Решение № 3388 от 16.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3388 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110207480 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Ш. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332007858/03.05.2022 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и незнание за служебно прекратената регистрация.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Ш., редовно призован, се явява лично, като се възползва от правото си да даде обяснения. В тях признава, че е управлявал автомобила, когато е бил спрян за проверка. Заявява, че съпругата му е закупила автомобила на 16.12.2021 г., като двамата са били заедно и той е платил първата вноска за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, затова се е заблудил, че може да управлява автомобила с транзитните номера до март 2022 г. без да е нужно да иска подновяване на номерата. Заявява, че не държи на разпита на неявилия се свидетел и счита делото за изяснено от фактическа страна.

В хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй като не е знаел за прекратената регистрация, а автомобилът е имал номера и платена застраховка.

1

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба между като продавач и В Н Ш. /съпруга на жалбоподателя/ като купувач на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“. На същия автомобил били поставени транзитни номера с рег.

№ , като издаденото разрешение за временно движение, както и транзитните номера били с валидност до 30.12.2021 г., което било отбелязано в документа и на номерата. За автомобила била сключена и задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и била заплатена първата авансова вноска по нея с валидност до март 2022 г.

Но новият собственик на лекия автомобил не регистрирал автомобила в срока на валидност на временното разрешение, нито поискал издаването на нови транзитни номера преди изтичането на срока на старите – до 30.12.2021 г.

На 05.01.2022 г. около 11:00 часа в гр. по ул. с посока на движение от бул. към бул. , жалбоподателят С. Ш. управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с транзитен № Автомобилът му бил предоставен за ползване с всички документи за него от съпругата му. В района на ул. пред блок той бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР, включително и М. К. на длъжност младши автоконтрольор. Той установил самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е транзитни номера, като срока на издаденото за него разрешение за временно движение бил до 30.12.2021 г. Водачът обяснил, че не е знаел за изтеклия срок на разрешението.

Независимо от това М. К. съставил АУАН № 26531/05.01.2022 г. за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като управление на МПС с изтекъл срок на разрешение за временно движение до 30.12.2021 г.

След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх № 3384р-9607/2022 г. по описа на 09 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. След изпращането на преписката на СРП е постановен отказ за образуване на ДП от 18.03.2022 г. поради липсата на съставомерно поведение на водача. В постановлението за отказ прокурорът от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушение по ЗДвП.

Въз основа на АУАН № 26531/05.01.2022 г. и постановление за отказ за образуване на ДП от 18.03.2022 г., на 03.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от 2

ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Ш. административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е бил с изтекъл срок на временното разрешение за движение валидно до 30.12.2021 г.

Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 02.06.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на жалбоподателя, както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и относно издаденото разрешение за временно движение и неговата валидност/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Той признава неизгодни за него факти, включително, че е управлявал автомобила и е бил спрян за проверка, както и не оспорва, че разрешението за временно движение е било с валидност до 30.12.2021 г. Той единствено настоява, че не е бил информиран за този факт, което има отношение единствено към въпроса за субективната страна на нарушението.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на покупко-продажбата на МПС, сключването на застраховка ГО, както и преди всичко издадените за автомобила транзитни номера и съответно разрешение за временно движение и съответно срока на неговата валидност. Съдът установи също и съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Ш. е управлявал автомобила на 05.01.2022 г., като същият автомобил е бил с транзитни номера и изтекло на 30.12.2021 г. разрешение за временно движение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за 3 това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 2.1 във връзка с т. 1.3.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП Гергана Борисова се установява от Заповед № 8121К-13140/25.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.

ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.

Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена проверката на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, след като е изтекъл срока на разрешението му за временно движение, но доводите в жалбата са свързани преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

В случая е безспорно установено, че процесният автомобил е бил с издадени за него транзитни табели на основание чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този автомобил не е бил регистриран в страната до 14.01.2022 г. видно от справката от СДВР и съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като му е било дадено разрешение за временно придвижване до 30.12.2021 г.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от същата Наредба „След изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл.

4

14 – 17. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение.“, а съгласно ал. 5, след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер, същите не могат да се използват. В чл. 29, ал. 1 от Наредбата е уредено, че за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел ОПП СДВР издава разрешение за временно движение, /в което се посочва и неговата валидност, която е до 30 дни/, като съгласно ал. 4 в дясната част на транзитните табели се обозначават годината и месецът на валидност.

Следователно, съдът приема, че както в издаденото за автомобила разрешение за временно движение, така и на самите регистрационни транзитни табели е било посочено, че разрешението е валидно до 30.12.2021 г., съответно до 12/2021 г.

С изтичането на срока на валидност на издаденото разрешение за временно движение за автомобила Фолксваген Туран, същият се приравнява на нерегистрирано МПС. В този смисъл за този автомобил е нямало право да се движи по пътищата за обществено ползване, доколкото не е имало издадени по съответния ред транзитни табели с регистрационен номер и не е било регистрирано по надлежния ред от компетентните органи в страната. Но въпреки това, на 05.01.2022 г. той е бил управляван от жалбоподателя в гр. София.