Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4699 от 27.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9402/2024
Вид
Решение № 4699
Подписан
27.12.2024
В сила
11.01.2025
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110109402 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., срещу „Марчела Трейдинг“ ООД, ЕИК 103929616, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Възраждане“ № 23, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № 1393/26.06.2024 г., издадена от управителя на дружеството - работодател; да бъде възстановена на предишната работа, а именно „продавач, хранителни продукти“ при ответното дружество, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.

225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в общ размер от 1000 лв. за периода 27.06.2024 г. – 17.07.2024 г.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата В. И. К. излага, че е била в трудово-правни отношения с ответното дружество по силата на подписан между тях трудов договор № 1720/24.11.2023 г.

Изпълнявала длъжността „продавач, хранителни продукти“. Трудовият договор бил със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от 24.11.2023 г. Извършваната от нея работа била съгласно одобрен и установен график. Посочва, че по график следвало да се яви на работа на работното си място в търговски обект на ул. „Цар Асен“, гр. Варна, на конкретно определени дати, които за м. юни 2024 г. били, както следва: 03-04 юни 2024 г. и 07-08 юни 2024 г. Поддържа, че считано от края на м. май – началото на м. юни установила, че е бременна, което правело обективно невъзможно явяването й на работното място. За тази промяна уведомила фирмата, с молба да го имат предвид при определяне на работния й график, съответно по отношение работните й задължения, които може да 1 осъществява. Това обаче не било взето насериозно от работодателя, а получила реплики, че това не ги интересува. С изненада установила, че е започната процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че в хода на дисциплинарното производство повторно изложила пред работодателя, че е бременна, поради което не би следвало да й се налага наказание. Въпреки това била уволнена със Заповед № 1393/26.06.2024 г. поради нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в продължение на два последователни дни. Счита, че наложеното й наказание е неправилно, незаконосъобразно, необосновано.

Твърди, че не е спазена процедурата при закрила на уволнение на бременна работничка и служителка, съгласно чл. 330, ал. 5 КТ. Посочва, че последният отработен от нея месец е м. май 2024 г., като полученото от нея брутно трудово възнаграждение през този месец възлиза на 1020 лв. Изрично в уточняващата си молба от 28.08.2024 г. посочва, че е била бременна до 29.05.2024 г., като поради тежката физическа работа и неразбирането от страна на управителя получила криза и след отиване при лекаря се наложило да направи аборт. Към момента на издаване на атакуваната заповед за уволнение вече не била бременна. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът „МАРЧЕЛА ТРЕЙДИНГ“ ООД, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Т.. Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че ищцата не е представила пред работодателя какъвто и да е документ, установяващ бременност. Счита, че бременността не е пречка за явяването на дадена служителка на работното й място. Твърди, че ищцата всъщност сама е решила, че няма да изпълнява повече трудовите си задължения. Поддържа, че в случая служителката не се ползва от специалната закрила по КТ при уволнение. Излага, че В. К. не се е явявала на работа без никакви уважителни причини, без да е представила болничен лист, без да е уведомила който и да е от дружеството за наличие на някакви пречки, възпрепятстващи я да се яви на работа, а по своя инициатива решава, че повече няма да работи в дружеството. Съставени са съответни докладни записки за неявяването й на работа на датите 03, 04 и 07 юни 2024 г. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е надлежно прекратено с мотивирана от работодателя Заповед № 1393/26.06.2024 г. поради извършени от служителката дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина – самоотлъчка /неявяване на работа в продължение на два последователни дни/.

По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 11.12.2024 г. открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. В. В., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Представя писмена защита.

Ответното дружество се представлява от адв. Д. Т., която поддържа становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно 2 основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор № 1720/24.11.2023 г., по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността „продавач, хранителни продукти“ при ответното дружество; че със заповед № 1393/26.06.2024 г., връчена на ищцата на същата дата, е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 26.06.2024 г. поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно: неявяване на работа на служителя В. И. К. по график на датите 03, 04, 07 и 08 юни 2024 г.; че на 11.06.2024 г. работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата, на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като такива са дадени от служителката на същата дата – 11.06.2024 г.

Между страните не е спорно, а и ищцата изрично посочва, че е следвало по график /такъв е представен от страна на ответника и приет по делото – л.

50/ да се яви на работа на работното си място в търговски обект на ул. „Цар Асен“, гр. Варна, на конкретно определени дати, които за м. юни 2024 г. били, както следва: 03-04 юни 2024 г. и 07-08 юни 2024 г., но реално не се е явила и съответно не е положила труд на тези дати.

