Решение № 409 от 29.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20252100500691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Държавна опера- гр. Бургас, представлявана от директор Александър Текелиев, чрез процесуален представител адв. Мима Иванова срещу Решение №315/12.02.2025 г., постановено по гр. д. №2169/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт въззивникът е:

1. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П., сумата от 15000 лв. главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени вследствие на трудова злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена торзионна травма на колянната става на десен долен крайник на ищцата, сумата от 5046.82 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 09.04.2021г. до 03.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 04.04.2024г. до окончателното изплащане.

2. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 726.80 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, лекарства, физиотерапии и транспорт, понесени вследствие на трудова злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена торзионна травма на колянната става на десен долен крайник на ищцата, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 04.04.2024г. до окончателното изплащане.

3. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 1358.03 лв. обезщетение за пропусната полза като разлика между брутното й трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за неработоспособност за периода от 08.04.2021г.

1 до 18.10.2021г., вследствие на трудова злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена торзионна травма на колянната става на десен долен крайник на ищцата, ведно със законната лихва от деня на 4. ОСЪДЕН да заплати на Л. Я. П. сумата от 700.59 лв. мораторна лихва върху общата сума за обезщетение за причинени имуществени вреди от трудовата злополука, случила се на 08.04.2021г., при която е получена торзионна травма на колянната става на десен долен крайник на ищцата, за периода от 09.04.2021г. до 03.04.2024г.

5. ОСЪДЕН да заплати на адв. Силвия Николова Пенева сумата от 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

6. ОСЪДЕН да заплати по сметка на Районен съд- Бургас 913,29 лв.държавна такса върху уважената част от исковете и 592 лв.- разноски за експертизи.

В жалбата се изразява неудовлетвореност от постановеното решение. На първо място, жалбоподателят излага, че ищцата и към този момент не е посочила банкова сметка, по която той би могъл да извърши плащане, като иска въззивната инстанция да задължи П. да представи документ, удостоверяващ нейната актуална банкова сметка.

На следващо място, развива по същество възраженията си по постановеното решение в частта, с която изцяло е уважен предявеният иск от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на случилата се на 08.04.2021 г. трудова злополука, респ. искът за мораторна лихва върху главницата в размер на 5046,82 лв. . Излага, че още в отговора на исковата молба е заявил, че оспорва претенция за сумата над 5000 лв., както и е релевирал надлежно възражение за съпричиняване чрез проява на груба небрежност от страна на работника, която се определя в размер на 50 %, поради което счита, че справедливото обезщетение възлиза на 2500 лв. Сочи, че за да уважи претенцията в пълния й размер като главница съдът е направил частичен, а не съвкупен анализ на събраните доказателства и изцяло е игнорирал доводите и възраженията му. От съдебно-медицинската експертиза се извеждало, че при получения при инцидента тип увреждане временното разстройство на здравето е за около 6 месеца, без опасност за живота. От друга страна, представените болнични листове доказвали състояния на неработоспособност единствено до 29.06.2021 г., като след тази дата ищцата е престанала да представя при работодателя каквито и да е било документи, удостоверяващи уважителни причини за отсъствието си, както и е отказвала всякаква връзка с работодателя си. Това състояние продължило до 20.09.2021 г., когато два болнични листа били представени, касаещи период, считано от 15.08.2021 г. занапред и една на 21.10.2021 г.- третия болничен, който е до 18.10.2021 г. Тези обстоятелства районният съд не бил коментирал, а въззивникът смята, че те имат значение в аспекта на тежестта на болките и страданията, за състоянието на ищцата и начина, по който тя е понасяла последиците от лечението на травмата. Тези установени факти сочели, че не са налице обективни данни за изключително тежко преживяване на страдание, както бил приел първоинтанционният съд. В решението си последният се позовавал преимуществено на дадените от св. Петрова показания, но тя не е била свидетел очевидец нито на един от правнорелевантните факти по делото, а интерпретирала казаното й от пострадалата. В резултат на този изолиран анализ на доказателствата определеният размер на обезщетението от 15 000 лв. жалбоподателят намира за необоснован и несъответен на разбирането за 2 справедливост в конкретния случай. По делото не се доказвало болките и страданията на ищцата да са „големи и продължителни“, както е приел съдът.

Такива очевидно не са били налице още в първите дни на юли 2021 г., след като ищцата е започнала работа при „Баш консулт“ ЕООД., както и защото за периода от 30.06.2021 г. до 15.08.2021 г. изобщо не са налице данни за използван отпуск поради временна неработоспособност. По-нататък твърди, че обезщетението не е съобразено с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че по безспорен начин било доказано релевираното от него възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от работничка груба небрежност при изпълнение на трудовите й задължения. По делото било безспорно доказано, че съгласно посоченото в длъжностната характеристика балерината следва „ежедневно, в установеното по програма време да участва в класекзерсис“. Доказвало се, че това е време, в което чрез система от движения и танцови комбинации се цели тялото, ставите и мускулите на танцьора да се загреят преди активното натоварване при репетицията. От показанията на св.

