Определение № 2064 от 31.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 414/2026
- Вид
- Определение № 2064
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Румяна Андреева, Борислав Терзиев, Виделина Куршумова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2064 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове:
Виделина Куршумова
Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500414 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 436, ал.4 и чл.262, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Е. К., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20218240400421, против разпореждане № 3010/14.01.2026 г., с което е върната подадената от същия жалба с вх. № 39340/11.11.2025 г. и допълнение към нея с вх. № 41077/24.11.2025 г., поради неотстраняване на допуснати нередовности в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на действията на съдебния изпълнител по връщане на жалбата с искане разпореждането да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба – взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД взема становище.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата и счита, че разпореждането е правилно и законосъобразно.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С частната жалба, инициирала настоящото производство, се обжалва разпореждане № 3010/14.01.2026 г. по изпълнително дело № 20218240400421 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с което е върната жалба с вх. № 39340/11.11.2025 г. и допълнение към нея с вх. № 41077/24.11.2025 г., поради неотстраняване на констатирани нередовности.
По делото се установява, че с разпореждане на съдебния изпълнител жалба с вх. № 39340/11.11.2025 г. е била оставена без движение, като на 1 жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да: представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Пловдив в размер на 25 лева; представи доказателства за внесена такса по т. 8 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС за изготвяне на препис от изпълнителното дело; както и да представи необходимия брой преписи от жалбата и приложенията към нея за съдебния изпълнител и взискателя.
За връчване на съобщението с дадените указания са извършени два опита за лично връчване – на 21.11.2025 г. и на 29.11.2025 г., като след това на 19.12.2025 г. е пристъпено към залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
На 11.11.2025 г. е постъпила молба от Д. Е. К. за освобождаване от държавна такса за жалбата.
С разпореждане № 3010/14.01.2026 г. съдебният изпълнител е върнал жалба с вх. № 39340/11.11.2025 г. и допълнението към нея, приемайки, че съобщението е било редовно връчено по реда на чл. 47 ГПК и в предоставения срок жалбоподателят не е изпълнил дадените указания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 436, ал. 4 ГПК при постъпване на жалба срещу действията на съдебния изпълнител последният е длъжен да я администрира съобразно изискванията на чл. 260, чл. 261, чл. 262 и чл. 263 ГПК. При констатиране на нередовности съдебният изпълнител следва да даде подходящ срок за тяхното отстраняване, а при неизпълнение в срок има правомощието да върне жалбата.
В настоящия случай съдебният изпълнител е констатирал нередовности в подадената жалба и е предприел действия по връчване на съобщението с дадените указания чрез прилагане на процедурата по чл. 47 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за приложение на чл. 47, ал. 1 ГПК не са били налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК уведомление може да бъде залепено, когато лицето в продължение на един месец не може да бъде намерено на посочения адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението.
Следователно едномесечният срок представлява материалноправна предпоставка за преминаване към фикцията на връчването.
В случая първото действие по връчването е извършено на 21.11.2025 г., поради което именно от тази дата започва да тече едномесечният срок по чл.
47, ал. 1 ГПК. Съобразно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК срокът изтича н а 22.12.2025 г. Едва след тази дата съдебният изпълнител е разполагал с възможността да пристъпи към залепване на уведомление.
По делото е безспорно установено, че уведомлението е било залепено още на 19.12.2025 г., т.е. преди изтичането на едномесечния срок, предвиден в закона.
Следователно процедурата по чл. 47 ГПК е приложена преждевременно, поради което извършеното връчване не е породило предвидените в закона последици. При липса на редовно връчване не е започнал да тече и срокът за изпълнение на дадените указания, поради което съдебният изпълнител не е разполагал с основание да върне жалбата като нередовна.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно и възражението относно указанието за внасяне на държавна такса по сметка на Окръжен съд – Пловдив.
2
От материалите по делото се установява, че към момента на даване на указанията, е била входирана молба за освобождаване от държавна такса и в следствие на това е било налице висящо производство по направено искане за освобождаване от държавна такса, като отказът за освобождаване е подлежал на самостоятелно обжалване. Впоследствие този отказ е бил отменен с Определение № 331/13.07.2026 г. на Апелативен съд – Пловдив. При тези данни съдебният изпълнител е следвало да изчака приключването на производството по въпроса за дължимостта на държавната такса, преди да приеме, че жалбата е нередовна поради неплащането .
Що се отнася до останалите указания за заплащане на таксата по т. 8 от ТТР към ЗЧСИ и за представяне на преписи от жалбата, същите също не могат да обусловят връщането на жалбата, тъй като не са били надлежно съобщени на жалбоподателя поради опорочената процедура по връчване.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3010/14.01.2026 г. на частен съдебен изпълнител Константин Павлов, рег. № 824 при Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие – района на Окръжен съд – Пловдив, постановено по изпълнително дело № 20218240400421, с което е върната подадената от Д. Е. К. жалба с вх. № 39340/11.11.2025 г. и допълнение към нея с вх. № 41077/24.11.2025 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3