Решение № 397 от 22.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер V- 45 22.05.2018 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД пети въззивен граждански състав

На: деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Тодорка Стоянова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 406 по описа за 2018 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Г.О.К. ***, против решение № 15/23.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 150/2017 г. по описа на РС-Поморие, с което е допусната делба между ищцата А.О.Д. и ответника Г.О.К., ВЪРХУ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Поморие, с адрес на имота – гр.П, ул.“К № *, ет.*, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор ***, над обекта – няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти: ¾ ид. ч. за А.О.Д. и ¼ ид.ч. за Г.О.К.. Със същото решение Г.О.К. е осъден да заплаща на А.О.Д. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения поземлен имот с идентификатор № ***, в размер 183.75 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

Въззивникът изразява недоволство от решението ПРС в неговата цялост, като счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Посочено е, че решението е постановено в нарушение и на съдопроизводствените правила, тъй като районният съд не се е произнесъл и не е обсъдил направените от ответника в писмения му отговор искания, изложени доводи и възражения. Не се сочат конкретни оплаквания по правилността на първоинстанционното решение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за делба и за обезщетение като неоснователни. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата, като заявява, че не оспорва квотите за етажа, но не е съгласен със заключението на вещото лице и с много дружи неща във връзка с дворното място. Не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца А.О.Д., подаден чрез пълномощника й адв. Комитов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че въззивникът не е изложил каквито и да било съображения за твърдяната от него порочност на обжалваното решение, като по този начин въззиваемата страна е лишена от възможността да представи и развие становище по оплакванията във въззивната жалба, тъй като такива липсват. Оспорва се като неоснователно оплакването в жалбата, че съдът не се е произнесъл по възраженията на ответника, тъй като с определението от 20.06.2017 г. районният съд е обсъдил и се е произнесъл по всички твърдения и становища на ответника, изложени в 47 точки в писмения му отговор. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск за делба с правно основание чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата си молба ищцата А.О.Д. е изложила твърдения, че страните са съсобственици на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Поморие, с административен адрес: гр.П, ул.”К“ № *, ет.*, представляващ втори жилищен етаж от югоизточния близнак, състоящ се от коридор, кухня-бокс, две спални и хол, като банята и тоалетната е на междустълбищната площадка, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Поморие, с площ 490 кв.м., стар идентификатор УПИ VІ-195, кв.46 по ЗРП на гр.Поморие, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ по документи 60 кв.м., ведно с принадлежащото му южно избено складово помещение с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Изложени са твърдения, че процесният имот е бил собственост в режим на СИО на родителите на страните С Я К, починала на * г. и О Г К., починал на * г. След смъртта на майка им, наследниците й са придобили следните идеални части от имота: баща им Ортодокс К. – 4/6 ид.ч., ответника – 1/6 ид.ч. и ищцата – 1/6 ид.ч. На 27.08.1999 г. с нотариален акт № 181/1999 г. бащата на страните прехвърлил на ищцата 1/2 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане, а след смъртта на наследодателя Ортодокс К. останалата негова 1/6 ид.ч. е разпределена между децата му – ищцата и ответника по равно по 1/12 ид.ч. Така, към настоящия момент квотите в съсобствеността били 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответника, при които квоти се моли да бъде допусната делба на процесния имот. С исковата молба ищцата е заявила й претенция по чл.344, ал.2 ГПК ответникът да й заплаща месечно обезщетение по 200 лв. до окончателното извършване на делбата, тъй като целия имот се ползва само от него, а тя е лишена от тази възможност.

В депозирания от ответника Г.О.К. писмен отговор не е оспорена съсобствеността върху спорния имот и начина на възникването й, нито е оспорен предявеният иск за делба на имота при посочените в исковата молба квоти между страните. Оспорено е единствено искането на ищцата по чл.344, ал.2 ГПК. В отговора ответникът е изложил твърдения номерирани от него в 47 точки, които в голямата си част представляват заявени претенции по сметки, а в друга част – представляват становища по неотносими към предмета на делото въпроси. В последното съдебно заседание, ответникът е взел становище по съществото на спора – за допускане до делба на процесния недвижим имот при установените квоти, които той не оспорва, както и за оставяне без уважение на искането по чл.344, ал.2 ГПК, което оспорва.

