Определение № 1557 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1557 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501251 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление *** (***), **, подадена чрез младши юрисконсулт Д.Д., срещу определение №3727 от 26.03.2024 г. на Районен съд – гр. Пловдив ХХ гр. с., постановено по гр. дело №8382/2023 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на решение №819/25.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта му относно разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на възнаграждението, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят посочва съдебна практика, включително Решение на СЕС по дело С-438/2022. Твърди, че производството пред първоинстанционния съд не се отличава с правна и фактическа сложност, а съществува обилна и трайна практика на съдилищата от съдебния район на Окръжен съд – гр. Пловдив, в която са изяснени спорните по делото въпроси, в рамките на производството са събрани само писмени доказателства, поради което и определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява 1 прекомерно. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и респективно да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. М. М.

- процесуален представител на А. М., с който се оспорва основателността на частната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №819/25.02.2024 г., постановено по гражданско дело №8382/2023 г. на Районен съд – Пловдив е уважен предявеният от А. М. иск срещу „Неткредит“ ООД, като е уважен и предявеният насрещен иск. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 150 лв., а ответникът на него – 50 лв., както и е осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Неткредит“ ООД за изменението му в частта за разноските.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение е в минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящата инстанция намира като краен резултат за правилно обжалваното определение.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение на въпроса к ак се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Съгласно същото: „Чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с 2 наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба.

В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Отбелязано е по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази.

В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Налице са обаче усложнения в процеса, доколкото е предявен и насрещен иск. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено само едно съдебно заседание, в което е обявен за окончателен доклада.

Именно с него са приети представените с исковата молба и насрещната искова молба доказателства. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 400 лв., върху което се дължи и сумата от 80 лв. ДДС, е напълно адекватна на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението в обжалваната част - потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3727/26.03.2024 г., постановено по гражданско дело №8382/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХ граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4