Определение № 32184 от 03.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32184 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110115871 по описа за 2026 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 308 ГПК.

С Решение № 300/20.05.2026г. по гр.д. 169/2026г. на ВКС, І ГО, е отменено на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила Решение № 20081450/01.03.2023г. по гр.д. № 16278/2021г. на СРС, 82 състав, в частта му досежно предявения от Е. М. М. срещу М. Б. М. положителен установителен иск за признаване правото ú на собственост върху недвижим имот – гараж в град София, ***, със застроена площ от 24,42 кв.м., при посочени съседи, ведно с 0,4639 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ VІІІ-572,573, кв. 87 по плана на град София и идентификатор ***, като делото е върнато на Софийския районен съд за ново разглеждане с участие на молителя А. С. К..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2, чл. 307, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА А. С. К. като ищец по делото.

УКАЗВА на ответника М. Б. М. чрез адв. Ш. в седмодневен срок от съобщението да представи по делото доказателства за заплатена по сметка на СРС такса за разпечатване/изготвяне на копия от книжа за връчване на насрещната страна в размер на 1,60 евро. При неизпълнение съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 10 ноември 2026г.

Час: 11:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата Е. М. М. е предявила срещу ответника М. Б. М. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че същата въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност е собственица на недвижим имот – подземен гараж в сграда в град София, ***, ет. -1, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 24,42 кв.м., ведно с прилежащите 0,4639% от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***. Ищцата твърди, че още от разрешаването на ползването на сградата – 08.12.2000г. ползвала и владеела като собственик гаража, при това по изрична уговорка в този смисъл с баща си – ответника, поради което най-късно през 2010г. била придобила правото на собственост върху него. Гаража, както всички в сградата знаели, тя ползвала, за да паркира семейния автомобил, участвала в тази връзка като собственица в събранията на етажната собственост, плащала всички разноски по имота, като правила и продължава да прави в него ремонти и подобрения. За нейна изненада през 2021г. баща ú, който от години живеел в град Перник, поискал предоставяне на достъп до гаража на евентуални купувачи, като се установило, че той е решил да го продаде. В тази връзка се 1 обуславя интерес и необходимост от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. М. чрез адв. Милко Живков – АКПерник, е подал Отговор, вх. № 25113673/06.07.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва М. да е владяла гаража като собственица когато и да било. Изтъква, че гаражът е негова собственост, като поради това, че нямал текуща нужда от такъв, го предоставил безсрочно за ползване по силата на договор за заем за послужване с уговорката да бъде освободен, ако е необходимо. Първоначално това било безвъзмездно, а сетне – срещу символичен наем. Никога ищцата и съпругът ú не били оспорвали правото на собственост на ответника върху гаража. Ремонтните дейности били извършени като търпими и именно с оглед предоставената възможност да ползва гаража удобно. Заплащането на разноските от страна на М. било свързано именно с качеството ú на ползвател, като заплащане на суми към етажната собственост и участието в управлението ú било осъществявано от М. като представител на баща си – собственика.

Ищецът А. С. К. е депозирал Молба, вх. № 229844/17.07.2026г. на СРС, в която сочи, че той и съпругата му М. поддържат твърдението за общ за двамата факт, че М. по давност, броена от 29.11.2000г., е придобила гаража. Тъй като тази давност изтичала през времетраенето на брака им, то К. и М. го придобивали в режим на съпружеска имуществена общност. Присъединява се към заявения от съпругата му петитум, като моли двамата да бъдат признати за собственици на гаража по давност. Оспорва се М. М. да е придобил право на собственост върху спорния имот въз основа на правна сделка – покупко-продажба по нотариален акт от 29.11.2000г., тъй като същият бил нищожен поради липса на съгласие на продавача по нея.

С Молба-отговор, вх. № 269938/31.08.2026г. на СРС, ответникът М. Б. М. чрез адв.

М. Ш. – АК-София, е взел становище по претенциите на ищеца К.. Заявява, че поддържа изцяло подадения отговор на исковата молба, възраженията и доказателствените искания, направени с него. Оспорва М. някога да е владяла гаража. Оспорва се изцяло претенцията на К., като се изтъква, че от молбата му оставало неясно дали той лично е владял гаража или владението е осъществявано само от неговата съпруга - ищцата. При това положение също се оспорва К. да е владял като собственик имота – достъпът му бил предоставен от М., а на нея - по силата на уговорката за ползване с баща ú.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ГПК за ищците по него. Същите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че, считано от 29.11.2000г., съответно 08.12.2000г., двамата или един от тях е упражнявал непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху целия процесен имот в продължение на най-малко десет години с намерение за своене. В случай, че фактическата власт върху имота е придобита на друго основание, следва да се докаже манифестирано своително намерение. При наличие на владение, насочено срещу съсобственик, следва да се докаже манифестиране на владението спрямо него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост, както и фактите, въз основа на които твърди благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице факти, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

ДОПУСКА по инициатива на ищеца А. К. разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на факта откога той стопанисва имота като свой.

УКАЗВА на страните по делото в двуседмичен срок от съобщението да заявят изрично дали имат възражения събраните при предходното разглеждане на делото доказателства, включително разпитите на свидетелите, да се ползват при решаване на делото, а ако не – кои доказателства евентуално искат да бъдат събрани наново, съответно кои свидетели да се преразпитат.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той 2 е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на А. К. да се връчи и Молба-отговор, вх. № 269938/31.08.2026г. на СРС, както и копие от Отговор на исковата молба, вх. № 25113673/06.07.2021г. на СРС, ведно с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3