Решение № 208 от 08.05.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пещера, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100319 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Б. А. Г., ЕГН: **********, от град Брацигово, ул.

„********“ №40, чрез адв. М. М. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,ул. „България“, №196, представлявано от Владислав Инджов, по чл. 55 ЗЗД.

Твърди ищцата, че на 31.03.2023 г. между ищцата и ответното дружество "КРЕДИ ЙЕС“ ООД е сключен договор за паричен заем № 285629 / 31.03.2023 по силата на който е усвоен кредит в размер на 2000 лв. за срок от 17 месечни вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48,052 %.

Съгласно чл. 6 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

В чл. 8 е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение дължи неустойка в размер на 2363,51лева.

Твърди, че така предвидената клауза за неустойка в договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на 1 нормите на чл. 11,чл.19ал. 4 от ЗПК във вр.чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди че клаузата за неустойка по Договор за кредит е нищожна като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди и че заобиколена разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , т.к. годишен процента на разходите не е реално прилагания, т.к. сумата за пакета от допълнителни услуги не е включена в ГПР. Сочи практика.

Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.

19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на и ГПР.

Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на 2 разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 200688545на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 639,12 евро , представляваща недължимо заплатеното по кредита с, ведно със законната лихва. В условията на евентуалност предявява иск по чл.

55 ал. 1 от ЗЗД против ответника в размер на 511,29 евро недължимо платена неустойка по недействителен договор за кредит.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 200688545. Твърди, че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит. Излагат съображения по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и недължимостта на претенцията.

Твърди , че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението за неустойка не е разход по кредита, не е в предвидените допускания, който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди и че ищцата е запрлатила сума в общ размер на 2332,53 евро и е посочила погашение по пера в отговора си.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Съдът е сезиран с искова молба с осъдителен ис по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

3

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца Б.

А. Г. и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 200688545 на договор за паричен заем № 285629 / 31.03.2023, усвоен кредит в размер на 2000 лв. за срок от 17 месечни вноски, Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 40,052%, общо платена сума от ищцата към ответника е в размер на 2332,53 евро , признание че задължението за заплащане на неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, поради това не е включен в ГПР.

От представения Договор за паричен заем №285629 / 31.03.2023г се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца сумата 2 000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 17 погасителни МЕСЕЧНИ вноски - годишен лихвен процент (ГЛП) от 3,330 % и ГПР от 48,052 %. Началният срок на кредита е 30.04.2023 г.

Крайният срок за погасяване на заема е 30.08.2024 г.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между ищцата и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 285629 / 31.03.2023г по силата на който „Креди Йес“ ООД КСЕС ФАЙНАНС " АД е предоставило на Б. А. Г. сумата от сумата 2 000,00 лв. изцяло усвоена от ищцата, срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 17 погасителни МЕСЕЧНИ вноски годишен лихвен процент (ГЛП) от 3,330 % и ГПР от 48,052 %. Началният срок на кредита е 30.04.2023 г. Крайният срок за погасяване на заема е 30.08.2024 г.

Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с с ипотека, или особен залог, или банкова гаранция или ценнта книга в 3 – дневен срок от подписване на договора. В случай че не предостави обезпечение съгласно чл. 8 от договора дължи неустойка в размер на 2 363,51 лева, като същата се дължи разсрочено и се погасява заедно с потребителския кредит.

Неустоечната клауза на чл. 8 от договора е нищожна. Тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно - връщането на заетата сума и заплащане на 4 възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо изпълнението на главното задължение.

Следователно, уговорената по този начин тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. Клаузата е и неравноправна съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП - защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати „необосновано високо обезщетение или неустойка".

Процесната клауза, уреждаща задължение за неустойка, вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение едва след като заемът вече е отпуснат от кредитора. Евентуалните вреди, които ще се компенсират с тази неустойка, са съотносими към риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. При това положение се налага извод, че клаузата, освен че е в противоречие с целта на посочената законова разпоредба, е неравноправна и защото с нея на практика кредиторът недобросъвестно прехвърля риска от неизпълнение на законовото си задължение да провери кредитоспособността на потребителя - върху самия потребител/чл.13 от договора/.

В случая в чл.8 от договора във вр. чл. 6, ал. 1 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но настоящият състав намира, че фактически се дължи не неустойка, а допълнителна печалба на кредитора - към договорната лихва. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е изключително трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок (чл.8, ал.1 от договора) да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговарят на множество изисквания - за работа по безсрочен трудов договор., за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да нямат неплатени задължения, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на такъв поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговарят и на всички посочени условия. Изброените кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното 5 изпълнение.

Налага се извод, че клаузите на чл. 6 и чл.8 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Така неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане което представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Ето защо неустойката, респ. съответната клауза, която с която е уговорена, е нищожна.

Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.Доколкото част от ГПР, е и „неустойката", е следвало да се посочи действителния размер на ГПР. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размерът на ГПР, ще надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, равен на пет пъти размера на законна лихва към момента на сключване на договора за кредит.

Обстоятелство , което не се оспорва от ответника – че клаузата за неустойка не е включена в ГПР.