Решение № 170 от 16.10.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 374/2025
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.511, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500374 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 374/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, подадена чрез адв. З.Х., против решение № 64/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 368/2024 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на М. Д. Г. сумата от 87 073.95лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 02.10.2020г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба /02.08.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ и е осъдено да заплати разноски по делото.
Въззивникът е настоявал е, че осъдителното решение на окръжния съд е неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушения на материалния закон и при несъобразяване на задължителна съдебна практика, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските. Сочил е, че съдът постановил решението си при непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което довело и до неправилни изводи и в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД определил обезщетение несъразмерно и надвишаващо многократно действително претърпените и доказани по делото вреди. В тази връзка съдът не анализирал правилно 1 интензитета на болките и страданията на ищцата, получени вследствие на процесното ПТП и не съобразил обезщетението с присъжданото от съдилищата в подобни случаи. Окръжният съд основал решението си изцяло на заключението по назначената повторна СМЕ, но само избирателно се е съобразил с него, като не взел предвид казаното от вещото лица, че извършената на 03.11.2020 г. оперативна интервенция в УМБАЛ „Св. М.“ Варна е непоказана и излишна, че възстановителният период при ищцата е приключил, че уврежданията й не предполагат постелен режим, че гърчове тя не е имала (във връзка с трептенето на очите), че конкретният удар не може да отключва такива психични проблеми. Освен това, окръжният съд постановил решението си в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приел липса на съпричиняване на вредите от пострадалата (едностранчиво анализирал приетата по делото САТЕ - не взел предвид казаното от експерта, че ищцата е могла да предотврати сблъсъка ако управляваният от нея автомобил е останал в покой до след преминаването на автомобила Мерцедес през кръстовището) и не съобразил влязлата в сила присъда - постановена при условия на независимо съпричиняване от страна на ищцата М. Г..
М. Д. Г., чрез адв. Г., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата, чрез адв. Г., е поддържала отговора и е настоявала за присъждане на разноските по приложен списък. Възивникът, чрез адв. Х., е подал молба преди заседанието, с която е поддържал въззивната си жалба и е молил за присъждане на разноските по приложен списък.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените оплаквания и като съобрази събраните доказателства, намира следното:
Предявеният пред окръжния съд от М. Д. Г. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) осъдителен иск е по чл.511, ал.1, т.3 от КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД и е за осъждане на ответното сдружение да заплати на ищзцата сумата о т 87 073,95лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 02.10.2020 г., настъпило в Р.България, причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № NRO4* с обичайно местопребиваване във В. - М. В. Н., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата е твърдяла в исковата си молба и уточняващите такива, че на 02.10.2020 г. е настъпило ПТП между управлявания от нея автомобил и този на неправоспособния водач М. В. Н., при условия на независимо 2 съпричиняване, като неправоспособният водач не съобразил избраната от него скорост от 68 кв./ч. с конкретните пътни условия и не намалил скоростта при преминаване през кръстовище, за да бъде в състояние да спре при необходимост при всяко възникнало препятствие. С влязла в сила присъда №55/06.12.2022г. по НОХД №833/2021 г. по описа на РС- Силистра, М. В. Н. бил признат за виновен в това, че на 02.10.2020 г. като неправоспособен водач е причинил средна телесна повреда на ищцата, с конкретни увреди: контузия на главата, контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, субдурален хигром, вдясно, челно, разкъсно-контузна рана на главата вдясно, слепоочнотеменно и разкъсно контузна рана на лявата ушна мида, което обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пострадалата била хоспитализирана за периода 02.10.2020г. до 22.10.2020 г., била в кома до 05.10.2020г., а предвид установен в болницата субдурален хематом в мозъка се наложило да бъде оперирана по спешност с цел евакуацията му. Поради настъпило усложнение се наложила втора операция по спешност на 02.11.2020 г. за евакуация на хематома и мозъчна декомпресия. След изписването й на 07.11.2020г. била на домашно лечение. Травмата била съпроводена с много болки и страдания, включително и по време на сън, като понастоящем продължавала да търпи болки в областта на главата, което затруднявало бита и ежедневието й. След инцидента изпитвала силен страх да пътува и преживяното се отразило и на психиката й като и до момента изпитвала тревожност, напрежение, липсвал й пълноценен сън, страдала от умора и липса на концентрация. Насочила е претенцията си към ответника, предвид това, че е налице застрахователно събитие с автомобил, регистриран във В., а гарантиращото бюро на В. било страна по споразумението и членувало в Съвета на Бюрата. След завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., ответникът й изплатил само 12 926,05 лв. от определеното от него обезщетение, тъй като приел наличие на съпричиняване от 80%, като с предявения иск претендира разликата до пълния и неизплатен й размер от 87073,95лв.
Ответникът НББАЗ е оспорил иска, като е молил за отхвърлянето му.
Навел е възражения, че ищцата е съпричинила процесното ПТП в по-голяма степен, като не е спряла на знак „Стоп” и била без поставен обезопасителен колан, поради което и заплатеното й по извънсъдебната претенция обезщетение е в справедлив размер. В тази връзка е оспорил изключителната отговорност за произшествието на водача на л.а. марка „Мерцедес”, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.
Установена със събраните по делото доказателства (протокол за оглед на ПТП от 02.10.2020 г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.10.2020 г.; заключението на вещото лице инж. Е. И. по приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза; присъда № 55/06.12.2022 г. по н.д. № 833/2021 г. на РС -Силистра и решение № 175/29.12.2023 г. по в.н.д.
№ 299/223 г. по описа на ОС -Силистра) е следната фактическа обстановка, а и 3 по същата страните нямат спор понастоящем: На 02.10.2020 г. в гр.Силистра, около 21,45 ч. на кръстовището между бул. „Велико Търново“ настъпило ПТП с участието на управлявания от М. В. Н. л.а. „Мерцедес“ с рег. № * с обичайно местопребиваване във В. и управлявания от ищцата лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *. Според вещото лице по техническата част на КСМАТЕ, произшествието е реализирано като лекият автомобил „Мерцедес” с рег. № ** при движение направо по бул. „Н.Вапцаров” в посока към с.Калипетрово, блъска пресичащия по бул. „Велико Търново” и навлязъл в кръстовището, автомобил „Фолксваген” с рег. № *. Траекториите на движение на двата автомобила се пресекли под ъгъл близо до перпендикуляра. След първоначалния удар посоката на движение на автомобил „Мерцедес“ се отклонила надясно, вследствие на което този автомолил се възкачил на десния за неговото движение тротоар, от което последвал вторичен удар с предната част на автомобила, в стълб от светофарната уредба. След първоначалния удар се променила и посоката на движение на автомобила „Фолкваген”. Той се отклонил с ротация против часовника, като този автомобил вече с променената посока на движение, пресякъл тревния остров на бул. „Вапцаров” след кръстовището, продължил движението в насрещното пътно платно на бул. „Вапцаров”, а впоследствие от насрещния наклон на пътното платно, се върнал назад и преустановил движението в мястото, където бил намерен.
Първоначалният контакт между автомобилите се осъществил между предна лява част на л.а. „Мерцедес” и предна дясна странична част на автомобил „Фолксваген” в областта на предно дясно колело. От последвалото съюзяване и ротация против часовника на автомобила Фолксваген се получил вторичен контакт между предна дясна врата и заден десен калник на автомобила Фолксваген с леви задна врата и калник на автомобила „Мерцедес”.
Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, при работещо улично осветление. При произшествието, ищцата пострадала и незабавно била откарана в спешния център на „МБАЛ-Силистра“ АД. Според наказателния съд, виновен за произшествието е М. В. Н. – водачът на лекия автомобил „Мерцедес“. С влязлата в сила присъда № 55/06.12.2022 г. по н.д. № 833/2021 г. на РС -Силистра, той е признат за виновен за това, че като се движел със скорост 68,73 км./ч. и не се съобразил с конкретните условия на видимост в тъмната част на денонощието, не е намалил скоростта на движение при приближаване на кръстовище, чиито светофари работели в режим на жълта светлина, за да бъде в състояние да спре в случай на необходимост пред всяко предвидимо препятствие и не се съобразил с максимално допустимата скорост на движение в границите на населеното място, като нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.150а от ЗДвП, при което допуснал пътно-транспорто произшествие в условията на независимо съпричиняване с М. Д. Г. от гр.С. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, субдурален хигром вдясно челно, разкъсно контузна рана на лявата ушна мида, които представляват закрита черепно4 мозъчна трамна и обуславят наличие на разстройство на здравето временно опасно за живота, като е избягал от местопрестъплението.
На 18.01.2024 г., пострадалата завела пред ответника претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като от претендираните 100 000 лв. - за неимуществени вреди, ответникът уважил и й платил на 16.05.2024г. само 12 926,05 лв. като приел наличие на съпричиняване от 80%, тъй като тя не е спряла на знак „стоп“ и не пропуснала движещото се на път с предимство МПС и освен това била без поставен обезопасителен колан.
По вредите и размера на обезщетението:
Към датата на произшествието, пострадалата е била на * години.
Установено със събраната по делото медицинска документация и кореспондиращите в тази част заключения на двете вещи лица по съдебномедицинските експертизи е, че след инцидента ищцата е била приведена в спешното отделение на МБАЛ „С.”, където са й направени необходимите образни и лабораторни изследвания и консулти. При приемането й, тя е била в кома, с плаващи очни булбуси, повръщала е многократна и обилно, имала е тонични гърчове, по-изразени за десните ръка и крак. След хирургично обработване на раните на главата в дясно темпорално и на дясното ухо, тя е е била настанена в отделението за интензивно лечение.