Решение № 90 от 24.02.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Дупница, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101798 по описа за 2025 година

Производството е по гл. XXIX ГПК /съдебна делба във фазата по допускането й/.

Образувано е по предявен от Ц. Б. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

*** срещу В. Б. Р. с ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „*** иск с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК за делба /производството се намира в първа фаза по допускането й/ на следния недвижим имот: УПИ 1-634 / парцел първи, отреден за имот планоснимачен номер шестстотин тридесет И четвърти /, попадащ в квартал 55 /петдесет и пети/ по регулационния план на село ***, община ***, област Кюстендил, с площ от 798 / седемстотин деветдесет и осем / квадратни метра, при утвърдена улична и дворищна регулация със Заповед № 4387/01.10.1963г. и изменена със Заповед № РД-01-05-66 / 06.02.2013г. на Кмета на общината, ведно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ на етаж от 80 /осемдесет/ квадратни метра, МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 29 /двадесет и девет/ квадратни метра и МАСИВНА СГРАДА – ПЛЕВНЯ на две нива със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ квадратни метра, изградена на първо ниво от каменни основи и стени ползвано за склад за земеделски сечива и инвентар и на второ ниво е изградена от ламаринени плоскости на което се съхранява сено и готовата земеделска продукция, при съседи на имота: от две страни улици, УПИ 11-635, поземлен имот с планоснимачен номер 636 и УПИ XVII-636.

1

Ищцата твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 172, том 1, дело № 310 от 24.03.1966г., покойният й баща и наследодател Б€ В. Р. по времето на сключения на 16.12.1956г. граждански брак с нейната майка Д. А. Р., е признат за собственик по реда на обстоятелствена проверка на следния недвижим имот, а именно: „Дворно място, образуващо парцел 1634-първи за имот шестстотин тридесет и четвърти в квартал 56-петдесет и шести по плана на село *** - Кюстендилски окръг, с урегулирано пространство от 798 седемстотин деветдесет и осем квадратни метра, при съседи: улица, СД, ФД С.". В същия имот родителите на страните са построили Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етаж от 80 /осемдесет/ квадратни метра, Масивен гараж със застроена площ от 29 /двадесет и девет/ квадратни метра и Масивна сграда – плевня на две нива със застроена площ от 35 / тридесет и пет / квадратни метра, за собствеността на които им бил издаден нотариален акт за собственост на сгради, придобити на основание извършено строителство по пар. 16 от ЗУТ и наследство № 152, том I, рег. № 2560, дело № 114 от 01.07.2013г. на Д. Г. - нотариус с район на действие района на Р.С.Дупница, вписан в регистъра на НК на РБ под № 518.

В ИМ се сочи, че с горепосочения нотариален акт страните били признати за собственици на описаните сгради при права 4/6-четири шести идеални части за починалата им майка – Д. А. Р., бивш жител на село *** и по 1/6- една шеста идеална част за ищцата и нейния брат – ответника.

Ищцата релевира, че независимо от обстоятелството, че било посочено, че масивната сграда плевня, находяща се в дъното на имота е на един етаж, същата реално има две нива: на първото е изградена от каменни основи и стени, като се ползва за склад за земеделски сечива и инвентар и на второ ниво е изградена от ламаринени плоскости, където се съхранява сено и готовата земеделска продукция. За тези сгради, предвид липсата на строителни книжа и преди да им бъде издаден нотариалния акт за собственост, се снабдили с удостоверение за търпимост от главният архитект на община ***, като и предприели съответните действия за попълване на кадастралния план на село ***, община ***, с нов планоснимачен номер 634 с площ от 794 кв.м., отреден за УПИ 1-634, кв. 55 по плана на селото, в който са построени същите.

Ищцата сочи, че с нейната майка винаги е била в изключително близки отношения, като в продължение на години се грижела за нея, поради което с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, рег. № 5297, дело № 264 от 26.11.2013г. майката на страните прехвърлила в полза на ищцата правото на собственост върху собствените си 4/6 идеални части от имота, представляващ УПИ 1-634, квартал 55 по регулационния план на село ***, ведно с 4/6 идеални части от описаните двуетажна жилищна сграда, масивната сграда – плевня и 2 масивния гараж.

В ИМ се сочи, че ответникът депозирал искова молба за разваляне на сключената сделка, въз основа на която било образувано гр. дело № 1489/2014г. по описа на РС – Дупница като съдът с определение от 16.10.2014г. прекратил производството като недопустимо.

