Решение № 2473 от 25.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2473 гр. София, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110212933 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. И. А., чрез адв. С. от САК, срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-014862 от 05.08.2022 г., издадено от началник група към ОПП СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят оспорва извършването на вмененото му нарушение и изобщо съставомерността на описаното в НП деяние. Визира и процесуални нарушения при издаването на НП и АУАН, тъй като в двата акта се различава дадената на първото нарушение правна квалификация – в АУАН е посочена като чл. 104а, ал. 2 ЗДвП, а в НП – чл. 104а, т. 2 ЗДвП. Твърди се, че в АУАН и НП не се съдържа конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са смесени съставите на две нарушения, включително и такова по чл. 5, ал. 1т. 1 ЗДвП, а освен това е възможно и квалифицирането на словесно описаното нарушение като такова по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. А., редовно призован, се явява лично и се 1 възползва от правото си да даде обяснения. В тях той излага, че не е дрифтирал с автомобила си, а единствено е направил две последователни маневри по обратен завой на кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Бели Дунав, след което е отбил и малко по-късно на мястото е пристигнал полицейски патрул.

Неговият процесуален представител – адв. С. поддържа жалбата. В хода по същество адв. С. прави искане за отмяна на процесното НП по съображенията, изложени в жалбата и на базата на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изтъква сгрешената правна квалификация на нарушението в АУАН и липсата на доказателства за осъществяване на описаното в акта и НП поведение на водача. Сочи, че показанията на свидетелите – полицейски служители, са противоречиви и настоява съдът да кредитира показанията на доведените от жалбоподателя свидетели.

Административнонаказващият орган – началникна група в ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2021 г. около 03:00 часа жалбоподателят Ц. А. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“ с рег. № , който се движел по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. Подпоручик Футеков към ул. Бели Дунав. В автомобила на жалбоподателя пътувал и св. П П. А след неговия автомобил се движел св. Дейвид Станулов с автомобил Рейндж Роувър, като приятелите пътували към центъра на гр. София. Жалбоподателят завил по ул. Бели Дунав, но решил, че автомобилът на св. Станулов го е изгубил, поради което незабавно направил обратен завой. Но при маневрата, жалбоподателят видял, че вторият автомобил също е завил, поради което направил втори обратен завой и веднага след това двата автомобила отбили в дясно, до стоянката на такситата на ул. Бели Дунав, до паркинга на магазин Билла. При извършване на маневрите, гумите на автомобила не загубили сцепление и водачът не изгубил контрол върху него.

Почти незабавно след това до автомобила БМВ спрял полицейски патрул на 09 РУ СДВР в състав св. М. Ю. и Л. Д. без включен звуков или светлинен сигнал. Непосредствено преди това автомобилът им се движел по ул. Бели Дунав в обратна посока, към бул. Хан Кубрат, но двамата забелязали маневрата на огледалата за странично и обратно виждане и обърнали посоката, като решили, че водачът на автомобила БМВ дрифтира на кръстовището.

Служителите на 09 РУ СДВР установили самоличността на водача като жалбоподателя А. и установили, че в автомобила му има пътник. Те не проверили самоличността на водача на автомобила Рейндж Роувър и св. Станулов потеглил от мястото.

Служителите на 09 РУ СДВР повикали екип на ОПП СДВР за съдействие за съставяне на АУАН и жалбоподателят изчакал на място дълго време, а св. П си тръгнал пеша.

Тъй като възприел как автомобилът БМВ извършва маневра по пълен кръг на 2 пътното платно, след консултация със служителите на ОПП СДВР относно описанието на нарушението, св. М. Ю. на длъжност „полицай“ в 09 РУ СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН № 63193/23.07.2022 г. за нарушение на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП, както и по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП във връзка с непредставяне на КТ към СУМПС при проверката.

Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетеля Д., което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта, като написал, че има възражения, като такива са постъпили в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Във възражението е изложена същата фактическа обстановка, като описаната от жалбоподателя в обясненията му. В АУАН нарушението по чл. 104а, т. 2 ЗДвП било описано като ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни места, като по този начин застрашава намиращите се в кръстовището паркирани автомобили и стоящите край тях лица.

