Протокол № 216 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 216 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500089 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят „Е.М.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява процесуалният му представител юрк.М. С. М., редовно упълномощена.

Ответниците Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуалният им представител адв.С. М., редовно упълномощен.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №890/15.07.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа а РС- Пазарджик е признато за установено, че ищците Д. Д. З., ЕГН **********, от с.В., община С., ул.“Т.“ №10, А. В. З., ЕГН **********, от с.В., общ.С., ул.“Т.“ №10 и Н. Д. П., ЕГН **********, от с.С., общ.Б., ул.“Т.“ №8, не 1 дължат на ответника „Е.М.“ ЕООД- гр.С., ж.к.“М.а Д.“, ул.“Р.П.К. № 4-6, ЕИК ********, сумите по изпълнителен лист от 13.10.2015г., издаден по т.д.

№****/2015г. на Софийския градски съд срещу Д.Б. З., по който е образувано изпълнително производство пред ЧСИ Неделчо Митев, както следва: 600 лв. главница по договор заедно със законната лихва, считано от 27.11.2014г. до изплащането на сумата, 639,93лв. обезщетение за забава за времето от 20.01.2014г. до 20.11.2014г., 150лв. такса, както и разноски по арбитражното производство от 343,91лв., поради погасяване по давност.

Осъден е „Е.М.“ ЕООД- гр.С., ж.к.“М.а Д.“, ул.“Р.П.К. № 4-6, ЕИК ********, да заплати на Д. Д. З., ЕГН **********, от с.В., община С., ул.“Т.“ №10, А. В. З., ЕГН **********, от с.В., общ.С., ул.“Т.“ №1 и Н. Д. П., ЕГН **********, от с.С., общ.Б., ул.“Т.“ №8, разноски по делото в размер 670лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В., чрез процесуалния им представител юриск.М. М..

Твърди се в същата, че са неправилни констатациите на съда в първоинстанционното решение, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист. В този аспект се визира, че безспорно е установено от фактическа страна, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит от длъжника Д.Б. З. е инициирано производство, по което е издаден Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 11434/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с peг.номер 841 при КЧСИ, активно към настоящия момент.

Сочи се, че в постановеното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че в периода от смъртта на длъжника- Д.Б. З.- 02.11.2018г. до конституирането на наследниците на длъжника- 22.05.2024г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност, като е възприето, че действията е следвало да се предприемат срещу актуалния длъжник.

Счита се, че това твърдение е несъответстващо на материалния и процесуалния закон.

Визира се, че съгласно чл.432, ал.1, т.3 от ГПК, изпълнителното 2 производство се спира в случаите по чл.229, ал.1, т.2 /в случай на смърт на някоя от страните/, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било направено вече обявление. В настоящия случай, длъжникът Д.Б. З. е починал на 02.11.2018г. Със смъртта му давностният срок е спрял да тече, тъй като по силата на закона се спира и изпълнителното производство, спират да текат и всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците. В случая конституирането на наследниците е станало на 22.05.2024г.

Приема се, че в целия този период от смъртта на длъжника до конституиране на наследниците давност не е текла, поради което няма как давността да е изтекла към настоящия момент.

Сочи се, че дори и да се приеме, че давност е текла в този период се моли да се има предвид, че възприетото от съда, че действията е следвало да бъдат насочени към актуалния длъжник е неправилно и необосновано.

Счита се, че следва да се има предвид, че взискателят е в обективна невъзможност да насочи изпълнението към лица, които не са установени, още повече, че както самият първоинстанционен съд установява в съдебното решението, по делото не е имало данни, че длъжникът е починал до 26.03.2024г. (стр.3 от съдебното решение).

Твърди се, че действията от страна на взискателя са действителни и валидни, като същият недвусмислено показва интереса си към събиране на вземането и поддържане висящността на изпълнителното производство, предвид данните по делото. Давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител.

Твърди се, че изхождайки, както от пределно ясната формулировка на чл.116, б.„в“ ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му.

Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е 3 дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност.

Сочи се, че след 31.05.2017г., посочено от ищците като последно валидно изпълнително действие, кредиторът е запазил активното си поведение, което е единствено от значение, предвид това, че е нямало установено по делото, че длъжникът е бил починал. В тази връзка, длъжникът е подал следните молби с искане за изпълнителни действия в периода 2017г.2023г.

