Решение № 955 от 26.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Варна , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110107077 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Образувано е по предявени от ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. *** ет. 4, ап. 13, срещу СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***, представлявано от Д.Г.-директор, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД07309/12.04.2021 г. на директора на СУ „Л.К.“ – гр. Варна, и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6099,60 лв., представляваща обезщетение за времето от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.05.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника СУ „Л.К.“ – гр. Варна в периода от 15.02.1994 г. до 12.04.2021 г., по което до 2007 г. заемала длъжността „технически изпълнител“, а след това – „технически секретар“, като задълженията й на двете длъжности били идентични. Излага, че на 12.04.2021 г. й била връчена заповед № РД07309/12.04.2021 г. на директора на училището за прекратяване на трудовото й 1 правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не притежава необходимото средно образование от област „Стопанско управление и администрация“ и придобита квалификация деловодител, специалност „Деловодство и архив“, които изисквания са били въведени с утвърдената на 12.04.2021 г. нова длъжностна характеристика за длъжността „технически секретар“, връчена й на същата дата.

Ищцата оспорва уволнението като незаконно. В тази връзка поддържа, че с длъжностната характеристика от 12.04.2021 г. само формално са въведени посочените нови изисквания за образование и квалификация, а задълженията за длъжността на практика са останали идентични с предходните такива от 2008 г., на които тя отговаря. Намира, че с утвърждаването на новата длъжностна характеристика и издаването на уволнителната заповед работодателят е злоупотребил с правата си, с което е допуснал нарушение на чл. 8 КТ. Отделно изтъква, че при сключването на трудовия договор през 1994 г. е притежавала нормативно установеното образователно и квалификационно ниво за заеманата длъжност с КНПД 41202006 (втора степен на професионална квалификация и/или завършен 10ти клас). Затова и счита, че в случая е неприложимо основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позовава на ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Твърди, че действителната причина за прекратяване на трудовото й правоотношение се корени в близките й приятелски отношения с друг служител – М.Д., която била уволнена през 2019 г. от същия директор и оспорила уволнението чрез иск, по който било образувано гр.д. № 18694/2019 г. по описа на ВРС. Излага, че именно след завеждане на посоченото дело отношението на директора към нея се променило коренно, вкл. отворил външен вход към кабинета си и преустановил достъпа до него през стаята, в която работела тя, иззел заповедната книга, която до тогава била на съхранение при нея, сменил паролата на служебната ел. поща и с изрична заповед й възложил нови задачи във връзка с техническата обработка на входящата кореспонденция, за неизпълнението на които била предвидена дисциплинарна отговорност. Като индикация за недобросъвестното поведение на работодателя сочи още предходния му неуспешен опит да я уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата), за което й било връчено предизвестие на 15.09.2020 г., впоследствие оттеглено 2 на 21.09.2020 г. след установената специална закрила по чл. 333 КТ, с която се ползва тя, и липсата на предварително дадено съгласие от съответния синдикален орган, както и отправеното й непосредствено след това предложение от 21.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ, което тя не приела. Затова и счита, че промяната в изискванията за заеманата от нея длъжност не е била реално необходима за изпълнение на трудовите функции, а е предприета от работодателя с единствената цел тя да бъде уволнена на посоченото в оспорената заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при което не се изисква предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на синдиката, в който членува.

Твърди още, че поради незаконното й уволнение е останала без работа, както и че последното получено от нея брутното трудово възнаграждение за м. март 2021 г. възлиза на 1016,60 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. А.П., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „технически секретар“, както и че същото е прекратено с процесната заповед от 12.04.2021 г. на основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Поддържа, че са били налице условията за приложението на посочената разпоредба и уволнението е законно. В тази връзка твърди, че в рамките на правомощията му и съобразно нуждите на работния процес е взел решение за промяна в длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност, след което тя не е отговаряла на новите изисквания за образование и квалификация. Твърди, че промените са извършени в рамките на нормативните изисквания, поради което счита, че липсва злоупотреба с право и съдебният контрол е недопустим. По-конкретно излага, че през 2015 г. в училището била въведена работа с облачната система на MS Office 365, за което двукратно било проведено обучение на персонала, но ищцата не участвала в него, въпреки че не притежава необходимата компютърна 3 грамотност. Твърди, че липсата на подобна квалификация от техническия секретар в училището затруднява целия работен процес, особено след въведеното от м. март 2020 г. дистанционно обучение. Отрича уволнението на ищцата да има някаква връзка с освободената преди това М.Д. и оспорва като неоснователни изложените в исковата молба доводи в тази насока. Твърди, че се е наложило да бъде ползвана вратата за директен достъп до кабинета на директора поради неизпълнението на задължението на ищцата да го информира за оставените му при нея съобщения и документи, а заповедната книга била иззета, тъй като ищцата не е изготвяла никакви заповеди, нито е вписвала своевременно и надлежно издадените такива, отново в нарушение на служебните й задължения. Излага, че пропуските в работата на ищцата били изрично констатирани още преди 2019 г. и отразени в съставените за целта протоколи.