К. се установявало, че преди този част балерината, която е загрижена за тялото си и движенията си започва с раздвижвания и упражнения, които да я подготвят за екзерсиса, за часа на загряването преди репетицията. Смята, че значим за правилното решаване на спора е в какво следва да се изразява грубата небрежност при изпълнение на трудовите й задължения, като се съобрази особената специфика на нейните трудови задължения. Излага, че макар съдът правилно е приел, че се установява, че ищцата не е участвала в екзерсиса преди репетицията в деня на инцидента, но необосновано и на база предположения не е намерил проявената груба небрежност в пряка причинноследствена връзка с получената травма. Поддържа, че именно неучастието на П. в загрявката и поставянето от нейна страна в риск собственото си тяло е пряката и непосредствена причина за настъпилото увреждане. Същото се потвърждавало и от дадените показания и на двете свидетелки, които подробно са обяснили важността на предварителното загряване на тялото преди репетиция. В тази връзка намира, че при отчитане на процент съпричиняване от 50 % при определяне на обезщетение от 5000 лв., то справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2500 лв., над който размер обжалва решението в тази му част, както и за размера над 840,09 лв. по акцесорния иск за мораторна лихва върху обезщетението.

По отношение на претенцията за имуществени вреди сочи, че макар в мотивите на решението съдът да е приел, че единственият разход, който е основателен е този във връзка с лечението, в диспозитива е постнаовил, че сумата от 726,80 лв. представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, лекарства, физиотерапии и транспорт.

Счита, че е допуснато процесуално нарушение, съставляващо несъответствие между мотиви и диспозитив.

На следващо място, е взето отношение по уважения иск за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение от общественото осигуряване за периода от 08.03.2021 г. до 18.10.2021 г., който е уважен до размера от 1358,08 лв. Въззивникът оспорва начинът, по който е изчислено дължимото обезщетение, доколкото съдът при приложението на чл.

162 ГПК не е изложил по какъв начин е приел размер на нетно трудово възнаграждение от 754,69 лв. Счита, че периодът, през който ищцата е получава обезщетение от общественото осигуряване е с продължителност общо 81 календарни дни- от 09.04.2021 г. до 30.06.2021 г., като работните дни 3 за това време са 54. Същото водело до извод, че всички пресмятания на съда са изцяло погрешни и необосновани, поради което обжалва решението в тази част изцяло и претендира искът за главница за обезщетението за имуществени вреди под формата на пропусната полза да бъде отхвърлен. Във връзка с уважената акцесорна претенция за мораторна лихва, начислена общо върху общото обезщетение за имуществени вреди обжалва решението за размера над 244,24 лв. до 700,59 лв., респ. за 456,35 лв.

По-нататък жалбоподателят застъпва становище за нарушение на чл.

200, ал. 3 КТ, тъй като районният съд не е приспаднал получената сума от НОИ от общо определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Следващото оплакване е във връзка с представения от ищцата протокол за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 08.03.2021 г. Въззивникът изтъква, че този протокол е частично оспорен от него още с отговора на исковата молба с подробни съображения, но районният съд нито в проекта си за доклад, нито в хода на съдебното производство не се произнесъл по това оспорване, респ. не е открил процедура по чл. 193 ГПК.

Иска оспорването да бъде уважено, тъй като по делото са събрани доказателства, установяващи, че работодателят не е допуснал нарушения, свързани с предоставяне на безопасни и здравословни условия за полагане на труд.

В заключение моли решението в частта за разноските да бъде отменено съобразно произнасянето на съда по настоящата жалба във въззивното решение.

Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Л. Я. П. чрез адв. Силвия Пенев, с която решението в отхвърлителните му части се обжалва, като се иска осъждането на ответника да заплати, както следва: сумата от 3700 лв., съставляваща претърпени загуби за платени разходи за лечение, лекарства, физиотерапии, транспорт и други; сумата от 2786,20 лв., съставляваща пропусната полза, изразяваща се в разликата между брутното й трудово възнаграждение и получаваното обезщетение от общественото осигуряване за периода от 08.04.2021 г. до 18.10.2021 г.; сумата от 2182,09 лв., представляваща мораторна лихва върху общата сума за обезщетение за причинени имуществени вреди от трудовата злополука. По отношение на извършените разходи във връзка с лечението си сочи, че същите са безспорно доказани от представените по делото писмени доказателства.

Излага, че платеният преглед от 300 лв. е бил наложителен. По отношение на двата фискални бона от 05.05.2021 г. и 08.10.2021 г., които удостоверяват заплащането на такси за издаване на болничен лист през ЛКК сочи, че същите са заплатени при получаване на документите, а не при издаването им. Счита за доказан и разходът транспорт до гр. София в размер на 200 лв. Претенцията за разходи за лекарства, хранителни добавки, витамини, консумативи за лечението и физиотерапии в размер на 577 лв. се установявали посредством СМЕ, доколкото заключението установявало, че при получаването на такъв тип травми се налага използване на медикаменти през възстановителния период. По този иск счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.