Решение № 73 от 17.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. См., 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500063 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение № 452/13.12.2023г по гр.д. №754/2023г См.ският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че Д. П. Ц. от гр.См. дължи на „Пр. Кр. Б. ”ЕООД сумата от 5,20 лева , представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит Пр. Кр. Ст. № 40009435191 от 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. до окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д.№513/2023г. по описа на районен съд -См. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е отхвърлил иска за главницата- в частта за разликата над 5,20 лв. до пълния претендиран размер от 205,07 лева ., както и в частта за сумата от 28,03лв.- договорно възнаграждение за периода 25.09.2022г. до 25.03.2023г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлил предявеният от „Пр. Кр. Б. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., Срещу Д. П. Ц. -иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 66,80 лв.- възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ и 124,08лв.- възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ по Договор за потребителски кредит Пр. Кр. Ст. № 40009435191 от 10.05.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска08.08.2023г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№7661/28.12.2023г от Пр. Кр. Б.

ЕООД гр. С.,чрез юриск. Г. Ст. Ст. - Кр., против решение № 452 от 1

13.12.2023г. по гр. д. № 754 / 2023 г.по описа на районен съд - гр. См. .Счита ,че районния съд неоснователно и неправилно е прогласил целия договор за недействителен. Приел е, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Намира ,че е неправилно заключението на съда, че посочения процент на разходите по кредита не съответствал на действителния такъв, доколкото допълнителните услуги Ф. и Ф. следвало да са включени в годишния процент на разходите. Изрично във въззивната жалба заявява ,че не обжалва съдебното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите за сумата от 66.80 лв,- възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ и 124.08 лв,възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ по Договор за потребителски кредит Пр. Кр. Ст. № 40009435191 от 10.05.2022г. Но намира ,че обжалваното решение е неправилно в частта, с която договора за потребителски кредит № 40009435191 е обявен за недействителен и са отхвърлени претенциите на дружеството, относно главница над присъдената сума от 5,20 лв. до дължимата след прихващане на суми в размер на 45.95 лв.

/или за сумата от 40.75 лева/ и договорно възнаграждение в размер на 28,03лв. за периода 25.09.2022г. до 25.03.2023г.Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване счита ,че има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Твърди ,че в случая страните са уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент. Твърди ,че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.Твърди ,че в чл. VI.

„Параметри“ на самия договор, подробно са посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по закупените допълнителни услуги Ф. и Флески, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски. Счита ,че няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК - чл. 5.2. от Общите условия.Счита ,че несериозно и противоречащо на всякаква житейска логика би било да се приеме, че при подписването на ДПК кредиторът трябва да посочи всеки един административен разход, който ще трябва да покрие по време на живота на договора и във връзка с него. Твърди ,че в ЗПК не е посочено изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като са нормативно залегнали. В този смисъл сочи Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. 611/2022г. на ПОС, Решение 580 от 23.11.2021г. по в. гр. д. 2427/2021г. на ПОС.Твърди ,че методика за изчисляване изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а, но относно референтния лихвен процент.

2

В случая твърди ,че е договорена фиксирана лихва, а не референтна и изискването за посочената методика е неприложимо. Освен това намира ,че ГПР съответства и на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.

Съгласно условията на договора, не се предвижда промяна на лихвения процент - т.е няма изискване за посочване индекс или референтен лихвен процент, с който се свързва промяна в лихвения процент.

Счита ,че следва да се отбележи разликата в правното значение и последиците на уговорени допълнителните услуги по договори за потребителски кредит, в случаите, в които ползването на тези допълнителни услуги е условие за предоставянето на кредит, от една страна, и в случаите, в които ползването на такива услуги не е условие за предоставяне на кредита, от друга страна. Член 10а, ал. 1 ЗПК гласи: Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Счита ,че кредитора може свободно да предоставя, срещу заплащане, допълнителни услуги, различни от основните по договора за кредит, доколкото предлаганите допълнителни услуги не касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита (съобразно чл.

10а, ал. 2 ЗПК). Услугата за „отлагане и намаляване на вноски“ не попада в така въведеното ограничение, тъй като не касае нито усвояването на кредита, нито неговото управление.Счита ,че посоченото правило на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл.З, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“.

Допълнително разяснение на тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива, съобразно която „Държавите-членки следва да останат свободни да запазят или въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга допълнителна услуга или да заплати разходите или таксите за такива допълнителни услуги.. Разходите за тези допълнителни услуги счита ,че следва да бъдат включени в общите разходи по кредита или, ако размерът им не може да бъде определен предварително, потребителите следва да получат адекватна информация относно наличието на такива разходи на преддоговорния етап.В настоящия случай, закупувайки допълнителни услуги твърди ,че кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването им не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Таксата за предоставяне на услугата „отлагане и намаляване на вноски“ не отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което счита ,че не представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е 3 задължителен разход, а счита ,че се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Твърди ,че таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това в процесния случай счита ,че не е така .Счита ,че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит по аргумент от §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди ,че допълнителните услуги, описани в исковата молба, са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което счита ,че не попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК. Поради това намира , че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Счита че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от §1, т.1 от ДР на ЗПК/.

Допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Счита ,че няма нарушение и на чл. 19, ал.4 ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Счита ,че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.Твърди ,че в ЗПК изчерпателно са изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да се заменят и тълкуват разширително. Районният съд е приел, че в процесния случай договорният годишен лихвен процент от 40,90% противоречи на добрите нрави.

Твърди ,че в атакувания съдебен акт съставът на съда е приел, че мерило за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е законната лихва за просрочени задължения и по-конкретно трикратния размер на законната лихва, а процесната възнаградителна лихва надвишавала същия. Твърди ,че към момента на сключване на процесния договор е налице промяна в законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит, която следва да бъде отчетена. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 4 от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б., което е около 50%.

Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в раздел VI „Параметри“ от същия годишен процент на разходите счита ,че не надвишава императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира за порочна практиката съдът да прилага механично съдебни решения, без да съобрази конкретния случай и без да извърши някакво съдебно дирене, което да установи конкретните обстоятелства, които следва да бъдат подведени под правната норма, поради което счита решението в обжалваната част за неправилно и подлежащо на отмяна. Счита ,че мотивите на съда по никакъв начин не кореспондират с промяната в законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 26 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/084db304-7d69-4144-8afd-6580c9b36c3b