Решение № 64 от 28.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1652/2024
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.296,т.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. П., подадена под вх. № 13074/15.05.2024г. чрез процесуален представител адв. Л. Б. от САК срещу решение № 400 от 04.04.2024г. по в.гр.д.№ 415/2022г. на САС, 4 състав.
С обжалвания акт в производство по чл.250 ГПК е оставена без уважение молба с вх.№ 3743/12.02.2024г., уточнена с молба вх.№ 6042/06.03.2024г., подадени от К. П. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по „въззивната й жалба вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 263084/13.12.2021г.“ За да постанови обжалвания акт, въззивният състав е квалифицирал подадената от К. П. предходна касационна жалба с вх.
№ 3743/12.02.2024г. срещу въззивното решение № 1348/23.11.2023г., като молба по чл.250 ГПК.
С касационната жалба вх.№ 13074 се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Не се оспорва фактът, че подадената от ищцата К. П. на 13.12.2021г. въззивна жалба е върната с влязло 1 в сила определение. Акцентира се на обстоятелството, че във връзка с подадената от насрещната страна - от ответника НББАЗ въззивна жалба, ищцата е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК, в който изрично е заявила искане - в случай, че съдът приеме, че депозираната от П. въззивна жалба с молба вх.№ 263084/13.12.2021г. по описа на ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, съдът да счете, същата „за насрещна въззивна жалба и да я разгледа при условията на чл.263,ал.2 и сл.
ГПК“. Посочва, че по този начин, в срока за отговор на въззивната жалба на ответника, тя е заявила изрично искане да бъде разгледана въззивната й жалба като насрещна въззивна жалба и това е сторила с цел да не се прилагат отново по делото голям обем страници с едно и също съдържание, при положение, че въззивната жалба се намира по делото. Уточнява, че когато е депозирала отговора по чл.263,ал.1 ГПК, ищцата не е имала яснота дали ще бъде приета за разглеждане нейната въззивна жалба, поради което, в срока за отговор на жалбата на ответника, се е възползвала от правото си на насрещна въззивна жалба, която подлежи на разглеждане независимо от просрочената й жалба. Акцентира, че изявлението въззивната жалба да се разгледа като насрещна, е направено в срока за отговор по чл.263, ал.2 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба от НББАЗ не е постъпил.
С определение № 3241 от 93.12.2024г. настоящият състав допусна касационно обжалване при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК на постановеното по реда на чл.250 ГПК въззивно решение за извършване на проверка дали въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди допустимите и относимите към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните.
В откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител касаторката поддържа жалбата си и счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като не е взел предвид депозираната от нея насрещна въззивна жалба и изложените в нея доводи и възражения.
Ответната страна не изпраща представител.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:
Ищцата К. П. е подала на 13.12.2021г. въззивна жалба срещу решението по 2 гр.д. № 99/2021г. на ОС Видин, оспорвайки като занижен размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са й присъдени за загубата на нейния баща.
Въззивна жалба е подадена и от насрещната страна НББАЗ на 25.11.2021г., препис от която е връчена на ищцата на 18.01.2022г.
С определение № 3140/09.12.2022г. по образуваното в.гр.д. № 415/2022г. съставът на Софийски апелативен съд, произнасяйки се по допустимостта на подадената от ищцата въззивна жалба, е приел, че срокът за въззивното обжалване за тази страна е започнал да тече на 28.10.2021г. и е изтекъл на 11.11.2021г., поради което жалбата от 13.12.2021г. е депозирана извън срока по чл.259,ал.1 ГПК. Същевременно е мотивирано, че подадената от ищцата на 13.12.2021г. жалба не може да се счете за насрещна, тъй като срокът за подаване на такава е с начало 18.01.2022г. и край 01.02.2022г. спрямо датата на връчването на препис от подадената от ответника въззивна жалба (18.01.2022г.). По тези съображения е прекратено въззивното производство в частта по подадената от ищцата въззивна жалба.
На 31.01.2022г. ищцата е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, последният абзац от който съдържа маркиран текст със съдържание: „Моля, в случая че приемете, че депозираната от името на доверителката ми въззивна жалба с молба от 26084 от 13.12.2021г. пред ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, то моля да счетете същата за насрещна въззивна жалба и да я разгледате при условията на чл.263,ал.2 сл. ГПК.“
Определението на въззивния съд за връщане на подадената от ищцата въззивна жалба е потвърдено с Определение № 811/24.04.2023г. по ч. гр. д. № 1010/2023г. на ІV г.о. на ВКС.
На 09.10.2023г. от името на К. П. е депозирана молба във връзка с насроченото за същата дата открито съдебно заседание пред САС с искане съдът да съобрази заявеното становище в отговора на въззивната жалба на НББАЗ - подадената от П. въззивна жалба да бъде разгледана като насрещна такава. Поискано е съдът да се произнесе по депозираната насрещна жалба и да осъществи размяна на книжата по чл.263,ал.3 ГПК.
На проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание пред САС процесуалният представител на ищцата отново е поискал да бъде изпълнена 3 процедурата по размяна на книжата по подадената насрещна жалба и да не се дава ход на делото. Съставът е счел, че по допустимостта на подадената о т ищцата въззивна жалба, е постановено определение, което е потвърдено от ВКС с определение № 811/24.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1010/23 г., поради което въззивната жалба не би могла да се третира и като подадена в срок насрещна въззивна жалба.
