Определение № 670 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. София, 25.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Димитър Фикиин

Емилия Колева като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20241000600627 по описа за 2024 година образувано по жалба на адвокат Г. Л., защитник на подсъдимата Б. Ц. И. против протоколно определение от 22.04.2024 г. по нохд № 574/24 г. на Софийски градски съд, НО, 22-ри състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С обжалваното протоколно определение в разпоредително заседание е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата И. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.

Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал защитникът на подсъдимата и на основание чл. 249, ал. 3 НПК е обжалвал определението в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за прекратява на съдебното производство поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

В жалбата са релевирани доводи и съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като се прави искане определението да бъде отменено в обжалваната му част и делото върнато на прокурора за прецизиране на обвинението.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на въпросното протоколно определение в обжалваната му част и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата обаче е неоснователна.

В разпоредителното заседание защитата на подсъдимия е изразила претенции за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на чл.248, ал. 1, т. 3 НПК, като е направила възражение, че обвинителният акт е формален и че от изложеното му в обстоятелствената му част не става ясно какво е конкретното участие и какви конкретни действия обвиняемото лице е извършило за осъществяване на предикатното престъпление.

Съдът е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като е приел, че за престъплението, за което е внесен обвинителен акт, „пране на пари“ с правна квалификация по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК са налице процесуалните изисквания за формулиране на обвинението и то съдържа изискуемите реквизити в текста на обвинителния акт и съобразно изискванията на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, както и че други изисквания за предикатното престъпление с обема, дължим по отношение на повдигнатото обвинение, не е необходим.

Настоящият състав намира изводите на съда за правилни.

Минималните критерии за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и допълнително посочени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост, е изложил в необходимия и достатъчен от фактическа страна обем обвинителната теза и по ясен начин е очертал рамките на обвинението. Правилно първостепенният съд е приел, че не съществува сочената от защитата неяснота по отношение предявеното на подсъдимата обвинение. Пълният прочит на акта не оставя съмнение относно последователното и разбираемо излагане на фактите както досежно обвинението за предикатното престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, така и досежно обвинението за резултатното такова по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Хронологично, прокурорът в обвинителния акт в отделен раздел „Фактически положения, отнасящи се до предикатната за обвинението по чл. 253 от НК деятелност, носеща белезите на престъпление по чл. 217, ал .4, вр. ал. 2 от НК (злоупотреба на доверие)“ е обосновал обвинителната теза, като е описал последователно поредицата от извършени от подсъдимата действия, изпълващи признаците на горепосоченото предикатно престъпление.

Не само ясно е посочено с кои от изброените свои действия и към кой момент тя реално е осъществила състава на предикатното престъпление, но е изяснена и взаимовръзката между тези нейни действия и последващата й престъпна деятелност по чл. 253 НК, т.е. описана е взаимната обвързаност на престъплението по чл. 253 НК с обуславящото го предикатно престъпление, в случая - по чл. 217, ал. 4 НК (злоупотреба на доверие). При внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че ясно и конкретно прокурорът е описал кое деяние от вторичната й престъпна дейност с кое от предходните й предикатни действия е свързано.

С описването на конкретните действия, които подсъдимата е извършила по осъществяване на предикатното престъпление и с посочването на конкретната взаимовръзката между 2 деянията от предикатната и вторичната престъпна дейност подсъдимата е била наясно срещу какви факти и твърдения, за които е обвинена, следва да се защитава. Неоснователно остава твърдението на защитата, изложено в депозираната въззивна жалба, че в частта, касаеща „предикатната деятелност“, обвинителният акт не само бил непълен и неясен, но съдържал и своеволни тълкувания и необосновани изводи. В изложената последователност описаните обстоятелства ясно дефинират фактическо обвинение за извършената от подсъдимата предикатна и вторична престъпна дейност по „изпирането на парите“.

Лансираната от защитата непълнота и неяснота на обвинителната теза по отношение извършената от подсъдимата предикатната престъпна дейност, преценена в контекста на изложената фактология в обстоятелствената част на прокурорския акт, не мотивира ограничаване на процесуалните й права в хода на наказателното разследване. От фактическа и правна страна обвинителният акт има такова съдържание, което позволява на подсъдимата да изгради адекватна защита срещу него и да участват пълноценно в съдебната фаза на процеса. Въпросът дали подсъдимата е извършила деянията, предмета на предикатната и последващата й престъпна дейност, е вече въпрос по същество. Не на последно място, обстоятелството, че подсъдимата е разполагала със законно и редовно пълномощно, което й е давало право да ползва парите, както намери за добре, не легализира обстоятелството, че парите са били използвани от нея в отклонение от предоставеното й доверие.

В така изложената последователност описаните обстоятелства ясно дефинират фактическото обвинение за действията на подсъдимата не само по чл. 217 НК, но и за тези по чл. 253 НК.

В по-голяма степен не би могло да се изисква излагане на факти, обуславящи обсъжданата неяснота от състава на престъплението. Правилно първостепенният съд е стигнал до извода, че за престъплението „пране на пари“, с правна квалификация по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е внесен обвинителния акт, са налице процесуалните изисквания за формулиране на обвинението и в съдържанието на обвинителния акт се съдържат изискуемите реквизити и съобразно изискванията на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Досежно изложените от защитата доводи и аргументи, че при описание на предикатното престъпление нямало детайлен и правен анализ като на престъпление, за което е внесен обвинителен акт, правилно съдът е счел, че посоченото Тълкователно решение не държи сметка за такова изискване, поради което следва да се приеме, че не се препятства по никакъв начин възможността на подсъдимата да разбере обвинението, за което е внесен обвинителния акт пред компетентния съд срещу нея за престъпление по чл. 253 НК.

Действително "прането на пари" изисква установяването по несъмнен и категоричен начин на връзката между първоначалното престъпление или общественоопасното деяние с предмета на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК, но това не означава, че законът изисква същата степен на доказаност и на самото предикатно престъпление. Последното е предмет на престъплението по чл. 253 НК, което изисква установяването по несъмнен и категоричен начин само на връзката между него и първоначалното престъпление или общественоопасно деяние, като тя може да се основе и на обоснованото заключение на решаващия съд, че няма друг възможен източник на имуществото(облагата). /В този смисъл е Р № 34/10.03.2009 г. по н.д. № 577/2008 г.- І н.о./.

3

Въпреки че предикатните действия на подсъдимата касаят престъпление, за което не е повдигнато обвинение поради изтекла давност, това не изключва тяхното значение и роля като обуславящи последващата й престъпна дейност по чл. 253 НК, за която й е било предявено съответното обвинение и внесен обвинителен акт в съда.

Водим от всичко гореизложено, настоящият състав намира, че по своето съдържание процесния обвинителен акт в необходимата и достатъчна степен удовлетворява изискването за фактическо описание на деянията на подсъдимата, поради което същият отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и е в съответствие и с основните положения, очертани в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Всичко, посочено по-горе, налага извода, че в обжалваната му част определението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.04.2024 г. по нохд № 574/24 г. на Софийски градски съд, НО, 22-ри състав, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата Б. Ц. И. за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения и връщане делото на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4