Определение № 25005 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25005 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 332734/13.10.2025 г. на М. Ц. Д. против определение от 07.10.2025 г., постановено по гр.д. № 28008/2025 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставена без разглеждане молба за защита № 171327 от 16.05.2025 г. на М. Ц. Д., като недопустима и е прекратено производството по гр.д. № 28008/2025 г. по описа на СРС, 37 състав.

Жалбоподателят счита, че определението е необосновано и неправилно. Излага съображения, че по делото е установено, че страните са имали интимна връзка по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗЗДН. Моли, определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС.

Противната страна – ответникът С.И.С., счита, че по делото не се установява съществуването на интимна връзка между страните и съдът правилно е достигнал до извода, че производството е недопустимо.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на молба с вх. № 171327/16.05.2025 г., с която М. Ц. Д., е направила искане за бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН против С.И.С..

В молбата е посочено, че страните по делото са имали интимна връзка от лятото на 2021 г. до декември 2023 г., като след това за кратко са „подновили“ отношенията си в периода от 01 до 15 юли 2024 г.

С разпореждане от 16.05.2025 г., СРС е оставил молбата без движение, като е указал на молителя да посочи трите имена на извършителя, дата и година на раждане, да представи доказателства за наличие на семейно-правна връзка между тях, както и да индивидуализира всеки акт на домашно насилие.

С молба от 20.05.2025 г., молителката отново е заявила, че се твърди извършител да е С.И.С., както и отново е заявила, че страните по делото са имали интимна връзка от лятото на 2021 г. до декември 2023 г., като след това за кратко са „подновили“ отношенията си в периода от 01 до 15 юли 2024 г.

С отговора на молбата, С.И.С. е заявил, че е имал връзка с М. Ц. Д. „до юли миналата година“. Оспорил е молбата с възражението, че не са представени убедителни и достоверни доказателства, които да доказват извършените от него действия на домашно насилие.

1

В открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. е разпитан, като свидетел, бащата на молителката – Ц.Д.Д., на 70 години. Той е посочил, че познава много добре ответника, двамата поддържали добри отношения. Ц.Д. е заявил, че ответникът е имал интимна връзка с дъщерята на свидетеля, която продължила година и половина или две. Ответникът дал на М. годежен пръстен, тя ходила няколко пъти в Испания, включително и на Нова Година. Това било преди 3 -4 години. След като М. се развела със съпруга си, двамата с ответника станали „приятели“. По-нататък свидетелят разказва, че ответникът непрекъснато искал да си възстанови интимните отношение с молителката. В останалата част, показанията на свидетеля касаят твърдените актове на домашно насилие.

След разпита на свидетеля, СРС е посочил, че Ц.Д. нееднократно е заявявал, че страните са приятели от много години, че свидетелят е в добри отношения с ответника и в крайна сметка, СРС е приел, че не се установява от свидетелските показания и от останалите доказателства кога и как страните са се сгодили, живели ли са заедно, консумирали ли са тази интимна връзка и каква е била нейната продължителност, което е абсолютна предпоставка за допустимост, съгласно ЗЗДН.

Поради изложеното, с обжалваното в настоящото производство определение, СРС е оставил без разглеждане молба за защита № 171327 от 16.05.2025 г. на М. Ц. Д., като недопустима и е прекратил производството по гр.д. № 28008/2025 г. по описа на СРС, 37 състав.

Подадената частна жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Молителката – жалбоподател в настоящото производството обосновава легитимацията на страните по делото с твърдения, че е лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което молителката е била в интимна връзка – т. е. с хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН, предвиждащ, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Поради това, няма никакво значение досежно допустимостта на производството, посоченото в обжалваното определение „кога и как страните са се сгодили, живели ли са заедно“. Касае се за съвсем различни хипотези, като в настоящия случай, молителката никога не е твърдяла, че се намира или се е намирала във фактическо съпружеско съжителство. Няма значение и дали се е сгодявала, а също и в какви отношения са били свидетелят и ответникът.

Изразът в обжалваното определение „консумирали ли са тази интимна връзка“ е non-sens, т.е. лишен от смисъл, което не се нуждае от особено обосноваване. Отделно от това „консумирали“ не е легално понятие, поради което вложеният от съда смисъл може да е дискусионен.

От показанията на свидетеля Ц.Д.Д. става ясно, че ответникът е имал интимна връзка с дъщерята на свидетеля, която продължила година и половина или две.

Ответникът дал на М. годежен пръстен, тя ходила няколко пъти в Испания, включително и на Нова Година. Това било преди 3 -4 години. След като М. се развела със съпруга си, двамата с ответника станали „приятели“. По-нататък свидетелят разказва, че ответникът непрекъснато искал да си възстанови интимните отношение с молителката.

С оглед на тези показания, изводът на СРС, че не се установява сочената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството - наличието на интимна връзка между страните, е неправилен. Показанията на свидетеля категорично установяват тази връзка, а и едва ли разумно очакването за повече подробности от свидетеля, който е баща на една от страните по делото и е на 70 години.

Друг е въпросът, че до прекратяване на делото, ответникът изобщо не е оспорвал наличието на интимна връзка с молителката – напротив, изрично е заявил, че 2 е имал връзка с М. Ц. Д. „до юли миналата година“.

С оглед характера и целта на производството, следва и да се отбележат неправилните указания на СРС до молителката – още с първоначалната молба, тя е посочила трите имена на извършителя и в закона не е предвидено задължение да посочва дата и година на раждане на извършителя, нито да представи доказателства за наличие на семейно-правна връзка между тях. Съгласно чл. 9, ал. 5 (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), съдът извършва и справка за семейната и/или родствената връзка между страните. Страната следва да предостави само „данни“ – чл.

9, т. 3 ЗЗДН.

Поради изложеното, обжалваното определение, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 07.10.2025 г. по гр.д. № 28008/2025 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е оставена без разглеждане молба за защита № 171327 от 16.05.2025 г., като недопустима и е прекратено производството по гр.д. № 28008/2025 г. по описа на СРС, 37 състав, и

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3