Решение № 269 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1324 от 14.11.2022г., постановено по търг. дело № 1822/2021г., Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, е отхвърлил предявените от ГД „Национална полиция“-МВР, гр. София, бул.“Александър Малинов“ №1, срещу „Соитрон“ с.р.о ЕИК:35955678, Република Словакия, гр. Братислава, ул.“Плинаренска“ №5, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 248 998,01 лева, представляваща неустойка по чл. 15 и чл.16 от Договор за обществена поръчка № 328600-40514/29.06.2017г. и сумата от 968, 33 лева- лихва за забава за периода- 20.08.2021г.-02.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в производството-Главна дирекция “Национална полиция“ - МВР, който го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изследвал и не е съобразил фактите и доказателствата за тях, поради което и счел, че ГДНП не е доказала каква е конкретната забава за всяко неизпълнено задължение на „Соитрон“с.р.о. и „“Парафлоу Комуникейшънс“ООД като подизпълнител, по чл. 15 от договор за обществена поръчка с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на система за автоматично разпознаване /идентификация/ на регистрационни номера на МПС, инсталирана в служебни автомобили на „МВР“. Твърди се още, че пред СГС е представен документ - Справка за 1 констатирано забавяне при осигуряване на гаранционна поддръжка на САИРН от 29.07.2021г., което е приложение към Протокол за размер неустойка рег.№ 32860037201/05.08.2021г., а неправилно СГС се е позовал на справка за констатирано забавяне от 26.08.2021г. Наведени са и други оплаквания.Моли решението да бъде отменено.

Претердират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответинка-„Соитрон“С.р.о., с който се оспорва нейната основателност.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта- в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по квалификацията на предявения иск.

В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.

Независимо от това и предвид поставените настоящият състав излага и следните мотиви: с въззивната жалба въпроси,

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Главна дирекция „Н.П.“-МВР, гр.София, срещу „Соитрон“ с.р.о. Република Словакия, гр.

Братислава, с която са предявени искове по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.15 и чл.16 от Договор за обществена поръчка №328600-40514/29.06.2017г. и по чл.86 от ЗЗД за заплащане лихва за забава, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 248 998,01 лева, представляващи неустойка по цитирания договор, сумата от 968,33 лева – лихва за забава за периода 20.08.2021г.-02.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

По делото не се спори, че твърдените права и задължения на страните, произтичат от валидна облигационна връзка, а именно: договор за обществена поръчка рег.

№ 328600-40514/29.06.2017г., с предмет „Проектиране, изграждане и въвеждане в екслоатация на система за автоматично идентифициране на регистрационни номера на МПС, инсталирана в служебни автомобили на МВР“, като възложител е ищецът- ГД „Национална полиция“, а изпълнител- „ Соитрон“ с.р.о. (л.49). В чл. 6 е уговорено, че последният разполага с право да възложи на подизпълнителя „Парафлу Комуникейшънс“ ООД 30 % дял, който включва изчерпателно посочени в договора дейности. Разписано е, че подизпълнителят отговаря за работата като своя. Страните са се споразумяли, че изпълнителят дължи неустойка в размер на 0, 5 % от общото възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от нея. При лошо изпълнение същият дължи неустойка 2 в размер на 20 % от стойността на некачестветното изпълнение. Kъм договора за обществена поръчка са подписани допълнителни споразумения рег.№ 32860052610/31.08.2017г., рег.№ 3286р-408488/03.10.2017г., рег.№ 3286р- 40794/30.08.2018г. С допълнително споразумение рег.№ 3286р-40797/30.08.2018г., страните са констатирали, че срокът за изпълнение на договора е изтекъл на 12.01.2018г. и изпълнителят е в забава 223 дни, за периода 13.01.2018г.-23.08.2018г., като е определена неустойка от 121 813, 75 лева.

Не се спори и, че възложителят е отправил покана за среща до изпълнителя и подизпълнителя съгласно разпоредбата на чл. 11 от договора, с цел съставяне на констативен протокол за размер на неустойката по чл. 15 и чл. 16 от догорова за обществена поръчка. В последваща проведена писмена кореспонденция между страните, ответното дружество е заявило готовност за отстраняване на технически проблеми на системата за автоматична идентификация на регистрационни номера, след индивидуализация на същите и сключване на допълнително споразумение за гаранционна поддръжка.

