Решение № 888 от 17.04.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 888 гр.

Пловдив, 17.04.2019 год .

В И М Е Т О НА Н А Р

О Д А

Административен съд - Пловдив,IХ състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател; Велизар

Русинов при секретаря Д. Й. като разгледа докладваното от Председателя адм.д. №960 по опис за 2018г. Административен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1, от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.С.Д.,

ЕГН **********, с адрес: ***, против

Разрешение за поставяне №2 от 05.01.2018г., издадено от Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с което на Н.С. е разрешено да постави слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50м. в УПИ ІІ-12, кв. 430 по плана на кв.

„Русин махала“. Твърди се незаконосъобразност на акта и нищожност при условията на евентуалност и в този смисъл се иска прогласяването на неговата нищожност или да се установи неговата незаконосъобразност. Към жалбата са приложени описани в същата 42 бр. писмени доказателства. Жалбоподателят твърди, че към момента на депозиране на жалбата, че не е бил запознат и не му е било връчено въпросното разрешение за поставяне. По делото е изпратена преписката със съпроводително писмо с вх. №643 от 03.04.2018г. Подробни съображения са изложени в писмена защита. В о.з. на 19.03.2019 г. жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. П., поддържа жалбата и счита, че разрешението за поставяне е назаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, без съгласието на съсобственика Д.Д.. Иска се отмяна на разрешението за поставяне и присъждане на разноските съгласно представен списък.

Съдът, с разпореждане от 27.03.2018г. е администрирал жалбата, депозирана към 26.03.2018г. По отношение на тежестта на доказване, съдът е указал на оспорващия, че негова е тежестта да докаже твърденията си в жалбата, както и е указвал на ответника, че е негова тежестта да докаже фактическите и правни установявания в процесния акт .

Ответникът – Кмет на Район Централен при Община

Пловдив, в представено писмено становище с вх. № 4590 от 11.03.2019г. и писмена защита с вх. № 5892 от 26.03.2019 г., излага доводи, че жалбата е неоснователна и моли да се остави в сила Разрешението за поставяне, издадено от Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив.

Заинтересованите страни – М.К.С., Ж.Н.С., П.Н.С., чрез адв. И., молят за отхвърляне на жалбата и претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Административното производство е започнало с подадени заявления с вх. ОП10-19877/2/ от 16.10.2017 г. и № ОП10-19877/3/от 23.11.2017 г. от Н.С. (л.100 и 102) за издаване на схема-предложение за разполагане на обект СПО-слънцезащитен навес в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № 6. Към заявленията са приложени нотариални актове, удостоверения за наследници, Протокол от 07.08.2015 г. на Общо събрание на собствениците на СО в сграда на „**“ №* и техническа експертиза относно разпределяне на реалното ползване на свободното незастроено дворно място.

Документите са разгледани от Районен експертен съвет по устройството на територията (РЕСУТ) за Район „Централен“, за което е съставен Протокол № 35 от 19.10.2017 г. (л.101), съгласно който е взето решение да бъде приета слънцезащитна навесна конструкция без ограждащи елементи в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № *. Описано в протокола е, че монтирането на навесната конструкция може да бъде разрешено след представяне на доказателствен материал, че на обекта няма съществуващо незаконно строителство. Описано в протокола на РЕСУТ е също , че съгласно представената схема се предвижда разполагане на СО в югозападната част на УПИ зад ажурна ограда към улицата и съседен имот. Описано е също, че за строежа „Пристройка с размери 10,00/4,50 и височина Н=3,35 м. е съставен КА № 65 от 29.06.2017г. Приложена по преписката е и Заповед № РД-17-1564 от 24.10.2017 г. за премахване на незаконен строеж „Пристройка с размери 10,00/4,50 и височина Н=3,35 м. , изградена пред югоизточната фасада на сграда в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № *, пред кафе аперитив „Двата бора“ от Н.С. в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

Въз основа на заявлението и представените документи,

Кметът на Район „Централен“ при Община Пловдив, е издал разрешение за поставяне № 2 от 05.01.2018 г. , за поставяне на стационарен преместваем обект – слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50 м. в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № 6, съгласно одобрена схема на 04.01.2018 г.; площ на терена-45,00 кв.м., вид и предназначение на обекта-слънцезащитен навес.

По преписката, като приложения към жалбата са представени Решение от 09.03.2016 г. по гр. дело № 11122 по описа за 2015 г. на ПРС, с което са отменени решенията на Общото събрание на етажните собственици на сграда с административен адрес: гр.

Пловдив, ул. „***, взети проведено на 07.08.2015 г. Общо събрание на собствениците, обективирани в протокол от същата дата и Решение № 1425 от 09.11.106 г. по гр. дело № 1541 по опис за 2016 г. на Окръжен съд Пловдив, с който е потвърдено решение № 825 от 09.03.2016 г. на ПРС. В мотивите на Решението на ПРС, е посочено, че „.. не се установява при провеждане на ОС на ЕС да е налице мнозинство за вземане на решенията, поради това взетите решения се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени…“. Заедно с това в мотивите на Решението на ПОС, което е окончателно, по т. 1 от Протокола на ОС на собствениците - Вземане на решение относно разпределяне на реалното ползване на свободно дворно място, е посочено, че „…Дворното място не е обща част в настоящия случай, поради което общото събрание на етажните собственици не е компетентно да вземе решение по реда на ЗУЕС за разпределение на неговото ползване…“

В хода на съдебното производство на 12.06.2018 год. е постъпило, писмо от ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“, с което във връзка с извършване на предварителна проверка по прокурорска преписка №4789/2018 год., по описа на Районна прокуратура - Пловдив и по изрично писмено разпореждане на наблюдаващия прокурор е направено искане да бъде извършена справка за хода на делото по настоящето производство, за което се констатира, че това е сторено на 12.06.2018 год.

