Решение № 267 от 25.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500397 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх. № 8208/14.07.2025г. от Прокуратурата на Р. България срещу Решение № 307/27.06.2025г., постановено по гр. дело № 300/2025г. по описа Окръжен съд – Русе , В ЧАСТТА, с която въззивника е осъден да заплати на Г. Й. Я., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и 10 лв. /десет лева/ разноски по делото.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност присъденото му обезщетение да бъде намалено.

Оспорва мотивите на съда, че е налице предпоставката за ангажиране отговорността на Прокуратурата , т.к. ищецът не е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, а е признат за виновен, като не му е наложено наказание, поради изтекла давност за наказателно преследване, което е видно от ангажираните по делото доказателства и смисъла на постановените съдебни актове на ВТАС и ВКС. Дори и да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, то Г. Я. е привлечен в качеството му на обвиняем 01.12.2021г., като наказателното преследване в досъдебната фаза е продължило 14 дни , а в двете му фази общо 2 г., като неправилно съдът е приел, че ищецът е започнал да търпи вреди от извършеното на 13.08.2015г. в домът му претърсване и 1 изземане. Твърди, че ищецът не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди и тяхната непосредствена връзка с незаконосъобразни актоведействия и бездействия на ответника. Оспорва приетия за справедлив размер на обезщетение, като определен в нарушение на критерия за справедливост, както и с оглед доказаните от ищеца в хода на производството неимуществени вреди.Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от Г. Й. Я., депозирана е насрещна въззивна жалба.

2.Насрещна въззивна жалба вх. № 8919/04.08.2025г. от Г. Й. Я., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 307/27.06.2025г., постановено по гр. дело № 300/2025г. по описа Окръжен съд – Русе , В ЧАСТТА, с която иска на въззивника е отхвърлен за разликата от присъдената сума от 45 000 лева , до пълния предявен размер от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушени процесуални и материално правни норми и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което претенцията му да бъде уважена в пълния претендиран размер. Излага, че определеното от съда обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите и доказани по делото от събраните доказателства увреждания на здравето и психиката на ищеца.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание, Прокуратурата на Р. България , чрез прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа депозираната жалба, оспорва тази на ищеца.

В съдебно заседание, въззивникът Г. Я. се явява лично, поддържа депозираната от него жалба, като заявява, че я е подал единствено като отговор на подадената от Прокуратурата жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и претендира потвърждаването му. Така изразеното становище поддържа в представените подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС –Русе е образувано по предявен от Г. Й. Я. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г. до окончателното й изплащане .

В исковата молба ищецът твърди, че по образуваното ДП № 378/2015г., по описа на ОП- Русе, образувано първоначално срещу неизвестен извършител на 25.03.2019 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления пo чл. 248а, aл. 3, пр.1/изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм./, във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 от НК. С Присъда № 22/30.05.2022 г., постановена по НОХД № 594/2021 г. по описа на ОС - Русе ищецът Г. Й. Я. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК и по обвинението за извършено престъпление по чл. 278в, ал.1 НК. По протест на Прокуратурата на Р. България било образуваното ВНОХД № 207/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, по което 2 с Присъда№ 9/19.09.2022г. първоинстанционната присъда е частично отменена и е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал.2, пр.1 /изм./ вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 НК, като не му е наложено наказание; признат е за невиновен в извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК; потвърдена е първоинстанционната присъда, с която е оправдан за престъпление по чл.278а ал.1 от НК.

По жалба на Г. Я. е образувано КНД № 932/2022г. по описа на ВКС, по което с Решение от 30.11.2023г. въззивната присъда е оставена в сила.

Твърди, че вследствие на образуваното ДП, привличането му като обвиняем и неоснователно повдигнатото му от ОП – Русе обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, претърпял значителни неимуществени вреди – изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психическо състояние, социален дискомфорт и усещане за липса на правосъдие пo смисъла на неговите разбирания и на действащото законодателство, усещане за липса на правов ред в Р. България. Осъзнавайки всичко това през призмата на юридическото си образование и значителния си практически опит в правосъдието се чувствал пoдтиcнaт, неуверен в компетентността и коректността на институциите, уронено било доброто му име на адвокат, бивш съдия и председател на съд. От друга страна, чувствал изключително неудобство и срам пpи посещенията си в следствената служба, тъй като там работели колеги юристи, които го познавали и като председател на Районен съд - Русе. Имало значителни периоди, в които поради чувството на неудобство и срам не посещавал съдебната палата. Практически намалил адвокатската cи работа дo минимyм. Представителите на обвинението /следователят, AП-Велико Търново и BKП/ изобщо не обръщали внимание на правените от него възражения за конфликти между правни норми в специализираното законодателство, за отношението специален към общ закон, за мотивите на законодателя при измененията на чл.

248а НК. 3апочнал дa се самоизолира oт колегите. Ограничил социалните cи контакти поради мисълта, че всички го смятат зa двуличник. Това довело до сериозен психически стрес.

Претендира сумата от 70 000 лв., която счита за справедлива да обезщети претърпените вследствие на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди поради незаконосъобразно обвинение за извършени от него престъпления по чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 oт HK и престъпление пo чл. 278а, aл. 1 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2022 г., както и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че с присъдата, постановена по BHOXД № 207/2022г. по описа на ВТАС ищецът от невинен е признат за виновен, като не му е наложено наказание заради изтекла дaвнocт за нaкaзaтeлнo преследване пo чл. 80 aл.1,т.4 НПК. Поддържа, че същата не е оправдателна, както твърди ищеца, както и, че е влязла в законна сила не на 19.09.2022г., а по-късно, когато е потвърдена от ВКС на 30.11.2022г.;че не са налице доказателства за действително претърпени от ищеца вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерно завишено, не отговарящо на критерия за справедливост, както и на икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането. Поддържа, че продължителността на претендираното увреждане е от присъственото привличане на ищеца към наказателна отговорност като обвиняем и вземане нa най-леката мярка за процесуална принуда — подписка до приключването на наказателното производство във всички инстанции — 3 години и 8 месеца, което е кратък срок в сравнение и съпоставка с понятието зa разумен срок. Претендира отхвърляне на иска.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след 3 съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За да бъде уважен иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическият състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването му с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат.

От анализа на събраните пред Окръжен съд – Русе гласни и писмени доказателства се извежда извода, че Г. Я. е установил твърдения от него факт, че за времето от

25.03.2019г./когато е привлечен в качеството му на обвиняема по ДП № 378/2015г., по описа на ОП - Русе до 05.10.2022г.,когато след изтичане на срока за обжалване на Присъда № 9/19.09.2022г. по ВНОХД № 207/2022 г. по описа на Апелативен съд -Велико Търново, същата е влязла в сила, в частта, с която е признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК и е потвърдена Присъда № 22/30.05.2022 г., постановена по НОХД № 594/2021 г. по описа на ОС - Русе, с която е оправдан за престъпление по чл.278а ал.1 от НК,спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.