Основните спорни въпроси по делото са съществува ли задължение за неустойка, произтичащо от неизпълнение или некачестветно изпълнение на процесния договор за обществена поръчка, неговият размер и спазен ли е срокът за изпълнение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съдът съобрази следното: За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си, или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна, произтичаща на договорно основание.

Ето защо в доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника, последният е стимулиран да изпълни точно под угрозата да плати неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед размера на уговорената неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната не може да иска нейната намаляване.

В процесния случай страните са уговорили в чл. 15 от договора за обществена поръчка мораторна (при забавено изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение в чл.

16. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват.

Съгласно чл. 15 от договора за обществена поръчка при забава на изпълнение на задълженията по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05 % от общото 3 възнаграждение по чл. 13, ал.1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от нея. От съставения протокол рег.№ 3286р-36432/05.08.2021г., към който са приложени протокол за извършени тестове на системата АИС „Трафик“ ( Прил.1), констатации по договора ( Прил.2) се установява: забава на гаранционните условия при отстраняването на проблеми със системата, некоректно работещи функционалности, радарната система не е преминала ежегодни метерологични прегледи, радарната система е грешно сертифицирана в БИП.

Видно от приложеното писмо от 18.08.2021г., адресирано до „ГД Национална полиция“, изходящо от ответното дружество, последното заявява, че действително за периода 30.08.2018г. до 05.08.2021г. има редица подадени заявки за технически проблеми, по които е работено и същите са отстранени. Признава, че изразява готовност за предприемане на необходимите действия по отношение на преминаване на метерологичната проверка, както и да извършване диагностика на автомобилите, за които има подадена заявка. Както правилно първоинстанционният съд е приел, ответното дружество е уведомено за горепосочените конкретни неизправности, като му е да даден и срок за отстраняването им до 23.08.2021г. (изтичането на гаранционния срок). По делото не се доказа, недостатъците да са отстранени в срок. В тази връзка се обоснова извод, че ответното дружество е в забава за периода 05.08.2021г. (от датата да уведомявнето му за неизправностите в системата) до 23.08.2021г, но претенцията на ищцовата страна за неустойка е за предишен период, считано от 16.07.2021г.

По отношение претендираната неустойка на основание чл. 15 от договора за обществена поръчка, настоящият състав намира същата за неоснователна. От приложените по делото документи и от протокол рег.№ 328690-53803/27.10.2020г., подписан от двете страни, действително се установява, че възложителят едностранно е констатирал, че отделни функционалности на системата дават грешки. Посочено е, че следва да се подобри качеството на снимките на регистрационните номера, да се внесе искане в БИМ за вписване на промяна в документацията, касаеща валидността на доказателствените пакети и др.

Изборените недостатъци обаче не обуславят извод за конкретна забава на неизпълнено задължение от страна на изпълнителя, следователно и не може да бъде определен размерът на търсената неустойка. От приложените по делото справка за констатирано забавяне, протокол за размер на неустойката и др. се съдържат данни за забава от страна на изпълнителя, но не би могло да се обоснове извод за основателност на претенция, предвид обстоятелството, че лисват данни за периода на забавата и доказателства, удостоверяващи надлежното уведомяване на изпълнителя за всяко конкретно неизпълнение на задължение, поради което и не би могло да се установи забавата му.

Неоснователна се явява и претендираната неустойка за лошо изпълнение.

Съгласно чл. 16 от договора за обществена поръчка, страните са се споразумяли, че при лошо изпълнение, изпълнителят дължи неустойка в рамер на 20 % от стойността на некачественото изпълнение. От представените по делото доказателства се установява, че определени функционалности на системата не са изправни, но това обстоятелство не води до извод, че изпълнението на договорните задължения е некачествено. Неизяснено е 4 обстоятелството касаещо стойността на некачествената работа, за да бъде изчислен и размерът на неустойката.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатския хонорар се явава основателно, доколкото претендираният такъв е над минимално установения законов размер съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения и делото не се отличава с правна и фактическа сложност. С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати разноски в размер на 14 648 лева в полза на въззиваемото дружество.

Така мотивиран,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА: решение № 1324 от 14.11.2022г., постановено по търг. дело № 1822/2021г., Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав.