Решение № 115 от 16.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Берковица, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря С. Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100604 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от С. Г. К. против АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно от ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожността на Анекс №837702 към Договор за потребителски кредит №774002, като противоречащ на закона.

Ищцата С. Г. К. твърди в исковата си молба, че на 02.07.2025 г. между нея, в качеството на кредитополучател и АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, в качеството на кредитодател, е сключен Анекс №...към Договор за потребителски кредит №...., по силата на който ответникът й е предоставил сума в размер 5,000.00 лв., при условия: - 43.38% фиксиран лихвен процент; 60.00% годишен процент на разходите; - 24 месечен срок за погасяване; 7,863.60 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя.

Сочи, че съгласно чл. 4 в Приложение № 5 от анекса е предвидена клауза за неустойка - в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер 1 на 250.00 лева за всяко отделно неизпълнение.

Твърди, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна, тъй като кредитът е сключен за срок от 24 месеца, или 24х250 лв. би означавало, че размерът на дължимата неустойка при неизпълнение на това задължение е в размер на 6,000 лв. при кредит в размер на 5,000лв. Същата се явява и нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не е взета предвид при изчисляване на ГПР, както и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Предвид което тази уговорка като неравноправна и уговорена не индивидуално се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Отделно от това поддържа, че в Приложение №4 е възложена в тежест на потребителя и такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит в размер на 300 лв., която такса, видно от Приложение №1 също не е включена в ГПР.

Поддържа, че като при калкулиране на годишния процент на разходите /ГПР/ не са включени така уговорената неустойка и таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, ГПР не е посочен правилно, което обуславя недействителност на целия анекс на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че неустойката и таксата е следвало да бъдат включен в ГПР и всъщност представляват допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи Анекс №.... към Договор за потребителски кредит №.... за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради неточно посоченото в него ГПР.

Претендира разноски.

Ответната страна АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска. Поддържа, че договорът е валиден и уговорките, включени в него са действителни и равноправни, като твърди, че не са налице 2 сочените от ищцата основания за нищожност. Твърди, че ГПР е правилно изчислен. Не спори, че в ГПР по договора не са включени разходите по сключения договор за уговорената неустойка за непредоставяне в срок на удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители. Поддържа, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: между страните е сключен Анекс №837702 към Договор за потребителски кредит №774002, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в посочения размер от 5000 лева; в ГПР по кредита не са включени разходите по сключения договор за уговорената неустойка, в случай на непредоставяне в срок на удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители от кредитополучателя.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорените Анекс №837702 към Договор за потребителски кредит №77400, приложения и погасителен план към него /л. 6-10 и заверени на л. 90-93/, договора за потребителски кредит №77400 /л.51-53, заверен на л. 101-103/, към който е сключен процесния анекс, СЕФ /л. 58 гръб – л.63, заверен л. 108 гръб –л. 113/, ОУ на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, приложими към договори за потребителски кредит /л. 63 гръб – л. 68, заверени на л. 113 гръб – л. 119/ се установи, че на 14.02.2025 г. между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата С. Г. К., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №..... , като впоследствие на 02.07.2025 г. страните са сключили Анекс .... към така сключения договор, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя нов кредит в размер на 5000 лева, ГПР 60 %, ГЛП 43.38 %, с уговорен срок на плащане 24 броя вноски и обща сума за връщане 7863.60 3 лева.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД на кредитополучателя С. Г. К..

Не е спорно, че страните са уговорили такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредита в размер на 300 лева, както и неустойка в размер на 250 лева за всяко отделно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури и представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители.

Именно това е и основният спорен въпрос – дали така уговорените разходи за таксата и за неустойката следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, съответно дали договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

Относно неустойката за непредставяне на удостоверение от ЦРД:

Така начислената неустойка съдът намира, че е нищожна и като такава не е породила задължение за длъжника за нейното плащане.

Задължението за заплащане на неустойка е уговорено в Приложение № 5 към Анекс ....

В чл. 2, ал. 1 от Приложение № 5 е уговорено, че „ Страните се съгласяват и споразумяват, че на дата 27.07.2025 Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни 4 изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 27 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение.“

С чл. 4 от Приложение № 5 във връзка с неизпълнението на това задължение на кредитополучателя за представяне в срок на удостоверение от ЦРД е уговорена неустойка в размер на 250 лева за всяко отделно неизпълнение – „В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250.00 лева за всяко отделно неизпълнение“.

Като се има предвид, че срокът на Анекса е за 24 месеца, така при неизпълнение на това задължение на кредитополучателят биха се начисЛ. допълнително общо 6250 лева за непредставяне на въпросното удостоверение при сключване на Анекса, респективно за срока на действие на анекса, която сума е по-голяма от размера на отпуснатия кредит и е предварително известна на кредитора.

В случая задължение на кредитора е да извърши проверка на кредитоспособността на длъжника преди сключването на договора /чл. 16, ал.

1 ЗПК/. На практика уговорката за предоставяне на такова удостоверение, както при сключване на Анекса, така и след неговото сключване – регулярно на 27-мо число до края на срока на същия прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява допълнително задължение да уведомява кредиторът за евентуалните свои други задължения, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава, а на основание чл. 21 ал.

1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

На следващо място целта, с която е уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Това обуславя противоречието й с добрите нрави, което я прави нищожна. В този 5 смисъл са задължителните разяснения на ВКС в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г.

С уговарянето на такава неустойка се постига и заобикаляне на закона, а именно на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“. А в случая с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.

Относно таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредита в размер на 300 лева:

Тази такса е уговорена в Приложение № 4 към Анекс .....

Съгласно чл. 2 от Приложение № 4 „ страните се съгласяват, че Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 300.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита.“

Дори е включена в погасителния план към размера на дължимите месечни вноски по силата на чл. 3 от същото Приложение № 4, който гласи че „Горепосочената такса се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.“

От съдържанието на посочената разпоредба става ясно, че така уговорената допълнителна услуга за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредита всъщност е свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит.