Решение № 11083 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11083 гр. АДРЕС, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110157303 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „ФИРМА против М. В. Ф. и Н. В. Ф. обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество разделно – всеки по ½ част от следните суми: 1 621,81 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: АДРЕС, с абонатен № *****, 182,86 лв., представляваща лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 58,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 10,80 лв., представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № ****** г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците са носители на вещни права върху имота, а с това и клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота такава, като М. Ф. и Н. Ф. не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо 1 дялово разпределение – в случая „ФИРМА в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. М. и Н. Ф.и не са погасили в срок дължимите суми, както следва: сумата от 1 621,81 лв – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. сумата от 182,86 лв. - лихва за забава върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; сумата от 58,50 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 10,80 лв. - лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., като посочва, че отговорността на двамата ответници е разделна и всеки дължи по ½ част от сумите.

Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците М. В.ев Ф. и Н. В.ев Ф., чрез пълномощника си адв. Д., оспорват предявените искове с твърдението, че не са собственици, нито носители на вещно право на ползване, респ. ползватели на друго основание по отношение на процесния недвижим имот. Навеждат възражение за погасяване по давност на частта от вземанията, чийто падеж е настъпил преди 04.06.2018 г. Намират исковата претенция за заплащане на цена за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за недопустима, доколкото се касае за вземане за услуга, предоставяна от трето лице – дружеството за дялово разпределение и ищецът „ФИРМА не е активнолегитимиран да предявява иск за същото. Не оспорват, че в рамките на процесния период от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. в процесния имот е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност от 1 621,81 лв. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на установителните искове по отношение на вземанията за доставена топлинна енергия и за оставяне без разглеждане на иска за вземането за цена на дяловото разпределение, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В подадена по делото писмена молба от 11.04.2022 г. подпомагащата страна „ФИРМА изразява становище за основателност на предявените искове. Посочва, че деловото разпределение за процесния абонатен № ***** е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно /всеки по ½ част от общия дълг/ на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ****** г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възраженията на двамата длъжници срещу заповедта за изпълнение съдържат оспорване на вземанията и са депозирани в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при 2 наличието на правен интерес от търсената защита.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, изложени в депозирания по делото писмен отговор, относно недопустимост на исковете, имащи за предмет вземанията за главница и лихва за забава във връзка с услугата дялово разпределение на топлинна енергия, обосновани с възражението, че тази услуга се предоставя от трето лице и възнаграждението за същата е дължима на последното, а не на ищцовото дружество. В процесния случай ищецът е изложил твърдения, че задължението за заплащане на цената за тази услуга произтича от приложимите към правоотношението с потребителите Общи условия, съгласно които клиентите заплащат същата именно на продавача на топлинна енергия – ищцовото дружество „ФИРМА, като редът и начинът на заплащането й се определят от продавача съгласувано с търговците, извършващи тази услуга. С оглед така изложените твърдения, съдът намира за допустими исковете на ищеца за заплащане цената на тази услуга, като въпрос по същество и основателност на претенциите, а не на тяхната допустимост, е дали действително такава услуга е извършена и на кого дължи заплащането й потребителят.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците при посочените квоти с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА на клиенти в град АДРЕС, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „****“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с „ФИРМА, отричайки да са били носители на вещни права или да са ползвали процесния имот през исковия период.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК „ФИРМА местност 3

АДРЕС, том ****, дело № **** от 13.10.1979 г. по описа на нотариус ИП. – първи нотариус при Софийски районен съд, третото за процеса лице Т.Н. Ч. придобива правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилищен апартамент *** находящ се в сградата на „ФИРМА в гр. АДРЕС, заедно със зимнично помещение ***, с прилежащите му 1-309 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавното място. В Нотариалния акт е удостоверено, че е съставен на основание протокол № 10 от 05.05.1969 г. на ИК на Софийски градски народен съвет за отстъпено право на строеж върху държавно място в полза на ЖСК „ФИРМА общото събрание на която, при разпределение на построените от кооперацията обекти, е взело решение за поставяне в дял на лицето Т.Н. Ч. на апартамент *** за което да се издаде нотариален акт за правото на собственост върху същия. Отразено е, че при изготвяне на акта са представени необходимите документи, установяващи правото на собственост върху жилището и изпълнението на особените изисквания на закона, сред които документи – Решение на НС за отстъпено право на строеж върху държавно място, протокол № 10, ст. 6, от 05.05.1969 г. и Окончателен разпределителен протокол на ОС на ЖСК „ФИРМА местност **** от 15.01.1979 г., Удостоверение от 23.08.1979 г. на ЖСК „ФИРМА че този протокол не е обжалван и е влязъл в законна сила, Списък на членовете-кооператори от 23.08.1979 г., Писмо № 7121/14.08.1979 г. на ДСК Софийски окръжен клон и Удостоверение от 23.08.1979 г. на ЖСК „ФИРМА – двете за дадено съгласие член – кооператорите да бъдат снабдени с нотариални актове.