Решение № 4224 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4224 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330110609 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт “ АД и „Файненшъл България” ЕООД, с която се предявяват субективно кумулативно съединени искове, както следва: за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща недължи платена сума като възнаградителна лихва по недействителен договор за паричен заем № **/**г., сключен между страните, и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща недължи платена сума като възнаграждение по недействителен договор за предоставяне на гаранция № **/**г., сключен между страните,

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем № **/**г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 2000 лева, при договорена възнаградителна лихва в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 49,02 %. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № **/**г. с ответника „Файненшъл 1

България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на ответника в размер на 384,72 лева. Посочва се, че ищецът заплатил по договора за кредит сума в размер на 2100 лева, а по договора за поръчителство – сумата в размер на 500 лева. От правна страна се възразява, че договор за паричен заем № **/**г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не било включено възнаграждението по договор за гаранция. С оглед изложеното било налице заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал.4 ЗПК. По този начин се посочвал ГПР, който не е реално приложимият, което според ищеца представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.

2, т. 1 на ЗПК. Посочва се и че сключеният договор за предоставяне на гаранция е недействителен, доколкото противоречи на добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите. Чрез сключване на посочения договор се достигало и до заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Същият бил нищожен и на основание чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 ЗПК.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 2 ГПК, доколкото се претендира се представят от ответниците справки за платените суми, като по този начин се размествала доказателствената тежест в процеса. От правна страна се посочва, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7, 9, 10, 11, 12, 20 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. В тази насока се посочва, че посоченият в договора размер на ГПР е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗПК и Приложение № 1 към него, като същият не е пет пъти по – висок от размер на законната лихва. При неговото определяне не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство, доколкото договорът за гаранция бил сключен след сключване на договора за потребителски кредит и с друг правен субект. Поради изложеното и същото не представлявало допълнителна услуга, която следва да бъде включена в ГПР. Ищецът по собствена инициатива избрал да сключи договора за гаранция с другия ответника, като бил наясно с икономическите последици от това негово действие. С оглед изложеното се претендира предявения иск да бъде 2 отхвърлен, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за нередовност на исковата молба, идентична на заявената от другия ответник. Посочва се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Посочва се, че ЗПК се явява неприложим по отношение на договора за поръчителството, доколкото не се касае за договор за креди. Същият не целял да заобиколи разпоредбата на чл.

19, ал.4 ЗПК, като инициатива за неговото сключване имал единствено потребителят. Договорът не накърнявал добрите нрави и спазвал принципа за справедливост и еквивалентност на престациите. В същия липсвали неравноправни клаузи. Поради изложеното се претендира предявения иск да бъде отхвърлен, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството.

С протоколно определение от 22.10.2024 г., постановено по делото е допуснато изменение на предявения осъдителен иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД като същият е увеличен на сумата в размер на 182,18 лева, и изменение на размера на осъдителния иск срещу „Файненшъл България” ЕООД като същият е намален на сумата в размер на 152,60 лева, а за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 500 лева, производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД (като заемодател)и Г. С. Г. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № **от **., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2000 лева /л. 7- л.8/.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 00%, годишният процент на разходите е 49,02 %, а задължението следва да се погаси на дванадесет вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, 3 всяко от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за сумата в размер от 2459,28 лева (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или 3 ) одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Г. С. Г. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата **. между ищецът Г. С. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **(л. 13 гръб- л. 14).

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 384,72 лева (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план).

От прочита на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № **от **. се изяснява, че възнаграждението дължимо на поръчителя по Договор за предоставяне на гаранция № **/ **. не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите. В чл. 2, т.

8 от договора за паричен заем изрично е посочено, че не се включват други разходи, освен посочените в договора за кредит. Тоест, в същия не фигурира вземането за възнаграждение, дължимо на поръчителя по договора за предоставяне на гаранция. Гореизложеният извод се потвърждава и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (л. 54- 56). От същата се установява и че ищецът е заплатил в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 182,18 лева за възнаградителна лихва и 4 на ответника „Файненшъл България“ ЕООД – сумата в размер на 152,60 лева по договора за гаранция.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза като счита същото за обектни, обосновано и съответстващо на останалия приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Г. С. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № **от **., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за 5 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 2614, 70 лева ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 2459,28 лева), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 2000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция в размер от 2459,28 лева. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лицапоръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи 6