Фактите по делото са следните:

Безспорно е между страните, че същите са наследници по закон – дъщеря и син на С Я К, починала на 21.03.1980 г. и О Г К., починал на * г., видно от представените удостоверения за наследници.

С типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 10.12.1961 г. на Ортодокс К. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда съобразно одобрен план върху южната част от парцел Х в кв.46 по плана на гр.Поморие, с площ на парцела от 455 кв.м. Не се спори, че правото на строеж е реализирано по време на брака между родителите на страните, като от данните по делото става ясно, че процесната двуетажна жилищна сграда, в която на втори жилищен етаж се намира делбения имот – апартамент, е построена в парцела около 1963 г., поради което същият е придобит от наследодателите в режим на СИО по силата на чл.103, вр. чл.13, ал.1 СК от 1968 г.

(отм.).

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка *, дело № * г. на нотариус – рег.№ 289 в района на ПРС, наследодателят О К. е прехвърлил на ищцата А.Д. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от втория жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище и 1/2 ид.ч. от южната половина от избата на двуетажна жилищна сграда, с изба, представляваща югоизточния близнак, построена на площ 60 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, урегулирано от 455 кв.м., съставляващо УПИ VІ-195, кв.46 по ЗРП на гр.Поморие, ведно със съответните идеални части от общата част на сградата и 1/6 ид.ч. от горното дворно място, срещу задължението на ищцата да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя. Не се спори, че към този момент ищцата е била вдовица и не се омъжвала след това, както и че описаният имот е идентичен с процесния, който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Поморие, с площ от 60 кв.м., намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с прилежащи части – южна изба с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ***, над обекта – няма.

По делото е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която средната месечна пазарна цена на процесния имот е 245 лв.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че страните са съсобственици в поземления имот при получените от тях квоти по наследяване (по закон) и сделка, както следва: След смъртта на наследодателката С К преживялият съпруг О К. е станал собственик на 4/6 ид.ч. от имота (собствена 1/2 ид.ч. от прекратената СИО и наследена 1/6 ид.ч.), а децата й – ищцата А.Д. и ответника Г.К. са придобили по наследство по 1/6 ид.ч. за всеки от тях. След извършеното в полза на ищцата прехвърляне на идеални части от имота срещу издръжка и гледане, същата е станала собственик на още 1/2 ид.ч. от жилището, а след смъртта на наследодателя Ортодокси К. страните са придобили по наследство останалата му 1/6 ид.ч. по равно – по 1/12 ид.ч. за всеки от тях. При това, районният съд е приел, че делбата на процесното жилище следва да се допусне между ищцата и ответника при следните квоти в съсобствеността: за ищцата А.О.Д. – 3/4 ид.ч (1/6 ид.ч. по наследяване от майка й, 1/2 ид.ч. по силата на договора за гледане и издръжка и 1/12 ид.ч. по наследяване от баща й) и за ответника Г.О.К. – 1/4 ид.ч. (1/6 по наследяване на майка му и 1/12 по наследяване от баща му). При тези квоти е уважен иска за делба на процесния имот.

По отношение на искането на ищцата за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, районният съд е приел, че разпределение на ползването на делбения имот е невъзможно, поради усложнените отношения между страните и тъй като процесното жилище се владее единствено от ответника, потвърдено от същия в дадените от него обяснения по реда на чл.176 ГПК, то той следва да бъде осъден да заплаща обезщетение на лишената от ползване ищцата, съответстващо на дела й в съсобствеността. В тази връзка, с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че средната месечна пазарна наемна цена на процесното жилище е 245 лв., като ответникът следва да заплаща на ищцата обезщетение в размер 183.75 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до приключване на делото, за която сума е уважена предявената претенция по чл.344, ал.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира за неоснователна въззивната жалба, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението в тази част. Въззивният съд изцяло споделя и решаващите изводи на ПРС за наличието на съсобственост между А.Д. и Г.К., както и за размера на дяловете на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот, както и за дължимостта и размера на обезщетението по чл.344, ал.2 ГПК, като също препраща към решението на ПРС на основание чл.272 ГПК.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08438fc3-4b91-44e0-8e86-aea35f1b3c18