По искане на Съда, за нуждите на настоящето производство е постъпило адм. дело № 76/2016 год., по описа на Административен съд - Пловдив, VІ - ти състав.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани А.К.П. и Д.Т.Д..

Според показанията на свидетеля П., през 2015г. е изградена пристройка в южната част към улица „**“. Твърди, че „…Откакто е построена съществува в този вид, в който е построена, никога не е променяна. Нито по размери нито по височина, нито по нещо друго. Описва, че когато е посещавал имота през месец ноември 2017г., покривът на тази пристройка не е премахван, като твърди, че са премахнати стъклата от витрините, без да се демонтират витрините. Сочи също, че вътре в самата пристройка са вградени два бора в дворното място и на тях е направена една възможност да може да са надпокривната конструкция.

Свидетелят Димитър Д. си спомня си, че през 2017г., е бил поканен от С. да види, че те са сваляли старата конструкция, която е била направена на този навес. Твърди, че са били премахнали съществуващия покрив и отпред огражданията. Според показанията на свидетеля е било „…премахнато остъклението и покривната конструкция. Беше останала само металната конструкция като отгоре после оставиха тези дървените плоскости които бяха махнати от покрива….“ Свидетелят си спомня също, че „… в началото на тази година бяха януари месец бяха поставени пак, в смисъл беше направен покрива и сложи тези дървените плоскости. В началото на 2018г., година беше направен навеса във вида, в който е в момента…“. Свидетелят сочи също, че „…преди този навес имаше една метална конструкция, която беше с найлони затворена. Описва, че в момента двете дървета са се запазили отдолу и минават през покрива на навеса в момента.

По делото са назначени и приети с възражения от жалбоподателя СТЕ и тройна СТЕ със задачи: „Дали обектът, изпълнен върху имота е масивен или преместваем“ и „Дали същият обект е идентичен с обекта, посочен в Заповед № РД-171564 от 24.10.2017 г., която заповед се намира на л. 105 и л.

106 от делото“

В отговор на поставените задачи, след оглед на място и преглед на представените по делото документи, ВЛ З.Р. е дало заключение, че съоръжението е монтирано върху съществуваща бетонова настилка с анкери. Описано е, че връзката му с фасадата на жилищната сграда също е с анкери, като според експерта при едно бъдещо преместване е достатъчно да се демонтират покривната обшивка, окаченият таван и ограждащите стъклопакети. Посочено е, че „…след изрязване на анкерите така „оголената“ конструкция може да бъде премествана и монтирана на ново място, идентично по характеристики на старото, и да променя субстанцията на обектите, от които се отделя…“

На следващо място е посочено, че при извършения оглед на място и замерване, е констатирано, че процесното съоръжение е с размери в план 9,95 и 4,50м. или с площ 44,78 кв.м., а размерът, посочен в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. са 10,00/4,50м. Според експерта „…разликата е, че

Заповед № РД-17-1564 от 24.10.2017 г. се отнася за строеж по смисъла §5, т.38 на ЗУТ, а процесният в момента обект е преместваемо съоръжение по смисъла на §5, т.80 на ЗУТ…“

Експертите по назначената тройна СТЕ, в отговор на поставените задачи, са дало следното заключение:

На място е изпълнена посочена в проекта стоманена конструкция, като единствено е променено анкерирането на колоните за основата, като не са изпълнени предвидените по проект планки с 4 броя анкерни болта, а са изпълнени два анкера от арматура, набити на подовата настилка и заварени към металните колони. Според заключението на експертите „..обектът може да се определи като стационарен преместваем обект-слънцезащитен навес, който не е масивен и не е преместваем, а е демонтируем/целият обект може да се демонтира на отделни елементи, без същите да се разрушат и повредят и да се премести на друго място/. Възможен е монтажът на същата конструкция на ново място, идентично по характеристики на старото, и да функционира със същото или подобно предназначение….“ На следващо място е посочено, че двата обекта

(процесният обект и посочения обект в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г.) „..са почти идентични по площ. Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. се отнася за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а процесният в момента обект е стационарен преместваем обект-слънцезащитен навес…“

Вещото лице Р. по допуснатата и приета СТЕ, в отговор на поставената задача дали е необходима строителна техника, за да се премахне обектът, посочен в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. или това премахване е възможно да стане и без използване на такава техника, след оглед на място, е посочило следното:

Изпълнена е стоманена носеща конструкция от колони, греди и столици, а също и единични бетонови фундаменти под част от колоните и ивични основи по другите колони.

Двете колони, долепени до фасадата на жилищната сграда, са анкерирани в ст. бетонови колони от нейната носеща монолитна конструкция. Според експерта отделянето на тези елементи не може да стане с обикновен демонтаж, а само с предварително изрязване на анкерите, разпробили самите стоманени квадратни тръби на елементите. Описано е, че „..изрязването може да бъде изпълнено с подходяща строителна техника за изрязване на заварките…“ ВЛ е констатирало също, че върху основите са изпълнени бетонови цокли с деб. 25 см и вис. 60 см от ниво терен. Според експерта за разбиване на бетоновите стени по южна, източна и западна фасада на обекта, е необходимо използване на строителна техника.

При така установената фактическа обстановка, съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК представените по делото писмени доказателства, приема за установено от правна страна следното: