Решение № 1178 от 10.06.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1178 гр. Пловдив, 10.06. 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при участието на секретаря

Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 914 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от „П. И Т.“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя С.Л.Б., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-45-0078957/10.02.2021г., издадена от Ж.М.-

Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК -65/15.03.2021г., на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – Запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул.“Рогошко шосе“-Варовъзел, стопанисван от „П.И Т.“ ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавена стойност и чл.187, ал.1 то Закона за данък върху добавена стойност.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата –

Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази са изложени в писмено становище, приложено по делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Оспорената в настоящото производство ЗНПАМ №

ФК-45-0078957/10.02.2021г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени при следните фактически и правни доводи:

На 03.02.2021г. в 09:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска, находящ се в град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул.“Рогошко шосе“-Варовъзел, стопанисван от „П. И Т.“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № H-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (наричана по-долу за краткост Наредба № H-18/2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

По-конкретно при проверката е установено, че при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. баничка и 1 бр. боза на обща стойност 1,80 лв.,заплатена в брой от Й.К.М.- проверяващ на К.И.П.– продавач не е издаден фискален касов бон. В работещия обект е налично, монтирано и въведено в експлоатация работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ). От ФУ № 4263887 е изведен КЛЕН от 03.02.2021г. от 09:00 часа до 09:22 часа, тъй като контролната покупка е направена в 09:10 часа на 03.02.2021г.От КЛЕН е видно, че няма издадена ФКБ на стойност 1,80 лв. от ФУ № 4263887. В обекта е монтирано и въведено в експлоатация ФУ № 4263887, модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ № DT774023 и ИН на ФП № 02774023.Обектът е разположен в едноетажна сграда и е налице прилежащ обект към гореописания, който е за продажба на продукти на скара, в който е монтирано друго ФУ с № 4288608, за което не са установени нарушения.

По време на проверката е установена косова разлика в размер на 1,80 лв., което потвърждава констатираното нарушение.

За извършената проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0078957/03.02.2021г., към който са приложени събраните доказателства.

При това положение, с оспорената в настоящото производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул.“Рогошко шосе“-Варовъзел, стопанисван от „П. И Т.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

6. За да обоснове продължителността и съразмерността на действие на принудителната мярка (14 дни), ответният административен орган е посочил, че срокът на ПАМ е определен в рамките на неговата оперативната самостоятелност, при следните конкретни фактически основания и мотиви:

За конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Посочено е, че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти,което следва да се изпълнява при съответните предпоставки.Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец. Предвид неспазването на реда за издаване на касова бележка и като бъдат преценени местоположението на търговския обект – гр.Пловдив,голям град,дейността на търговеца – предлагане на закуски и напитки с повишено търсене,работното време на същия – с един почивен ден, с възможност за реализиране на значителни обороти, както и предвид множеството потенциални клиенти и разнообразни асортименти на предлаганите стоки на конкурентни цени, които факти водят до обосновано предположение, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

Посочено е, че всички изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

Посочено е, че извършеното нарушение се потвърждава, както от установената касова разлика, така и от продавача К.И.П.в Опис на наличните парични средства към ПИНП №0078957.Доказателство за лошото фискално поведение на търговеца е и фактът, че през 2013г. за него има установено същото по вид нарушение, а именно такова по чл.3, ал.1 от Наредба № H-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, за което е съставен АУАН № F037131 от 05.02.2013г.

Изложени са мотиви, че наличието на законоустановени реквизити на фискалния бон, издаването на касова бележка за всяка извършена продажба, наличието на регистрирано и работещо ФУ,съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.

Формиран е и извод, че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-45-0078957/10.02.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е обжалвана от „П. И Т.“ ЕООД,ЕИК ********* пред непосредствено по - горестоящия административен орган Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, който с Решение № ГДФК -65/15.03.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

ІV. За правото:

7. В конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на приходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на проверката не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 186, ал. 1, т.

1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Тълкуването на цитираната норма налага да се приеме, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -да съдържа фактическите и правни основания за издаването й, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.

186, ал. 3 от ЗДДС, която поставя изискването тя да е мотивирана. В конкретния случай, в процесната ЗНПАМ се съдържа детайлно описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. При упражняване обаче на така предоставената му оперативна самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ.