Решение № 20063 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20063 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20241110141883 по описа за 2024 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ****************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ********************************, спрямо Г. К. К., ЕГН ****************, с адрес:

*******************************, за сумата от 3 167,19 лв., представляваща сбор от падежирали и непогасени вноски по главница, за периода от 15.11.2020г. до 15.09.2022г., дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.10.2016г., сключен между ************************** и Г. К. К., вземанията по който са прехвърлени на **************** с Приложение № 1 към Договор за цесия от 31.01.2018г., ведно със законната лихва, 1 считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.08.2023 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 304,56 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 24.07.2023г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43502/2023 г. по описа на СРС, 45 с-в.

Ищецът извежда предявените субективни права при твърдения, че на 06.10.2016г. е бил сключен договор за потребителски кредит между Г. К. К. и

**************************, по силата на който кредитната институция отпуснала на ответника заемна сума в размер на 9 150 лв. при ГЛП 6.453% и ГПР – 7.55%, срещу насрещното задължение да погаси кредита на 72 месечни вноски, всяка от които в размер на 153,03 лв.

Излага, че банката изпълнила задължението си да предостави паричната сума и отпуснатият кредит бил усвоен изцяло от кредитополучателя. Поддържа, че вземанията по договора били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018г., за което обстоятелство длъжникът бил уведомен с получаването на екземпляр от уведомлението с исковата молба. Навежда твърдения, че след датата на цесията ответникът не е извършвал плащания в погашение на задължението си. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски, в това число и сторените в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ответникът е подал отговор на 2 исковата молба, с която излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че липсва идентичност между описания в Приложение № 1 към Договора за цесия от 31.01.2018г., посочен под № 7066 договор за паричен кредит, с процесния договор за кредит. Оспорва истинността на договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., както и на Приложение № 1 към него. Оспорва действителността на договора за кредит с аргументи, че както всички елементи на процесната сделка, така и общите условия към нея са представени в шрифт, по-малък от 12. Поддържа, че общите условия не са подписани, поради което и не се е запознал с тяхното съдържание. Възразява срещу валидността на договора за потребителски кредит и с доводи, че ГПР не е ясно посочен, нито е отбелязан начина, по който се формира крайната сума. Релевира възражение, че вземането на кредитора за главница и лихви е погасено по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ****************, редовно призован, се представлява от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Г. К. К., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат М. З. от АК – ****************, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на 3 исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, като предявена от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 43502/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

В настоящото производство ищецът е представил договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.10.2016 г., по силата на който ***************, като кредитодател предоставя на Г. К. К., като кредитополучател, заемна сума в размер на 9150,00 лева, която ответникът следва да издължи на 72 месечни вноски, всяка в размер на 164,19 лева с включена застраховка, а без застраховка в размер на 153,03 лева, за периода от 15.10.2016г. до 15.09.2022г., като вноската е платима на 15-то число на месеца. В чл. 4, ал.1 от договора страните договарят, че редовната главница по договора се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтния лихвен процент /РЛП/ - пазарен индекс – 6 4 месечен *************, за кредити в лева, публикуван на сайта на **** и фиксирана надбавка в размер на 6,100 пункта, тоест към датата на сключване на договора лихвеният процент е в размер на 6,453% годишно и ГПР в размер на 7,55%. Общият размер който следва да се заплати от кредитополучателя по кредита без застраховка е в размер на 11239,65 лева, а със застраховка в размер на 12043,38 лева.

С договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г.

***************, като цедент прехвърля на ищеца – **************** процесното вземане, надлежно индивидуализирано в Приложение № 1 към договора.

Прието е по делото и потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД. По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента - *************** до ответника, като няма данни това уведомление да е получено от Г. К. К. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 43502/2023г. – 02.08.2023г.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установява, че сумата в размер на 9150,00 лева, предмет на договора за кредит е усвоена еднократно от титуляра на сметка с IBAN BG35UBBS80021032884340 – Г. К. К. на 06.10.2016г. Погасената главница към дата 03.08.2023г. е в размер на 289,80 лева, съставляваща заплатени от Г. К.

5 вноски, както следва: на дати 15.10.2016г. – сумата в размер на 138,27 лева, на 15.11.2016г. – сумата в размер на 27,00 лева, на 13.12.2016г. сумата в размер на 77,57 лева и на 08.06.2017г. сумата в размер на 46,96 лева, или незаплатената гланница към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 8860,20 лева.

Установен е размер на дължимата главница, за периода от 15.11.2020г. до 15.09.2022г. в размер на 3 167,19 лева, а законната лихва върху главницата, за периода от 15.11.2020г. до 15.09.2022г. е в размер на 589,45 лева, а за периода от 15.09.2022г. до 24.07.2023г. е в размер на 304,56 лева.

По делото съдът приема, и с оглед представения частен диспозитивен документ – процесният договор за заем, че договора е подписан от страните, липсва оспорване и проведено доказване от към неговата автентичност, поради и което обвързва по силата на чл. 180 от ГПК страните с направените от тях насрещни волеизявления и произтичащите от това права и задължения. Възраженията на ответника, че представените в кориците на ч.гр.д. № 43502/2023г. ОУ не са подписани от ответника, което влече извод за неналичие на правоотношение между страните, не се споделя от съда. Представените ОУ касаят отношенията между Банката и клиента, притежаващ качеството потребител по повод платежните услуги и свързаните с тях платежни инструменти, в частност и касателно изпълнението на договора - откриването и закриването на 6 банкова сметка, която ще обслужва договора. Последното се извежда и от уговореното в т.29, раздел „Допълнителни клаузи“ от договора, където тези ОУ не са посочени като неразделна част от договора за кредит. Следователно договора не е сключен при ОУ, по делото се установи и че заемната сума е получена и усвоена от кредитополучателя, предвид реалния характер на договора, поради което съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за кредит.

Следващият спорен момент в производството е дали договора за цесия от 31.01.2018г., сключен между ***************, като цедент и ****************, като цесионер е породил действие по отношение на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Съгласно нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД съобщаването на длъжника на извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и цесионер – Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава 7 върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е Решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО. С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия, стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този смисъл е актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II ТО, ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III ГО, ГК. В настоящия случай цесионерът **************** е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното по делото на л.69-70 от досието му пълномощно. Съобщението може както да предхожда подаване на исковата молба, така и да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента или от упълномощения за това цесионер 8 уведомление, приложено към нея. Цесията може да бъде надлежно съобщена и когато е представено в хода на делото, като това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 от ГПК. В насока съобразяване на уведомлението като новонастъпило обстоятелство в хода на процеса е съдебната практика например Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК. В случая още в исковата молба, с която ищецът предявява настоящата претенция, той се позовава на извършено прехвърляне на вземането в негова полза, посочвайки конкретен договор за цесия. По делото е представено и пълномощното, както бе коментирано погоре с което предишният кредитор учредява представителна власт на новия за съобщаването.

Представено е на л.72 от досието по делото и уведомлението за извършеното прехвърляне. Ето защо това съобщаване е достатъчно, за да породи действието, предвидено в чл. 99, ал.4 от ЗЗД. От съществено значение е съобщаването за цесията да достигне до длъжника, доколкото същото осигурява защитата му и го предпазва от риска да не изпълни надлежно дълга си, като плати на лице, което не е носител на вземането. Това изискване настоящият състав приема за изпълнено поради изложените по-горе съображения, уведомлението е връчено лично на ответника с разпореждането за отговор по чл. 131 от ГПК на 9