Поддържа, че новите изисквания за образование и квалификация са били въведени по обективни причини и с цел подобряване техническото и административно обслужване в училището, съобразно нуждите на работата.

Счита, че решението за тази промяна е законосъобразно и целесъобразно, както и че същото не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с право.

Позовава се още и на регламентираната в чл. 8, ал. 2 КТ презумпцията за добросъвестност и липсата на представени от ищцата доказателства, годни за провеждането на успешно обратно доказване.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и излага правни аргументи по същество на спора, като се позовава и на съдебна практика.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 15.02.1994 г. до 12.04.2021 г., по което ищцата З.С. е заемала длъжността „технически секретар“ при ответника СУ „Л.К.“ – 4 гр. Варна. Същото се потвърждава и от приобщените трудови договори от 21.02.1994 г. (л. 11) и от 13.05.1994 г. (л. 12) и допълнителни споразумения към тях (л. 10 и л. 13). От съдържанието на тези документи е видно още, че последно сключеният между страните трудов договор за посочената длъжност е безсрочен.

Приложена е и длъжностна характеристика за длъжността „технически секретар“ (л. 18), връчена на ищцата на 01.09.2008 г., в която са посочени изискванията за заемането й, вкл. образователни изисквания (средно образование и компютърна грамотност), личностни изисквания и поведенчески характеристики (емоционална устойчивост, тактичност, съобразителност, аналитичност, комуникативност, самостоятелност, организираност, отговорност, точност, лоялност, честност), както и професионален опит – три години на сходна длъжност. Сред основните задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, са посочени: получаването на входящата кореспонденция и оформяне на изходящата такава, подготвяне за подпис от директора на заповеди, писма, служебни бележки и други документи, съхранение и водене на дневника за кореспонденцията, както и заповедната книга на директора.

От представеното писмо с изх. № 2701 от 15.09.2020 г. (л. 36) се изяснява, че на посочената дата работодателят е изискал от ищцата З.С. писмена информация относно подробно посочени обстоятелства, относими към приложението на специалната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, вкл. здравословно състояние, ползване на отпуск, бременност и майчинство, както и членуване в съответни органи. На същата дата е изпратено до ищцата и предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата и утвърдено ново щатно разписание със заповед на директора на училището от 31.08.2020 г., в сила от 15.09.2020 г. (л. 37).

В отговор на направеното запитване с уведомление с вх. № 2733/17.09.2020 г. (л. 38) З. С. е информирала работодателя, че страда от заболявания, които й предоставят специална закрила, а на 18.09.2020 г. председателят на СС към КТ „Подкрепа“ при СУ „Л.К. – Варна го е уведомил, че не дава съгласие за уволнението й ( л. 39). Членуването на ищцата в посочения синдикален орган се доказва и от приложената членска карта (л.

42).

5

Видно от приложеното споразумение от 21.09.2020 г. (л. 40), страните са постигнали съгласие предизвестието за уволнение от 15.09.2020 г. да бъде оттеглено от работодателя.

На същата дата – 21.09.2020 г. работодателят е отправил предложение до ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл.

331, ал. 1 КТ, считано от 15.10.2020 г., срещу обезщетение от петкратния размер на последно полученото от нея брутно трудово възнаграждение (л. 41).

Предложението е връчено на ищцата на 21.09.2020 г., като няма данни същото да е прието в предоставения за това седемдневен срок.

От приобщеното уведомление от 07.10.2020 г. (л. 31) се установява, че след завръщането си от ползван отпуск на 06.10.2020 г. ищцата е информирала работодателя, че няма достъп до служебната поща на училището, което препятства възможността й за изпълнение на служебните задължения, и е отправила молба до директора на училището да й бъде осигурен такъв.

На следващия ден работодателят е издал заповед № 07-52/08.10.2020 г.

(л. 32), с която е наредил стриктно изпълнение на служебните задължения на техническия секретар, включващи работа чрез общия служебен адрес в MS Office 365, ведно с предупреждение, че при неизпълнение служителят носи дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ.