Решение № 193 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Весела Хр. СТ.а като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100108208 по описа за 2023 година

Ищецът М. М. Т. е предявил срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 60.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищеца на 21.05.2023 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.05.2023 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 21.05.2023 г., около 00.30 – 01.00 часа, в гр. София при движение по левия тротоар на бул. ,,Витоша“ преди кръстовището с ул.

,,Позитано” в посока от пл. ,,Света Неделя‘‘ към НДК се спънал в дупка, в резултат на което залитнал напред, ударил си главата в желязно колче – ограничител, и паднал върху коленете на двата си крака. Вследствие на удара изгубил съзнание и получил обилно кръвотечение от носа, а в последствие и тъмни синини в областта на носа, очите и клепачите.

Твърди, че възстановяването след инцидента било изключително 1 болезнено и бавно. Изпитвал неудобства и дискомфорт, притеснения от получените по лицето белези, които станали повод за приключване на продължителната връзка с приятелката му и били причина да не си намери работа. Твърди, че инцидентът е оказал силно влияние върху психическото му състояние, като и че до настоящия момент продължава да изпитва непрестанен страх, когато види шахта, тротоар или бордюр. Счита, че за претърпените от него вреди отговорност следва да носи Столична община, чието е задължението да поддържа участъка от пътя, където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, излагайки възражения за недоказаност на механизма на настъпване на инцидента и на претендираните вреди, евентуално и за завишаване на размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел К. М. Т.

(брат на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че на 21.05.2023 г., се разхождали с ищеца в гр. София, като се придвижвали по левия тротоар на бул. „Витоша” в посока НДК, когато ищецът попаднал в дупка и се спънал, като при падането на земята си удари главата в метално колче. Дупката била около 20 см. - 25 см. широка и с дълбочината около 10 см. - 15 см. Свидетелства, че ищецът не е можел да забележи препятствието, преди да се спъне в него. Свидетелства, че ищецът си ударил главата и коленете, получил силно кръвотечение от носа, бил в безсъзнание.

Ищецът отказал да бъде придружен до болница за оказване на медицинска помощ. Сочи, че ищецът се оплаквал от силни болки в коленете, както и, че дишането му било затруднено. Свидетелства, че ищецът преустановил предприемането на планински походи и тренировките си. Счита, че инцидентът бил причината за раздялата на ищеца с приятелката му.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В.Д.П. че свидетелката се видяла с ищеца вечерта след инцидента. Свидетелства, че 2 ищецът бил с кръв по лице, силно агресивен и отказал да бъде придружен до болница за оказване на медицинска помощ. Сочи, че ищецът се оплаквал от болки в главата и коленете си. Твърди, че вследствие на инцидента ищецът получавал хрипове, които продължавали и до настоящия момент. Счита, че инцидентът бил причината за промяна на поведението на ищеца и повод за приключване на връзката им.

От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на процесния инцидент М. М. Т. е получил следните увреждания - субконюнктивални кръвоизливи на двете очи, кръвонасядания на клепачите на двете очи, кръвонасядане с площ 1.5/1 см. по гърба на носа в средната му част, охлузвания на кожата на двете колена и дясната подбедрица. Механизмът на полученото посочените увреждания е спъване в дупка от счупени плочки от тротоарна площ, залитане напред, достигане с главата и удар по лицето, в областта на носа в желязно колче ограничител, при падане от собствен ръст, след което смъкване на земята с охлузване на двете колена и е възможно да бъде получен по описания от ищцата начин. Установява се и, че медикобиологичният характер на получените увреждания е временно разстройство на здравето неопасно за живота. В предоставената медицинска документация не са констатирани разкъсно – контузни рани, вследствие на които да остане траен белег, както и че след удара ищецът е загубил съзнание. Посочено е, че най-интензивните болки и страдания са изпитвани непосредствено след травмата за период от 7 8 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 15 - 20 дни. Вещото лице е посочило, че периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е 15 - 20 дни, както и че по делото няма представена медицинска документация за остатъчни явление. Вещото лице е посочило и, че е възможно телесните увреждания на ищеца да бъдат получени и при нанесен побой – директен удар по средата на лицето и последващо падане на колената на терена, като при описания от ищеца механизъм на получаване на травмите те биха могли да бъдат същите. Вещото лице е посочило и, че лекарското лечение е по желание на пострадалия, а по делото няма данни за удължаване на възстановителния период, нито за възникнали усложнения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика (ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда, определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са представени и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл.

31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника.

Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се събитието да е настъпило на територията на Столична община, доколкото собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не 4 доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара, където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало необезопасена дупка от счупени плочки от тротоарна площ, което сочи проявено от страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за поддръжка.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищеца неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищецът да се е спънал в надигната и стърчаща тротоарна плочка и това да е причинило последващото му падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите предполага изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице по изслушаната СМЕ.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в 5 държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки непосредствено след травмата за период от 7-8 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 15-20 дни. Не се установява, вследствие на инцидента на ищеца да са били причинени разскъсно – контузни рани, които да оставят траен белег, както не са събрани доказателства, от които да се потвърждават твърденията на ищеца, че в резултат на инцидента е изпаднал в бесъзнание. Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че получените увреждания са оказали трайно влияние върху психичното му състояние, начина му на живот, и работоспособността му.

Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 1 000.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 2 000.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е претенцията за заплащане на имуществени вреди в общ размер на 60.00 лв., тъй като от представените по делото писмени доказателства (1 бр. касов бон – на лист 9 от делото), се установява, че ищецът е направил разходи за медицинско освидетелстване.