имота да е държавен или някой друг да има претенции за него. Навремето майка му сеела там пипер, домати и картофи, а след това ищецът сеел царевица и жито. Знае, че целият имот е около декар и половина и е на трите сестри И., М. и С., които са си го разделили. Като граници на имота описва от две страни път, жилищна сграда на М. С., а от юг – Н. Б.. В този смисъл са и показанията на св. Я. Я., който от 1975 г. е отишъл в това село и оттогава познава ищеца. Знае процесният имот, защото са комшии и си помагат.

Твърди, че С. Й. сял царевица в имота, а сега го коси. Също не е чувал някой да заявява претенции за имота или друг да го работи.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Пред районния съд ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Доколкото в това производство се търси защита на правото на собственост с оглед на заявените в исковата молба придобивни основания по смисъла на чл.77 от ЗС, в тежест на ищцовата страна е тяхното установяване при условията на пълно и главно доказване на фактите в процеса. В случая предпоставка за уважаване на предявения иск е доказването от страна на ищеца че е собственик на процесния имот на твърдяното основание – давностно владение.