В исковата молба се сочи още, че в имота в съседство до двуетажната масивна жилищна сграда, ищцата притежавала построена от близо 20 години постройка на допълващо застрояване – лятна кухня със складово помещение и баня-тоалетна със застроена площ от 33 квадратни метра и навес пред нея, в която живеела постоянно от 2012г. Сочи, че въпросната сграда и навесът пред нея не са предмет на това дело за делба, доколкото същите са построени от ищцата след изричното разрешение и съгласие на майката на страните. Ищцата релевира, че същите са построени без помощ или противопоставяне от когото и да било, като и друг освен ищцата няма достъп до същите, откакто са построени от ищцата, тоест от почти 20 години.

Ищцата изтъква, че до 2013г. е работела в ***, но впоследствие се е завърнала и е започнала постоянно да живее в построената от нея сграда, като се грижела и за майка й, която починала през късната есен на 2021г. Заявява, че с нейния брат – ответник по делото, след смъртта на майка им не се разбират и независимо, че ищцата е собственик на 5/6 идеални части от процесния имот и трите им съсобствени сгради, ищцата реално не може да ги ползва, защото ответникът и семейството му са ги окупирали след смъртта на майка им.

В ИМ се твърди, че след смъртта на майката на страните, последните са имали устна договорка ищцата да ползва първия етаж на сградата, а ответникът и семейството му да ползват само втория етаж, независимо че същият е собственик на 1/6 идеална част от същата. Но ответникът нарушил договорката и към момента на исковата молба същият ползва и голяма част от първия етаж, като по този начин лишат ищцата от правото й на ползване. Ищцата посочва, че реално ползва една стая на първия етаж от жилищната сграда и едно помещение от стопанската постройка, в което съхранява земеделски сечива.

Ищцата моли да се допусне делба между страните при следните квоти: 5/6 ид. ч. за ищцата и 1/6 ид. ч. за ответника.

В законоустановения срок е постъпил ОИМ от ответника, с който се оспорват посочените от ищцата квоти, като в тази връзка са релевирани следните възражения: още през 2005г. ответникът и семейството му са се преместили в процесната двуетажна къща в с.***, построена от родителите на страните, като на първия етаж са живели родителите им, а на втория етаж са заживели ответникът и семейството му, след като ответникът и съпругата му са го направили годен за живеене /прекарали са вода и канал, сменили са дограмата, направили са баня и тоалетна, сложила са 3 ламинат в стаите и са обзавели целия втори етаж/. Ремонтът е бил заплатен с парите, които ответникът и съпругата му са изтеглили от банката като потребителски кредит, и започнали да се грижат за възрастните и болни родители.

Ответникът сочи, че на първия етаж лично той прокарал мръсна канализация и направил вътрешна тоалетна и баня, защото към онзи момент в къщата нямало канализация и се ползвала само външна тоалетна. Сочи още, че за втория етаж на къщата се стигало по вътрешно стълбище от първия етаж като ищцата през всичкото това време живеела в *** до 2007 г., когато заминала на работа в *** и изобщо не е живяла в тази къща. На 05.04.2012г. бащата на страните внезапно починал, а като последица от това, здравето на майка им рязко се влошило /започнала да говори несвързани неща, станала нервна и объркана, започнала да изпада в нервни кризи и да буйства, станала агресивна, привиждали й се различни животни и хора/, което наложило да постъпи на лечение в „Центъра за психично здраве" в Благоевград за 10 дни. Когато я изписали, в Епикризата й била поставена диагноза: „Съдова деменция.

Мултиинфарктна /предимно корова/ деменция. Органична халюциноза". Ответникът със съпругата му се грижели за нея, стриктно й давали предписаните лекарства, но през м.август 2013 г. състоянието й се влошило още повече. Заболяването й се влошило до степен, при която тя видимо не била в състояние да ръководи действията и постъпките си, не разбирала, че бащата на страните е умрял. Докато ищцата работела в ***, ответникът поискал от *** на Община *** да бъде издадено за сградите, построени в парцела в *** от родителите им удостоверение за търпим строеж по параграф 16 от ЗУТ, като то било издадено и регистрирано в Община *** под № АГ-09-41/20.06.2013 г. С това удостоверение, удостоверението за наследници, скица и другите необходими документи, се снабдили след смъртта на баща им Б€ Р., починал на 05.04.2012 г. с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти/сгради/, придобити на основание извършено строителство по пар.16 от ЗУТ-наследствено правоприемство при квоти - по 1/6 ид.част за ответника и ищцата и 4/6 ид.части за майка им – Д. Р.. През м.август 2013 г. ищцата се прибрала от ***, изнесла багажа на родителите им от първия етаж и започнала да прави цялостен ремонт на първия етаж.

