Определение № 10161 от 11.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10161 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100504138 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, във вр. с чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по писмено възражение с вх. № 25001188 от 06.02.2026 г., по описа на Софийски градски съд на Н. Б. П., срещу разпореждане от 18.12.2025г. на Софийския районен съд, с което е издаден изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение № 149739/25.06.2019 г. по гр.д. № 9597/2007 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав в полза на Софийския районен съд за сумата от 2184,24 лв., представляваща държавна такса, както и 5,00 лв. такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист, като се иска неговото обезсилване. Жалбоподателката поддържа, че решение № 149739 от 25.06.2019 г, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е нищожно, тъй като липсват изискуеми реквизити, включително номер на състав, номер на съда, дата и година на постановяване. Твърди се, че липсва обоснованост на вземането и не е ясно как е определен неговият размер, като се сочи, че по делото липсват експертизи за определяне на дяловете и съответните разноски.

Поддържа се, че производството не е приключило окончателно и не е осъществен ефективен съдебен контрол върху съдебния акт, като се сочи и наличие на висящо производство за прогласяване на неговата нищожност. Навеждат се доводи, че вземането е погасено по давност, както и че липсва валидно възникнало правоотношение между страните по делото за делба. Излагат се и съображения за допуснати нарушения при издаването на изпълнителния лист и във връзка с образуваното изпълнително производство, включително поради липса на данни за съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпило становище от 1

Софийски районен съд, с което се оспорва подаденото писмено възражение (частна жалба), като неоснователно. Поддържа се, че при проверката по чл. 407, ал. 1 ГПК съдът извършва единствено контрол за законосъобразност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а не разглежда спора по същество, поради което възраженията на жалбоподателката относно валидността на съдебното решение и материалноправните доводи са ирелевантни в настоящото производство. Посочва се , че изпълнителният лист е издаден въз основа на редовно и влязло в сила изпълнително основание, от компетентен орган и при спазване на изискванията на закона, поради което се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите становището и прецени материалите по делото, приема следното: в жалбата,

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл. 405–407 ГПК. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК съдът проверява дали е налице предвидено от закона изпълнително основание и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В теорията и съдебната практика е прието, че тази проверка е ограничена и формална, като се извършва единствено въз основа на данните, съдържащи се в самото изпълнително основание, без да се навлиза в материалноправните отношения между страните.

Съдът се ограничава в преценката си до това дали представеният акт е редовен от външна страна и дали удостоверява изпълняемо право, като не може да извършва проверка извън съдържанието на изпълнителното основание, нито да използва други данни, стоящи извън него. В този смисъл изпълнителният лист има характер на процесуален документ, който възпроизвежда съдържанието на изпълнителното основание и удостоверява правото на принудително изпълнение, без сам по себе си да създава или изменя материалното право.

Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване с частна жалба, като и в това производство въззивният съд извършва проверка в същите граници, в които първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе, а именно – относно наличието на предпоставките по чл. 406, ал. 1 ГПК.

В този смисъл изпълнителният лист от 18.12.2025 г. е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение № 149739/25.06.2019 г. по гр.д. № 9597/2007 г. по описа на Софийски районен съд, което представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. В случая не се установяват пороци от външна страна на 2 съдебния акт, нито липса на годно изпълнително основание, поради което правилно е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Същият е издаден от компетентния съд по чл. 405, ал. 1 ГПК и при спазване на изискуемата форма.

Наведените от жалбоподателката възражения за нищожност на решение № 149739/25.06.2019 г. по гр.д. № 9597/2007 г. по описа на СРС, I I ГО, 76 състав, са неоснователни и поради обстоятелството, че същият въпрос вече е бил предмет на самостоятелно разглеждане и е разрешен с влязъл в сила съдебен акт- Решение № 260373/ 20.06.2024 г., по в.гр.д. № 12805/2020г. по описа на СГС, ГО, IV-B въззивен състав, с който решението не е прогласено за нищожно. Следователно, въпросът за действителността на изпълнителното основание, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на повторно обсъждане в настоящото производство.

Неоснователни са и всички останали оплаквания, наведени в частната жалба, включително тези относно липса на валидно възникнали вещни права между страните, допуснати процесуални нарушения, неправилна преценка на доказателствата, наличие на висящи съдебни производства, както и възражението за погасяване на вземането по давност. Посочените доводи засягат материалноправната правилност на съдебното решение и съществуването и изискуемостта на удостовереното с него вземане, поради което са извън предметния обхват на проверката по чл. 407 ГПК. В производството по издаване и обжалване на изпълнителен лист съдът извършва единствено формална проверка за наличие на годно изпълнително основание и неговата външна редовност по смисъла на чл. 406, ал. 1 ГПК, без да е овластен да преценява правилността на съдебния акт или да изследва съществуването на материалното право. Поради това всички наведени възражения, различни от тези относно формалните предпоставки за издаване на изпълнителен лист, се явяват неотносими към настоящото производство и не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение – годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, което е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което са налице предпоставките на чл. 406, ал. 1 ГПК за издаването му.

Ето защо съдът приема, че са изпълнени всички законови изисквания за издаване на процесния изпълнителен лист, поради което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба – неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.12.2025 г. с което е издаден 3 изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение № 149739/25.06.2019 г. по гр.д. № 9597/2007 г., на Софийския районен съд, II ГО, 76 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4