Решение № 1351 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. София, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500454 по описа за 2024 година

САС е сезиран с молба за допълване на непълно решение. Със същата ищецът А. М., предявил пред СГС иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ утвърждава, че е обжалвал първоинстанционния акт както в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, така и в частта, с която е частично отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. За втората претенция се навежда възражение за неправилно приспадане от дължимото обезщетение на друго такова, изплатено от Министерство на правосъдието за несъразмерно спрямо сложността на процеса продължило производство. Като неправилно според ищеца е акцентирането от СГС на предходни осъждания на ищеца – твърди, че те са инцидентни и нямат отношение към страданията поради незаконното обвинение, за което е постановена оправдателна присъда.

Състав на САС приема, че молбата е основателна.

В решението си от 06.11.24 г., № 1114, съдът е разгледал жалбата, отнасяща се до претенцията за неуважените имуществени вреди, без да се произнесе относно частта, касаеща неимуществените вреди.

При прочита на заявеното като непълно решение съдът установи очевидна фактическа грешка – липса в диспозитива на решението на изписване на номера на обжалвания акт. Тази грешка подлежи на отстраняване с настоящото решение.

Тъй като делото е приключено без доказателствени искания, за да се допълни решението не се налага провеждане на открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Противната страна, редовно уведомена за искането за допълване на решението, не взема становище.

Въз основа горното САС приема следното:

Анализът на оспорената като неправилна част от решението, отнасяща се до обезвреда на неимуществените вреди, обосновава извода на САС, че макар да е неправилно приспадането на сумата, изплатена на основание чл. 2 б ЗОДОВ, крайните изводи на СГС са правилни. Изплатеното обезщетение и основанията за неговото изплащане следва да се вземат предвид при определяне на общия размер на обезщетението на ищеца, без да се приспада като сума. Това е така, тъй като отговорността за бавно правосъдие е нормирана в отделен законов текст и обезщетяването за това неправомерно поведение на правозащитните органи се реализира по друг ред. Въпреки това при 1 анализа на подлежащите на обезщетяване в настоящото производство вреди на ищеца следва да не се зачитат тези от тях, които произтичат от продължилото над 18 г. наказателно производство с извършване на множество процесуално-следствени действия в различни фази от наказателния процес. Като релевантни към подлежащите на обезщетяване вреди следва да се зачетат неудобствата, свързани с отсъствие от работа (според събраните гласни доказателства ищецът е бил трудово ангажиран и за явяването пред органите на досъдебното производство респ. съда, е следвало да отсъства от работа).

Относно довода, че СГС неправилно се позовава на предходни криминални регистрации и осъждания на ищеца, доказано по делото е, че А. М. е осъждан 11 пъти (независимо от настъпила реабилитация). На това основание следва да се приеме, че за него привличането като обвиняем не е довело до онзи стрес и шок, каквито изживяват невиновните обвиняеми/подсъдими, които са с чисто съдебно минало. Ищецът вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода по комулирани присъди при условията на начален строг режим. На това основание не може да се твърди, че доброто му име е било накърнено и позицията му в социума е била обусловена от конкретното наказателно преследване. Житейската спътничка на ищеца, разпитана като свидетел, заявява, че не знае за предходни осъждания. Това разколебава достоверността на показанията й, доколкото е основание да се приеме, че между нея и ищеца липсва доверието, характерно за бракоподобната връзка. Съществува и противоречие между показанията на свидетелката К., утвърдила, че ищецът е пътувал до София от гр. Синеморец (където живее от 10 г. с нея на съпружески начала и двамата работят в ресторантьорската сфера) и изявлението на ищеца, съдържащо се в исковата молба, че той живее преимуществено в гр. Белоградчик, от където идвал до гр. София за осъществяване на следствени и съдебни действия. С оглед на това настоящият състав приема, че следва да се ценят онези вреди от неправомерното поведение на ответника, които са обичайни за неоснователното обвинение.

САС отчита, че деянието, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем, е кражба на вещи с невисока стойност, но тежестта на състава, по който е повдигнато и поддържано обвинение, произтича от квалифициращия белег – „в условията на опасен рецидив“. Квалифициращият белег произтича от съдебното минало на ищеца и в този смисъл възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, обуславящо приложимата материалноправна разпоредба (а същата е за тежко престъпление), е основателно.

Съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди обосновава извода, че въпреки неправилното прихващане на присъденото от Министерство на правосъдието обезщетение на основание чл. 2 б ЗОДОВ, определената за възмездяване на ищеца сума за понесените от него неимуществени вреди не е занижена. Тя съответства на социалното позициониране на А. М., на обстоятелството, че той не за първи път е бил обвиняем/подсъдим, че задържането под стража като мярка за неотклонение е на фона на предходно изтърпяна присъда лишаване от свобода, че няма данни за медийна или друга публична разгласа за воденото разследване, която да накърни името на ищеца. Ако и доколкото той е работел (твърдението за това се основава на показанията на свидетелка, дала противоречиви спрямо твърдения на ищеца показания), то работодателят несъмнено е бил запознат със съдебното минало на ищеца и въпреки това е бил нает. Според справка, представена от ответника, извлечение от Единната информационна система за противодействие на престъпността (л. 24 и сл.) , в същия времеви период, за който ищецът претендира обезщетение за вреди в настоящото производство, спрямо него са протичали следствени действия по други обвинения. На това основание не може да се разграничи кои неудобства са произтекли от конкретното привличане като обвиняем/подсъдим и кои поради другите повдигнати обвинения. С оглед на това САС приема, че сумата от 10 600 лв. е справедлив еквивалент на обичайните вреди на невиновно лице, обвинено за кражба в условията на рецидив. Поради това като краен извод решението на СГС следва да се потвърди.

Доколкото съдът се е произнесъл по жалбата срещу решението в частта, отнасяща се до имуществените вреди, с настоящото решение следва да се потвърди решението в отхвърлителната му част между сумата 10 600 лв. и 152 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изводите на съда в полза на ищеца не се дължат разноски.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ДОПУСКА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ОФГ в решение № 1114/06.11.24 г. по гр.д. 454/24 г. по описа на САС в частта, с която съдът се е произнесъл относно обжалваното обезщетение за имуществени вреди, като в края на диспозитива добавя думите „решение на СГС № 261 266/09.11.23 г. по гр.д. 10 058/20 г. по описа на СГС“

ДОПЪЛВА решение № 1114/06.11.24 г. постановено по гр.д. 454/24 г. по описа на САС с втори диспозитив, със следното съдържание: ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част за разликата между 10 600 лв. и 152 000 лв. и съразмерните лихви решение на СГС 261 266/09.11.23 г. по гр.д. 10 058/20 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3