Определение № 304 от 05.10.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Пенко Цанков

Илина Гачева като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20224100600354 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С Определение № 477 от 18.08.2022г., постановено по ЧНД № 959/202г.

Районен съд гр. Велико Търново е потвърдил Постановление от 30.06.2022г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ - 118/2016г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново /преписка № 1792/2015г. на РП гр. В. Търново/, образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.

Първостепенният съд е приел извода, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от Л., което притежава такова право и заради това е приел за необходимо същата да се разгледа, но вече разгледана по същество тя се явява неоснователна. От възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд намерил, че не може да се направи категоричен и обоснован извод за осъществен състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.

5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради липса на субективна страна, на твърдяните за извършени деяния. Обективиран е извод за недоказаност умишлени действия за въвеждане във заблуждение на пострадалите лица, както и на липса на користна цел за това, към момента на извършването на деянията.

1

Възприето е наличие на гражданско -правни спорове, които не изпълват съставомерни признаци на престъпен състав.

Подадена е въззивна жалба против определението на ВТРС от В. С. Д., с ЕГН , от гр. Велико Търново. Наведени са оплаквания, за незаконосъобразност на обжалваното постановление и на постановеното от ВТРС определение, с което е потвърдено осъщественото прекратяване на наказателното производство. Навеждат се оплаквания, според които неправилно е възприета фактическата обстановка около извършените деяния, въз основа на която са изведени неправилни, според жалбоподателя, изводи за несъставомерност на същите като престъпление. Претендирана е отмяна на обжалваните актове и връщане на делото за продължаване на действията по разследване. При това е направено искане за отвод на наблюдаващия разследването прокурор, като са изложени съображения в тази насока.

Великотърновският окръжен съд след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, и като съобрази закона намери за установено следното:

Решаващият съд е приел фактическа обстановка, в пълнота и в идентичност с тази, приета за установена от представителя на държавното обвинение.

Предходните решаващи органи са приели от фактическа страна, че Досъдебното производство било образувано на 04.10.2016г., на основание чл.212, ал.1 от НПК, срещу виновното Л., което в периода от 18.05.2011г. до 20.02.2012г., в гр. В.Търново възбудило и поддържало заблуждение у В. С. Д. и с това му причинило имотни вреди в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК. При това е прието, че към делото са присъединени материалите по ПП №2874/2016г. на РП гр. В.Търново, образувана по повод на жалба от Г. Д. Б., от гр. В.Търново, който твърдял, че бил въведен в заблуждение от управителите на „Б." ООД гр. В.Търново - П.

Й. П. и К. Н. К., че ще изпълнят задължението си по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2006г., като построят и съответно му прехвърлят собствеността върху описан в договора недвижим имот, с което му била нанесена имотна вреда.

В рамките на проведеното по досъдебното производство е прието за установено, че „Б." ООД гр. В. Търново, управлявано и представлявано от 2 свидетелите П. П. и К. К., извършвало дейност по строителство на жилищна сграда, находяща се в гр. В. Търново, върху поземлен имот с идентификатор *** и административен адрес гр.В.Търново, ул. "Д. .".

Установено било, че на 14.12.2006г. пострадалият Г. Б. сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „Б." ООД, по силата на който дружеството поело задължение да продаде на Б. недвижим имот, който следвало да бъде готов до м. декември 2008 г., представляващ апартамент №2, кота +2.80 със съответните общи части от сградата /жилищна сграда с гаражи и магазини/, мазе №7 и гараж №7, заедно с идеални части от земята на УПИ VI, кв.1 по ПУП на гр.В.Търново, а Б. поел задължение да заплати на дружеството продажна цена в размер на 26 000 евро. На 22.06.2010г. „Б." ООД продало този апартамент /посочен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ап.2 по инвестиционните проекти от 2006 г. и ап.5, ет.1 по административен адрес/ на „А." ООД, а правото на строеж на гаража било отстъпено на св. Г. Г. на 17.06.2010 г.

Последният и съпругата му М. Г., на 13.12.2010г., чрез пълномощника им св.

К. К., прехвърлили на Б. - 10,668/1398 и.ч. от ПИ с идентификатор ***, заедно с правото на строеж за построяване на гараж №7 - част от имота, който фигурирал във въпросния предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. На 13.12.2010г. бил сключен и анекс към предварителния договор за покупко-продажба от 14.12.2006 г., според който първия договор се трансформирал в договор за строителство, съгласно който имота, предмет на договора ще бъдел с издаден акт 15 в срок до 31.09.2011 г.

Този анекс бил подписан от името на дружеството от св. К. К.. На 19.08.2015 г. „А. ООД продало на св. Г. Б - описания по-горе ап.5 - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Представителят на държавното обвинение и решаващият районен съд са приели за установено, че в изпълнение на сключения предварителен договор Б. заплатил на „Б." ООД общо сумата 45787.63 лева, на вноски, последната от които била направена на 13.08.2010 г., но не получил собствеността върху апартамента и мазето, както и че по отношение на тях разбрал, че били прехвърлени на други лица и че дружеството било обявено в несъстоятелност. Във връзка с това, с нотариална покана от 10.05.2012г., Б., уведомил управителите на дружеството, че считал договора за развален в 3 частта относно апартамента и избата. При това, в откритото по отношение на „Б." производство по несъстоятелност Б.предявил вземане общо в размер на 60427.13 лева, което било прието от синдика и включено в списък, обявен в ТР на 28.08.2012г., а на 06.12.2016г., Б. подал и жалба до ВТРП, оплаквайки се от това, че бил измамен от управителите на дружеството, предвид факта, че имотите по отношение на които имал сключен предварителен договор били прехвърлени на трети лица.

