Решение № 15697 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15697 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110146728 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу Я. Б. Д., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 31,92 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. ..., за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7,08 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,92 лв. за периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение за имот гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на предоставената услуга в срока съгласно общите условия.

На ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията, като съобщението се прилага към делото при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът отсъства от посочения от него по заповедното дело адрес, без да е уведомил съда за нов адрес. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от нотариален акт 27.07.2000г. е, че на същата дата Я. Б. Д. е придобил собствеността върху топлоснабдения имот с адрес: гр. ....

Няма данни имотът да е бил прехвърлен след тази дата на друго лице.

Ето защо съдът приема, че Я. Б. Д. за процесния период е имал качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ....

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на 2 месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен договор от 09.10.2022г. сключен между ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД и ЕС, в която се намира топлоснабденият имот. На осн. чл. 2.5 от договора действието му се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие.

Ищецът обаче твърди и се извежда от материалите по делото, че услугата дялово разпределение се предоставя от ФДР „Д.“ ЕООД.

Предоставянето на услугата дялово разпределение се установява от представените от „Д.“ ЕООД писмени доказателства и изготвената ССчЕ.

Съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия и етажните съсобственици имат задължение за заплащането й. Без значение е дали между ФДР и етажната собственост, в която се намира топлоснабденият имот, съществува валидна облигационна връзка. Съществено е предоставянето на услугата и наличието на договор по чл. 139в ЗЕ между „Т.С.“ ЕАД и ФДР, какъвто е представен по делото на л. 27 и сл. Така се приема напр. в решение № 3563/14.06.2024 г. по в.гр.д. № 16/2024 г.; решение № 3

260386/26.09.2025 г. по в.гр.д. № 5492/2021 г.; решение по в.гр.д. № 7442/2024 г. и др.

От ССчЕ се извежда, че стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ за процесния период възлиза на сумата 31,92 лева.

Констатира се, че няма погасени по давност вземания.

Ето защо съдът счита, че следва да уважи иска в пълен размер от 31,92 лева. /16,32 евро/.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 7,08 лв.

/3,62 евро/.

Относно разноските:

Предявен размер: 39 лв., Уважена част: 31,92 лв.; Отхвърлена част – 7,08 лв.

Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 25,56 евро; Депозити за експертизи – 200 евро и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство определено в минимални размери общо 127,82 евро на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 353,38 евро.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 291,68 евро.

Разноски на ответника: ДТ в частното производство: 7,67 евро.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски 4 на ответникът в размер на 1,39 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Я. Б. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №16843 от 04.06.2024г. по ч.гр.д. № 28413/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57ми състав на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 16,32 евро – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. ..., за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане;

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Я. Б. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ..., дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 16843 от 04.06.2024г. по ч.гр.д.

№ 28413/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,62 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,92 лв. за периода от 15.06.2021 г. до 29.04.2024 г.

ОСЪЖДА Я. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., да заплати на “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 291,68 евро, разноски по делото.

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на Я. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 1,39 евро, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Д.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6