При пълна идентичност на описаните нарушения, но при изменение на правната квалификация на първото нарушение, въз основа на съставения АУАН, на 05.08.2022 г. началникът на група при ОПП-СДВР издала атакуваното НП № 22-4332-014862, с което на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева за нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.

Фактическите обстоятелства по делото се установяват от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя А., показанията на разпитаните пред съда свидетели М. Ю., Л. Д., П П и Д С, както и от писмените доказателства: Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка-картон на водача, които са приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК.

При изграждане на своите фактически изводи, съдът взе предвид сериозните противоречия между показанията на полицейските служители. Св. Д разказва как лично е възприел автомобила БМВ да извършва маневра в кръстовището, определена от него като „част от кръг“, докато неговият колега му съобщил, че е видял „пълен кръг“. Свидетелят описва свистене на гуми и извършване на маневрата с висока скорост, при което са се превъртели задвижващите колела. Той разказва и за втори автомобил, до който е спрял жалбоподателя. Според св. Д полицейският автомобил е бил на близко разстояние и не е пускал светлинен или звуков сигнал при спирането си до автомобила на жалбоподателя. А в показанията си неговият колега – св. Ю. разказва, че автомобилът БМВ е направил 4-5 последователни кръга на кръстовището. Освен това според него и двамата полицейски служители са видели маневрата в страничните огледала на патрула, който се е приближил към жалбоподателя с пуснат светлинен сигнал. Този свидетел не е забелязал втори автомобил до автомобила на жалбоподателя.

Съдът отчете, че показанията на св. Ю., който единствен описва как автомобилът 3

БМВ е направил 4-5 кръга на кръстовището, се опровергават и от останалите гласни доказателства. Св. П П, както и жалбоподателят в обясненията си потвърждават извършената маневра по два последователни обратни завоя, които оформят пълен кръг именно на кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Бели Дунав, без загуба на контрол върху автомобила и приплъзване. Двамата разказват и че полицейският автомобил е дошъл до техния автомобил без пуснат светлинен сигнал и малко се е забавил, като потвърждават и присъствието на втория автомобил на мястото, управляван от св. С. Тези показания намират доказателствена опора и в показанията на св. Станулов, като съдът не се довери на последните относно сериозното забавяне на полицейския патрул, както и че в тъмнината и при известно разстояние между двата автомобила, е успял да забележи как жалбоподателят се е огледал преди да предприеме маневрата по втория обратен завой.

От кредитираните свидетелски показания се установяват обстоятелствата по проверката и поведението на водача – датата и мястото на извършването на проверката, възприятията на свидетелите относно маневрите на автомобила, както и неговия водач. Въз основа на съвкупния анализ на гласните доказателствени източници, съдът прие за доказана единствено маневрата по два последователни обратни завоя, т.е. пълен кръг на кръстовището на бул. Ломско шосе и ул. Бели Дунав, без загуба на контрол. От обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Петров и Станулов съдът установи и конкретната причина за извършване на маневрата, което изключва и умишлената загуба на контрол върху МПС.

Съдебният състав намери надлежно събраните по делото писмени доказателства за относими към предмета на делото, подкрепящи гласните доказателства и изясняващи в пълнота фактическите обстоятелства по делото, и затова съдът ги кредитира.

Съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, сочещи описаното в акта и в НП деяние, свързано с извеждане на МПС извън контрол чрез превъртане на задните колела на автомобила, неколкократно изменяне на посоката на движение на автомобила, образувайки кръгове на различни места. Не се установява и поведението на водача да е било преднамерено, т.е. умишлено.

Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал.

2 от НПК, който гласи, че доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства.

В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани достатъчно убедителни и непротиворечиви доказателства, установяващи извършването на нарушението описано в акта и НП, при управлението на МПС от страна на жалбоподателя.

Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на 4 издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се потвърди описаното в акта деяние, а и частично се опроверга от показанията на свидетеля по акта.

От показанията на полицейските служители не се установи и извършването на второто вменено на жалбоподателя нарушение, а именно, че той не е представил своя КТ към СУМПС. И двамата свидетели заявяват липса на спомен за това обстоятелство.