Налице е позоваване с постановките визирани в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Приема се, че с оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие.

Сочи се, че дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, е без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. Редовността на подадената молба също е без правно значение за прекъсването на погасителната давност, тъй като отново зависи от действията на съдебния изпълнител.

Твърди се, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Давностните срокове са спрени до 20 май 2020г. (§ 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на 12 май 2020 г.)

Ето защо се приема, че неоснователен и необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че от 02.11.2018г. до 22.05.2024г. не са се осъществили юридически факти от значение за прекъсването на давността.

Искането е да се постановите съдебно решение, с което се отмени обжалваното решение и се пререши спора по делото съобразно изложеното в 4 настоящата въззивна жалба.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът потвърди първоинстанционното решение, като приеме предявения иск за основателен и в случай, че въззиваемата страна претендира да й бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени се прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. В този смисъл се иска те да бъдат в минимален размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.

Моли се, в случай, че на насроченото открито съдебно заседание не се яви представител на „Е.М." ЕООД, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че изложеното във въззивната жалба се поддържа.

В срок е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от страна на Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П., чрез пълномощника им адв.С. В. М., от АК- гр.Пазарджик.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Сочи се, че РС правилно е приел, че погасителната давност на вземанията на „Е.М.“ ЕООД спрямо Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П. по Изпълнителен лист на СГС от 13.10.2015г. издаден по т.д.№****/2015г. по описа на СГС е изтекла от смъртта на техния наследодател, Д.Б. З. на 02.11.2018г. до 22.05.2024г., когато са конституирани като длъжници по изпълнително дело №20158410411434/2015г. при ЧСИ Неделчо Митев, с рег.

№ 841. Това е така, тъй като от смъртта на Д.Б. З. на 02.11.2018г. по силата на закона те наследяват задълженията на Д.Б. З. по Изпълнителен лист на СГС от 13.10.2015г. Вследствие на наследяването на задължението спрямо тях започват да текат всички правни последици за тяхното нововъзникнало задължение, в това число правните последици на погасителната давност по ЗЗД.

Визира се, че техният кредитор „Е.М.“ ЕООД е следвало вече да се 5 обръща спрямо тях за погасяване на задължението и ако желае да предприема изпълнителни действия спрямо тях. По този начин Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П. биха разбрали за наследственото си задължение и при тяхно желание биха били го изпълнели без забава, за да не дължат обезщетение за забавено изпълнение. При бездействие на „Е.М.“ ЕООД се прилагат последиците на погасителната давност, както е станало в настоящия случай по изпълнително дело № 20158410411434/2015г. при ЧСИ Неделчо Митев.

Сочи се, че правните последици на погасителната давност за задълженията на Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П. по Изпълнителен лист на Софийски градски съд от 13.10.2015г. са настъпили, тъй като макар на основание чл.432, ал.1, т.3, във вр. с чл.229, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното производство да се спира по силата на закона при смърт на длъжника, погасителната давност на задължението продължава да тече. Този извод се извежда от аргумент за по-голямото основание при тълкуването на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г., съгласно което погасителна давност по време на висящо изпълнително дело започва да тече след влизането му в сила на 26.06.2015г. Т.е. щом погасителната давност на задълженията тече по време на висящността на изпълнително дело на още по- голямо основание следва тя да тече и при спряно изпълнително производство. Липсва материалноправна или процесуалноправна норма, която да гласи, че при смърт на длъжник, погасителната давност на задължението спира да тече, както се твърди от „Е.М.“ ЕООД.

Твърди се, че впоследствие започналата да тече на 02.11.2018г. погасителна давност на задълженията на Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П. не е прекъсвана за тях, тъй като конкретно спрямо тях не се поискани и не са извършвани никакви изпълнителни действия. В правната теория и съдебна практика се приема, че погасителната давност тече самостоятелно спрямо всеки един от длъжниците. По този начин за да бъде прекъсната погасителната давност на задълженията на Д. Д. З., А. В. З. и Н. Д. П. е следвало „Е.М.“ ЕООД да иска и да предприема изпълнителни действия спрямо тях.

Сочи се, че във всички молби, които „Е.М.“ ЕООД е подало по изпълнително дело №20158410411434/2015г. при ЧСИ Неделчо Митев, кредитора е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо Д.Б. З..