Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18867 от 20.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52532/2023
Вид
Решение № 18867
Подписан
20.10.2024
В сила
20.10.2024
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18867 гр. София, 20.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20231110152532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Н. И. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2051,85 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 259,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 74,52 лева представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 05.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 14,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 30527/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответникът Н. И. Г., в качеството му на собственик, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес] с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, 1 формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., Н. И. Г., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както следва: 2051,85 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 259,93 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 74,52 лева главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 14,48 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 30527/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2023 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника на 22.03.2024 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор. В хода на производството по ч. гр. дело № 30527/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав същият, като длъжник, е депозирал писмено възражение без изложени конкретни доводи за недължимост на вземанията.

В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, отправяйки искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът Н. И. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по хода на делото, и по същество.

В депозирана по делото молба от 07.10.2024 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявения иск, намирайки същия за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер *** е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът Н. И. Г. не е подал отговор 2 на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 06.12.2023 г., редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в исковата молба и в съдебно заседание от ищцовата страна е релевирано изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приети по делото писмени доказателства – договор от 25.03.1986 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ със страни Главна дирекция за изграждане на София при СНС, като продавач и ответника Н. И. Г., като купувач относно прехвърляне собствеността върху недвижими имот – новопостроено жилище № 33, находящо се в жилищна сграда – блок № 109, вход Б, ет. 3, квартал 44 в ж.к. Дружба 2 на ул. 10, удостоверение, издадено от С.о., район И. относно номерацията на жилищни блокове в района, съгласно която [адрес], протокол от ОС на ЕС на [адрес] от 03.09.2001 г. с взето решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, обективиращ списък на етажните собственици, включващ и ответника Н. И. Г. - за апартамент 33, с отразени 5 бр. радиатори в имота, Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, договор от 23.10.2001 г. между процесната ЕС и ФДР [фирма], договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между [фирма] и [фирма] при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, изравнителни сметки за отчетни периоди м. май 2020 г. – м. април 2021 г. и м. май 2021 г. – м. април 2022 г., издадени от подпомагащата страна относно потреблението на топлинна енергия в процесния имот (с отразени в същите данни за консумация на топлинна енергия и топла вода, съгласно показания на 5 бр. уреди, съотв. водомери, както и за начислени суми за сградна инсталация), както и талони за отчет на уредите за дялово разпределение от 16.05.2021 г. и 02.05.2022 г. в процесния имот – ап. 33 с абонатен номер ***, с абонат Н. И.

Г., с вписани отчетни данни, носещи подписите на служител на ФДР, а вторият и на клиент, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за наличието през процесния период на облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума, изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.

239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Върху главниците, следва да бъдат присъдени и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищцовото дружество. В полза на последното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 98,02 лева – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 30527/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от 187,03 лева – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в 3 исковото производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.

8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Н. И. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. И. Г. дължи на [фирма] сумата от 2051,85 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 259,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 74,52 лева представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 14,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 30527/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г.