Видно от представения от самата ищца амбулаторен лист от 29.05.2024 г.

/л. 23 от делото/, към посочената дата е установена бременност на В. И. К., около 5-6 г. с., като изрично в анамнезата е посочено, че се касае за нежелана бременност. Предписаната терапия с оглед на това обстоятелство е: издадена рецепта за медикаментозен аборт.

Не е спорно, а и от представения болничен лист за временна неработоспособност /л. 17 от делото/ се установява, че ищцата е била в болнични в рамките на два календарни дни – от 30.05.2024 г. до 31.05.2024 г., с предписан режим на лечение: домашен – амбулаторен, с поставена диагноза: дисменорея /болезнена менструация/, неуточнена.

В дадените от ищцата писмени обяснения /л. 12 от делото/ същата посочва, че след като си е изкарала смяната, след пренатоварване се наложило да махне бебето. Излага, че е уведомила управителката единствено, че е имала здравословен проблем, като е помолила предизвестието й от 3 месеца да бъде намалено на 1 месец, което предложение не е било прието. Изрично признава, че тъй като не е видяла човещина и коректност от страна на работодателя, си е тръгнала.

Тоест, за дните на отсъствията си през м. юни 2024 г. ищцата не е посочила никакви извинителни причини, не е представила и доказателства за такива – липсват издадени болнични листи, липсват твърдения да е поискала да ползва законоустановен платен годишен отпуск.

Не могат да бъдат споделени вижданията й, изложени в исковата молба, че след като е установила, че е бременна, то това правело обективно невъзможно явяването й на работното място. Липсва такава законова презумпция, а напротив – всяко отсъствие от работа следва да е оправдано със съответен документ.

Дори да се приеме, че след очевидно извършения от нея доброволно и съзнателно аборт, не се е чувствала добре чисто физически, то е следвало да поиска от личния си лекар издаването на допълнителен болничен лист за временна неработоспособност.

Неявяването й на работа, без каквато и да е уважителна причина, не 3 може да бъде подминато от работодателя и той е бил изцяло в правото си да поиска обяснение защо служителят не изпълнява трудовите си задължения, съответно да уволни същия, за което е издадена и надлежно мотивираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1393/26.06.2024 г.

Следва да се отбележи, че на практика са ирелевантни причините за извършения аборт – дали е от претоварване, дали е по желание на бременната.

Важното е, че бременността е прекъсната, поради което и обективно няма как ищцата да се ползва със закрилата при уволнение по реда на чл. 333, ал. 5 КТ, доколкото, както сама признава в последната от уточняващите си молби от 28.08.2024 г., е била бременна до датата 29.05.2024 г., а през м. юни, когато не се е явила на работа в продължение на два и повече последователни дни, което е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вече не е била бременна.

По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, надлежно мотивирана е, като преди това са изискани писмени обяснения от страна на работника. Безспорно установено е, че ищцата е извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина – не се е явила по график на работа в два и повече последователни дни, поради което следва да се заключи, че извършеното уволнение е законно. В този смисъл така предявеният иск за отмяна на уволнение е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с доклада по делото съдът е указал на ищцата, че не сочи доказателства, че надлежно е уведомила работодателя си за обстоятелството, че е бременна. Такива доказателства не бяха ангажирани в процеса, поради което няма как да се приеме за установено твърдението на ищцата, че е уведомила фирмата за този факт. Още повече, че очевидно в деня, в който е установила, че е бременна – 29.05.2024 г., същата е извършила медикаментозен аборт и е прекъснала нежеланата от нея бременност.

С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението. Така предявените искове подлежат на отхвърляне. Относно исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ следва да се отбележи, че въпреки ясно дадените от съда указания на ищцата, че не сочи доказателства, че е останала без работа в процесния период 27.06.2024 г. – 17.07.2024 г. поради уволнението, същата в хода на производството не ангажира такива, поради което и на това основание следва да се приеме, че тази искова претенция остана недоказана.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на сумата 1000 лв., представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна услуга от 10.09.2024 г. От страна на процесуалния представител на ищцата е направено възражение за прекомерност, което обаче съдът намира за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на предявените искове, ангажирания в производството доказателствен материал и проявената процесуална активност от страна на представителя на ответника. Следва да се посочи, че възнаграждението е в минимален размер, доколкото съгласно 4 разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, тоест не по-малко от 933 лв. В случая обаче наред с тези два иска обективно е съединен и трети такъв – за заплащане на обезщетение за оставане без работа. По изложените съображения съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.