Разпореждане № 145572 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 145572 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110159928 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – установителен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

309234/01.11.2023 г., от Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. С---, и И. Г. К., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ ---" -----------, - , срещу Г. И. С. от гр. С- / предишно обозначение на адреса - -/, с която е предявен отрицателен положителен установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София, р- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застроя¬ване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: -.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с адрес на имота гр. София, р- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като придобивно основание посочват наследяване от майка им Е--.

Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между нас и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на 5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.

Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.

Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили 1 да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в поведението му не последва.

Моли съда да уважи иска.

Претендира разноски в производството. Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: нот. акт № 153, том първи, рег. №2785, дело №141/23г. на нотариус Кр. Катранджиев, удостоверение за данъчна оценка на Л. К., договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за данъчна оценка на Г. С. и нотариална покана.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.

Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС.

Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.

Второ, по делото липсва скица на имота с идентификатор -. Ищците следва да я представят.

Трето, представената данъчна оценка е за имот с кв. 930 кв.м., а твърдят имот с квадратура 1079 кв.м. Данъчната оценка трябва да засяга имота по нотариален акт. Ето защо по делото липсва актуална данъчна оценка за имот с идентификатор -.

Четвърто, не е ясно дали ищците иска да се признае ответника, че не е собственик на целия имот или искат да бъде признат, че не е собственик само за идеална част от имота. Ако искат само за идеална част – та посочат за каква идеална част иска да бъде признато, че ответникът не е собственик.

Пето, липсва данни по чл.127, ал.1, т.1 ГПК за ответника – адрес.

Шесто, уточнителна молба, с която ще уточняват иска, също следва да бъде вписана.

Седмо, представеният договор за продажба на държавен недвижим имот не е четлив.

В този смисъл, на основание чл.129, ал.4 вр. чл.127 ГПК искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищците Л. Г. К. и И. Г. К., че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като за целта:

1. да впишат искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г. в СВ – София 2

2. да представят актуална скица на имот с идентификатор 3. да представят актуална данъчна оценка за имот с идентификатор 4. да посочат дали искат да се признае ответника, че не е собственик на целия имот или искат да бъде признато, че не е собственик само за идеална част от имота. Ако искат само за идеална част – та посочат за каква идеална част иска да бъде признато, че ответникът не е собственик.

5. да посочат ЕГН на ответника, на основание чл.127, ал.1, т.1 ГПК 6. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма, а по отношение на искането за издаване на заверени преписи от исковата молба, то същото е основателно.

По държавната такса

Заплатена е държавна такса в размер на 210.00 лева (л.2 от делото).

На този етап съдът не може да установи държавната такса. Същата подлежи на проверка, след отстраняване на нередовности.

Предварителни въпроси

Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, 3 които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127 ГПК, като УКАЗВА на ищците Л. Г. К. и И. Г. К., че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като за целта:

1. да впишат искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г. в СВ – София 2. да представят актуална скица на имот с идентификатор 3. да представят актуална данъчна оценка за имот с идентификатор 4. да посочат дали искат да се признае ответника, че не е собственик на целия имот или искат да бъде признато, че не е собственик само за идеална част от имота. Ако искат само за идеална част – та посочат за каква идеална част иска да бъде признато, че ответникът не е собственик.

5. да посочат ЕГН на ответника, на основание чл.127, ал.1, т.1 ГПК 6. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок 7. да представят четлив вариант на договор за продажба на държавен недвижим имот, като напишат неговото съдържание на компютър и представят четливия му вариант в разпечатан вид и заверат неговото съдържание.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.

ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на 4 страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.