Решение № 317 от 15.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Стара Загора, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530201269 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №*** от 19.02.2021 година, с който на ***, ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.3, във връзка с чл. 187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.5 и 6, във връзка с чл. 102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в допълнително становище се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен.

Въззиваемият, взема становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен и моли съда същият да бъде потвърден .

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш № *** е издаден за това, че на 1

19.02.2021 година, в 09.47 часа е установено нарушение № *** с ППС лек автомобил „***“ ***, регистрационен номер ***, с обща техническа допустима максимална маса 2380, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, в община Стара Загора, по път I-5 км 239+292, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Собственик на пътното превозно средство е ***. Нарушението е установено с устройство №20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 239 + 292.

За това нарушение, на основание чл. 187а, ал.1 във връзка с чл.

179, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., като в посочените разпоредби административното наказание е абсолютно определено.

От събраните по делото доказателства – справка за нарушител се установява, че процесният лек автомобил с регистрационен № ***, към момента на извършване на нарушението е било собственост на жалбоподателката. От приложените по делото два броя снимки се установява, че на в посочените в електронния фиш дата и час, процесният лек автомобил е преминал и е бил заснет от устройство №2081, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. От представения по делото доклад от електронна система за събиране на пътни знаци е видно, че за същата тол секция, на път A-1 205+326 за МПС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. По този начин съдът намери, че от страна на жалбоподателя е осъществено изпълнителното деяние, предвидено в чл. 102, ал.2 от ЗДвП, а именно – собственикът е допуснал движението на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задължението си във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса.

При преценка на наложеното административно наказание, обаче, съдът намери, че приложените санкционни правни норми не съответства относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на чл.

179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения 2 и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково по отношение на принципът на пропорционалност при административното наказване. Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 година, С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

С оглед изложеното наложеното наказание противоречи с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година. Следва да се има предвид дело С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на Административен съд – Хасково. В Решение на съда от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане 3 на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер от 300 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл. 179, ал.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение. /в т. см. Решение № 897/10.03.2025 година по к.а.н. дело №11/2025 година по описа на Старозагорския административен съд./ Отделно следва да се посочи и, че по отношение на конкретния случай е налице маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Видно от приложената справка, л.61 от делото/, за МПС с регистрационен номер *** е била закупена винетка № *** и активирана от 19.02.2021 година – 10.11.13 часа. По този начин се установява, че дължимата такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата е била заплатена най-късно 23 минути след установяване на нарушението. Поради това случаят се характеризира с ниска степен на обществена опасност, като по отношение на същия са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена Агенция пътна инфраструктура да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. в размер на 400,00 лева, представляваща сторени 4 по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №*** от 19.02.2021 година, с който на ***, ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.3, във връзка с чл. 187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.5 и 6, във връзка с чл. 102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ***, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5