Решение № 23 от 03.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Сливен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201567 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод жалба от адв. Х. Х., в качеството на процесуален представител на С. И. И., ЕГН: ********** от гр. Сливен, против НП № 25-0804-007239 от 29.10.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което са наложени три броя административни наказания, а именно – 1. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; 2. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 3. „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,00 лева) на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 20 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото НП. Развива подробни доводи в тази насока.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

На 08.10.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 4075166 против жалбоподателя за това, че на 08.10.2025 год. около 17:33 часа в обл. Сливен, общ. Сливен, ул. „Александър Стамболийски“ 8, управлява лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ........., собственост на Н.Н., като управлява МПС, което не е представено за ГТП, не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудвано МПС, както и автомобилът е с опасна техническа неизправност, съгласно т. 4.3.1. от Методиката за оценка на техническите неизправности към Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, изразяваща се в неработеща задна дясна стоп светлина. Жалбоподателят е получил акта на 08.10.2025 г., след което е депозирал писмени възражения на 13.10.2025 г.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-007239 от 29.10.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя били наложени три броя административни наказания, а именно – 1. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; 2. „Глоба” в размер на 51,13 евро (100,00 лева) на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 3.

„Глоба” в размер на 255,65 евро (500,00 лева) на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 20 контролни точки.

Обстоятелствената част на същото, съответства изцяло на изложените в АУАН обстоятелства. НП било връчено на жалбоподателя на 04.12.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите М. Р. (актосъставител) и Д. С.. Всеки един от тях категорично потвърждава, че водачът е бил спрян от полицейски автомобил на бул. „Александър Стамболийски“. Била е извършена проверка и е установено, че шофьорът е управлявал МПС без технически преглед, шофьорът не е бил с надлежно поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудван, както и МПС се е движило с опасна техническа неизправност, а именно десен стоп не е работил.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.Е., тъй като същите се отнасят 2 до един последващ период, който не съответства на съставянето на АУАН.

Дори и в последствие да е работил десен стоп на процесното МПС, от предоставените записи от кар-камерата на полицейския автомобил, е видно, че нарушението е било извършено. Съдът дава вяра на предоставените записи, изгледани в съдебно заседание и обективирани в протокол от 19.01.2026 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – В.Й.Г. – Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. М. Р. Р., заемащ длъжността "старши полицай" при РУ Сливен. Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на 3 нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.

Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Видно от представения с административнонаказателната преписка АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от жалбоподателя деяния в качеството му на водач на МПС, осъществяващи състава на три отделни административни нарушения. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.

Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 4/2023 г.) По отношение на нарушението по т. 1 от НП:

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, 4 подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност /технически преглед/. По делото не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен технически преглед. Извършването на деянието е потвърдено от разпитания пред първата инстанция актосъставител, а същото и не е отречено като факт от жалбоподателя. Възражението относно факта, че МПС е било в сервиз за ремонт до деня, в който нарушителят е санкциониран, не може да се вземе предвид от съда като оправдаващо нарушението обстоятелство. Водачът е бил наясно, че годишният технически преглед на управлявания автомобил е изтекъл в периода, в който същият е бил в лицензиран сервиз. Предвид това обстоятелство, жалбоподателят е следвало да предприеме действия за репатриране на автомобила до пункт, който да извърши годишен технически преглед, а не да управлява същия по пътната мрежа. Действително същият не е собственик, а водач на МПС, но той като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е представено на годишен технически преглед.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като наложеното наказание глоба съответства на предвидения с нормата фиксиран размер. (в този см. Решение № 847 от 28.04.2025 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 180/2025 г.)

По отношение на нарушението по т. 2 от НП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се наказва с административно наказание глоба в размер на 51,13 евро /100,00 лева/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП. С нормата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП са посочени пет групи лица, които могат да не използват обезопасителни колани. По делото не се твърди, не се представят и доказателства, че жалбоподателят попада в някоя от категориите по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно същият е бил санкциониран за описаното административно нарушение. По делото не е 5 спорно, че управляваният от жалбоподателя И. автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан. Обстоятелството, че И. е управлявал автомобила, без да е поставил същият безспорно се установява от събраните по делото пред Районния съд доказателства - свидетелските показания на св. Р. – актосъставител и на св. С. – свидетел по АУАН, които са безпротиворечиви, еднопосочни, последователни и съответстващи на описаното в АУАН.

Действително от представените записи от боди и кар-камерите не се вижда дали жалбоподателят е с поставен обезопасителен колан, но предвид обвързващата съдът доказателствена сила на акта (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) и липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът счита нарушението за извършено.

По отношение на нарушението по т. 3 от НП:

По т. 3 от НП на наказаното лице е вменено управление на МПС с опасна техническа неизправност, състояща се в "неработеща задна дясна стоп светлина". Не се спори по делото, че неизправността е констатирана от контролни органи на МВР при извършена проверка. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства неизправността да е установена от водача във време на движение на управляваното от последния МПС.