Започнала да прави опити да се разпорежда изцяло с къщата, макар че майка им била все още жива Започнали конфликти между страните, в резултат на което ответникът си отворил друга входна врата директно от улицата, през която се качвал на втория етаж.

Ищцата поискала да разделят и двора, като тя казала, че ще влиза през входната врата, която ползват родителите им откъм ул. "***, но забранила на ответника да влиза оттам.

Впоследствие ответникът разбрал, че ищцата се домогва да вземе всички имоти, които притежава майка им и за които тя понеже е болна, ще се подпише без проблем. Това мотивирало ответника на 07.11.2013 г.да заведа иск пред Окръжен съд Кюстендил с правно основание чл. 5 от ЗЛС във вр.с.чл.336 ал.1 от ГПК за поставяне на майка им под пълно запрещение. Разбирайки, че майка им ще бъде поставена под 4 пълно запрещение от, във времето до изготвяне на експертизата и насрочването на съдебното заседание, на 26.11.2013 г. ищцата завела майка им при нотариус № 518 -Д.

Г., за да й „прехвърли" с покупко-продажба собствените си 4/6 идеални части от всички притежавани от нея имоти в с. ***, като сделката била материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, рег. № 5297, дело № 264/2013 г. по описа на нотариус № 518 - Д. Г. и вписан в СВ с вх.рег. № 4191/26.11.2013 г., Акт № 53, том 6, дело № 894, приложен към Исковата молба от Ц.

А.. На 12.05.2014 г. съдът постановил решение, с което поставил под пълно запрещение майка им Д. А. Р. като решението влязло в сила на 05.06.2014 г.

Ответникът релевира, че към момента на прехвърлителната сделка 26.11.2013г. макар и неможеща да разбира и да ръководи постъпките си майка им – Д.

Р. формално е била дееспособна до датата на влизане в сила на Решение № 188/12.05.2014 г., а именно на 05.06.2014 г., с което КОС я поставил под пълно запрещение и тъй като до настоящия момент Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, рег. № 5297, дело № 264/2013 г. по описа на нотариус № 518 - Д. Г. съществувал в правния мир, понеже не е поискал в 3-годишния давностен срок унищожаването му /чл.32 ал.2 пр. първо от 33Д, то сега - на основание чл.31 ал.2 пр. 1 от 33Д като лице, поискало поставянето на продавача Д. А. Р. под пълно запрещение и позовавайки се Тълкувателно решение № 5/2020, постановено на 30.05.2022 година от ВКС на Р България и тъй като в настоящото делбено производство, ищцата Ц. А. е поискала изпълнение на този унищожаем договор /а именно да бъде извършена делба на описаните по-горе недвижими имоти между нея и мен при квоти 5/6 ид части за нея и 1/6 идеална част за мен, то ответникът е направил възражение, с което иска с Решение да се обяви Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том II, рег. № 5297, дело № 264/2013 г. по описа на нотариус № 518 - Д. Г. и вписан в СВ с вх.рег. № 4191/26.11.2013 г., Акт № 53, том 6, дело № 894, въз основа на който ищцата Ц. А. претендира да бъде собственик на 4/6 ид.части на имотите, описани в този нотариален акт, за УНИЩОЖЕН, независимо че давността е изтекла, като правните последици от този договор отпаднат с обратна сила, т.е. от момента на сключването му – 26.11.2013г. Ответникът заявява, че от 2005г. до настоящия момент, в продължение на 20 години, непрекъснато и необезпокояван от никого реално владее и ползва 1/2 ид, част от дворното място, представляващо УПИ № 1-634, находящ се в кв. 55, по регулационния план на с. ***, откъм УПИ № II- 635, както и целия ВТОРИ ЕТАЖ от масивната Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и баня с тоалетна и таван; целия масивен ГАРАЖ със застроена площ от 29 кв.метра и 1/2 идеална част от масивната СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА СЪС застроена площ от 35 кв.м, представям и моля да приемете като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 5