На следващо място решаващите органи са приели за установено, че на 18.05.2011г., пострадалият В. Д. сключил предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот с „Б." ООД гр. В.Търново, по силата на който дружеството поело задължение да продаде на Д. недвижим имот, който щял бъдел готов до м. март 2012 г., представляващ гараж №13 в жилищна сграда с гаражи и магазини, находяща се в УПИ У1,КВ.1 по плана на гр.В.Търново /де факто гараж с административен адрес в гр.В.Търново, ***-Б, бл.А, ет.0, гараж 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, за което Д. поел задължение да заплати на дружеството продажна цена в размер на 6 000 евро. Установено било също така, че в предварителния договор П.П.посочил банковата сметка, по която трябвало да се преведе продажната цена, при което Д. заплатил стойността на имота по банков път, с десет на брой вноски бележки - за периода от 20.05.2011 г. до 20.02.2012 г., с което изцяло погасил задължението си по предварителния договор. Плащането било извършено на посочената от Петков в предварителния договор банкова сметка.

В обжалваните актове е прието, и че в периода 2012-2014г., Д. бил правил неколкократни опита да се свърже с П., за да се осъществяло сключването на окончателен договор за прехвърлянето на собствеността върху гаража, но същите останали без резултат. През месец февруари 2014 г.

Д. бил установил, че посочената банкова сметка не била на дружеството продавач, а лична на П., в качеството му на Ф. Л.. С оглед на което, Д. счел, че е платил без основание, на П., посочената в предварителния договор сума и поискал връщането й. На 05.03.2014г. той изпратил нотариална покана до П., като поискал връщане на платената сума, която покана не била връчена лично, а чрез залепване на вратата. На следващо място пострадалият бил 4 подал и искова молба, при което било образувано гражданско дело №2237/2014г. по описа на Районен съд град Велико Търново, което приключило с отхвърляне на предявения от Д. иск. В мотивите си съдът бил приел, че, че П. е получил средствата в качеството на управляващ и представляващ дружеството, на което пострадалият на практика бил длъжник по сключения предварителен договор.

Прието било, че Д. не придобил собствеността върху гаража, който към момента на сключване на предварителния договор, реално, бил собственост на „Т. С. Р." ЕООД, което придобило собствеността му от „Б." ООД с нотариален акт за покупко-продажба от 22.06.2010 г., №598, том 3, рег.

№5431, дело № 447 от 2010 г. на нотариус Т. Б.. При това на 23.06.2010г. върху имата била наложена възбрана от ЧСИ В.Георгиев и в последствие изнесен на публична продан, проведена в края на 2012 г., на която бил закупен от Л. Б.от гр.Павликени, комуто бил възложен с постановление от 29.11.2012 г. Последният продал гаража през 2016г. на св. Г. Б.

На последно място решаващите органи на ВТРП и на ВТРС са приели, че с Решение №63 от 17.04.2012г. по Търговско дело № 1367/2011г. по описа на Окръжен съд търговското дружество „Б." ООД град Велико Търново било обявено в несъстоятелност, като с Решение №194 от 09.08.2012г., по в. т. д.

№130/12г. по описа на Великотърновски апелативен съд, за начална дата на неплатежоспособността на „Б." ООД била определена датата 10.04.2009г.

При така установената фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е направил правният извод, че липсват безспорни и убедителни доказателства, че е наЛ. извършено престъпно деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което наказателното производство по ДП № ЗМ - 118/2016г. по описа на ОД на МВР гр. В.Търново е било прекратено с Постановление от 30.06.2022г. на Районна прокуратура гр.

Велико Търново.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление на ВТРП за прекратяване на наказателното производство е необосновано, постановено в противоречие с възприетата по делото фактическа обстановка и при превратно тълкуване на установените по делото факти, поради което следва да бъде отменено, като материалите по делото да бъдат върнати на РПВ. Търново.

5

При проверката на първоинстанционното определение, в пределите предвидени от закона, въззивният съд констатира, че ВТРС изцяло е споделил фактическите положения, възприети за установени от представителя на държавното обвинение. Решаващият съд не е осъществил задълбочена проверка на обосноваността и правилността на самото произнасяне, като е потвърдил обжалваното постановление, приемайки, че то съответства на материалния и процесуален закон.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния такъв.

Както бе посочено по – горе настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление на ВТРП за прекратяване на наказателното производство не е обосновано. В съдържанието на същото не са изложени мотиви относно съставомерността на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 26, ар. 1 от НК.

В мотивната част на обжалваното постановление липсва обсъждане на конкретните съставомерни признаци (от обективна и субективна страна) на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, по отношение на всяко едно от процесните две деяния; по отношение на всяко едно пострадало Л. и относно наличието или липсата на елементите, квалифициращи деянието като усложнена престъпна дейност, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.