На 23.11.2023г. въззивният съд е постановил решение № 1348, с което се е произнесъл по въззивната жалба на НББАЗ като в мотивите е маркиран депозираният от ищцата писмен отговор на тази жалба.
На 12.12.2023г. ищцата е подала касационна жалба вх. № 3743 срещу постановеното по делото решение № 1348/23.11.2023г., в която е въвела оплакване, че апелативният съд не е разгледал и не се е произнесъл по нейната насрещна въззивна жалба, акцентирайки на последния абзац от подадения отговор по чл. 263, ал.1 ГПК. Поддържала е, че на проведеното на 09.10.2023г. открито съдебно заседание съдът е приел, че след като депозираната въззивна жалба е извън срока, то и насрещната такава била извън срока, което е правен абсурд.
С разпореждане от 14.02024г. САС е оставил без движение касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. с указания ищцата да уточни коя част на съдебното решение оспорва като съобрази, че след потвърждаване на определението от 09.12.2022г. за прекратяване на производството по въззивната й жалба, в предмета на въззивното произнасяне е само жалбата на ответника, но не и жалбата на ищцата за вземане над 91 000лв. до 150 000лв.
Посочено е, че за този размер се е произнесъл първоинстанционният съд и неговото решение е влязло в сила при условието на чл.296,т.2 ГПК.
В изпълнение на горните указания с молба вх. №6042/06.03.2024г. П. е уточнила, че обжалва поставеното по делото решение от 23.11.2023г., с което съдът не се е произнесъл и не е приел за разглеждане депозираната в срок насрещна въззивна жалба. Посочила е, че това действие на съда съставлява процесуално нарушение и първата възможност за атакуването му е чрез жалба пред ВКС. Отново е изложила съображенията си за подадена в срок насрещна въззивна жалба, препращайки към последния абзац от отговора си на жалбата на НББАЗ. Изрично е настоявала, че препращането към въззивната жалба и искането тя да се счита за насрещна, е направено в срока за отговора на 4 жалбата на ответната страна.
С обжалваното понастоящем решение съставът на САС е квалифицирал касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. и молбата на ищцата вх.№ 6042/06.03.2024г. като искане по чл.250 ГПК - за допълване на решението чрез произнасяне по подадена от нея „насрещна въззивна жалба вх. № 26088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 26084 от същата дата по описа на ОС Видин, на л.65 от делото на САС“.
Искането за допълване е счетено за процесуално допустимо, но неоснователно по съображенията, че: „с решение № 1348 от 23.11.2023 г. по в.гр.д.№ 415/2022 г. САС се е произнесъл по целия спорен предмет, определен с въззивната жалба на НББАЗ. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба на ищцата К. В. П. с вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба с вх.
№ 263084/13.12.2021г. (по регистратурата на ОС Видин ) е решен окончателно с определение № 811 от 24.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1010/2023 г. на състав на IV г.о. на ВКС, потвърждаващо въззивно определение № 3140/9.12.2022 г. за частичното прекратяване на въззивното производство. Тази въззивна жалба е процесуално недопустима, защото е подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване и преди връчването на препис от въззивната жалба на насрещната страна, поставящо началото на срока за подаване на насрещна въззивна жалба - член 263,ал.1 ГПК и изключващо квалифицирането й като насрещна въззивна жалба. С оглед изложеното въззивното решение не е непълно и молбата за допълването му следва да се остави без уважение.“ По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Съгласно константната практика на касационната инстанция (решенията по по т.д. № 78/2012 г. на II т.о, по т.д. № 2220/2015г. II т.о., по т.д. № 34/2014г на II т.о., по т.д. 859/2021г. на I т.о. и множество други) въззивният съд е задължен да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им в рамките на наведените от тях оплаквания във въззивната жалба и становища в писмения отговор и да даде своята правна преценка. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с разпоредбите на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът дължи произнасяне по защитните 5 възражения на страните, очертани не само в жалбата, но и в отговора по чл.263,ал.1 ГПК и необсъждането им съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразяването от възззивния съд в дължимия обем на служебните му задължения е гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.
По правилността на обжалвания акт:
Основателно въззивният съд е квалифицирал касационната жалба вх.
№ 3743/12.02.2024г. и молбата на ищцата вх.№ 6042/06.03.2024г. като искане по чл.250 ГПК. Неправилна е обаче преценката, че искането на ищцата е за допълване на решението чрез произнасяне по подадена от нея „насрещна въззивна жалба вх. № 26088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 26084 от същата дата по описа на ОС Видин“.
Ищцата не е твърдяла, че подадената от нея насрещна въззивна жалба е с вх. № 26088/13.12.2021г. Въззивната жалба с вх. № 26088/13.12.2021г. не съдържа такова искане и твърдение, съответно искането за допълване на решението не е за произнасяне по насрещна жалба, депозирана на дата 13.12.2021г.
Когато ищцата на 31.01.2022г. е подала в срок отговор на въззивната жалба на насрещната страна, не е бил стабилизиран актът за връщане на нейната въззивна жалба. Определението за връщане на жалбата на ищцата е влязло в сила на 24.04.2023г., поради което с оглед неприключилото производство по обжалване към момента на депозиране на отговора по чл.263 ГПК, тя е заявила искането си: ако въззивната й жалба се окаже подадена извън предвидения за това срок, то същата да бъде счетена за насрещна въззивна жалба и да бъде разгледана при условията на чл.263,ал.2 сл. ГПК.
Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0844da68-1ed5-4a9e-9c9c-6c241572de35