Решение № 58 от 09.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20224100900097 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът твърди, че на 09.04.2008 г., в гр. К., ул. „Е.Й.".

"С и Д К.И" ООД, ЕИК: ***, представляван от Д. Е. К., е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на ,,Юробанк България" АД /правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България" АД/ или на нейна заповед сумата в размер на 40'000.00 /четиридесет хиляди/ лева. Издаденият запис на заповед е авалиран от Д. Е. К., ЕГН: ********** и С. Н. К., ЕГН: ********** при условията, при които е издаден. Твърди се, че чрез джиро "Юробанк България" АД е прехвърлила своето вземане и права по посочения запис на заповед на „М."" ЕАД – ищеца по делото. Твърди се, че записът на заповед предявен за плащане на издателя "С и Д К.И" ООД на 10.06.2020 г. от ЧСИ Р.С., срещу отказ. На авалиста Д. Е. К. записът на заповед е предявен за плащане на 15.07.2020г. от ЧСИ Ивелина Цанкова чрез залепване на уведомление по чл.

47 от ГПК. При условията на евентуалност се прави изрично волеизявление за предявяване на записа на заповед на другата страна в настоящото производство, чрез връчване на исковата молба с приложенията към нея.

Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба, претендираното от „М."" ЕАД задължение не е погасено. Ищецът е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на процесния запис на заповед, но съдът отказал да издаде такава.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 415, ал.1, т.З от ГПК ищецът отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди „С и Д К.И" ООД, ЕИК: *** и Д. Е. К., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „М."" ЕАД сумата в размер на 39 492.01 лева - частично за главница по Запис на заповед от 09.04.2008 г. , ведно със законната лихва върху същата сума, 1 считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените в производството разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът Д. К. оспорва предявения иск. Оспорва съществуването на вземането на ищеца спрямо него. Навежда възражение, че процесният запис на заповед е недействителен. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца по процесния запис на заповед срещу него като авалист по записа. Навежда, че записът на заповед не е надлежно предявен на ответното дружество като издател и е недопустимо същият да се счита предявен с връчване па исковата молба. Навежда твърдения за наличието на каузално правоотношение, вземането по което е обезпечено с процесния запис на заповед, като сочи, че вземанията по каузалното правоотношение са погасени по давност.

В постъпила допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си за дължимост на исковата сума и навежда следните доводи:

-При редовен от външна страна менителничен ефект кредиторът разполага с право да събере вземането си на основание на ценната книга и не е длъжен да доказва наличието на основание на вземането си, но при въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. - За разлика от издателя на менителничния ефект, който може да противопостави на приносителя на документа абсолютни възражения /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични възражения, основани на отношенията му с кредитора/, то авалистът е недопустимо да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Ищецът потвърждава, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по договор за банков кредит №***, сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД (праводател на „Юробанк България" АД), в качеството си на кредитор и "С и Д К.И" ООД като кредитополучател.

Посочва, че кредитът е в размер на 40 000 лева (четиридесет хиляди лева) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди с краен срок на погасяване на всички задължения по договора за кредит 09.04.2028г. Срокът, определен от издателя на записа на заповед, кореспондира с крайния срок на договора за кредит. Наведено е твърдение, че на 03.08.2017г. „Юробанк България" АД, действаща като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за Банков кредит №*** на Цесионера - „М."" ЕАД съгласно Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. Съгласно чл.7 от договора за кредит, за обезпечаване на главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита, кредитополучателят е издал в полза на банката и й е предал запис на заповед за сумата по договора за кредит, ведно с договорената лихва, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя и авалиран от Д. К. и С. К.. Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит е връчено на "С и Д К.И" ООД, ЕИК: 10869254, гр. К., ж.к. В., на 2

10.06.2020 г. чрез ЧСИ Р.С. а на управителя Д. К. е връчено при отказ от негова страна да получи документите. Ищецът пояснява, че сумата на претендираното вземане в размер на 39 492.01 лева представлява непогасена главница. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност.

В постъпил в законоустановения срок отговор на допълнителната искова молба, ответникът К. поддържа оспорванията си.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените доводи в исковата молба и допълнителната такава, оспорванията на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

Съгласно представения по делото запис на заповед от 09.04.2008г. „С и Д К.И“ ООД се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “АД сумата от 40 000лв. ведно с годишна лихва върху тази сума в размер на 13,5% считано от издаване на записа на заповед, като същият може да бъдепредявен за плащане в срок до 09.05.2028г.

Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден, от Д. Е. К. и С. Н. К. .

Правата по записа на заповед са прехвърлени чрез джиро от поемателя на ищеца по делото . Джирото не е датирано.

С покана за плащане по запис на заповед ищецът е уведомил ответника Д. К. , че е придобил вземане на „Юробанк България “АД спрямо „С и Д К.И“ ООД съгласно договор за кредит между последните, заедно с всички обезпечения, привилегии и лични гаранции . Предвид това, че вземането по договора за кредит било обявено за предсрочно изискуемо от ищеца, то ответникът К. е поканен да заплати на ищеца сумата в размер на 39492,01лв. в качеството му на авалист по издаден като обезпечение за изпълнението на договора за кредит запис на заповед от 09.04.2008г. С отправената покана ищецът предявява на ответника К. записа на заповед за плащане. Уведомлението до длъжника е връчено от частен съдебен изпълнител при условията на чл. 47 от ГПК.

Същото изявление е отправено и към „С и Д К.И“ ООД . То е връчено на управителя Д. К. при отказ да бъде получено, удостоверен надлежно от връчител, който е служител на частния съдебен изпълнител , комуто е възложено връчването, на 10.06.2020г .

Съгласно приложен към делото договор за цесия от 21.06.2017г. ищецът в настоящото производство е придобил вземания, които „Юробанк България “АД има спрямо свои длъжници по договори за кредит, подробно изброени в приложение към договора, като сред тях фигурира и вземане по договор за кредит срещу „С и Д К.И“ ООД № BL15465 за сума от 39547 лв.

Договорът за кредит с № BL15465 е представен по делото , като същият е сключен на 07.04.2008г. между „Юробанк И еф джи България “АД и „С и Д К.И“ ООД. С него банката предоставя на кредитополучателя кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лв., а 3 кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.

Съгласно чл. 2 , ал. 1 от договора кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средствата от кредита до максималния му разрешен от банката размер в рамките на уговорения срок - , който съгласно договора е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка кредитополучателят е длъжен да внесе по сметката си съгласно договора сума в размер на 2% върху сбора от усвоената към 21-во число на месеца главница по кредита и дължимата към същия дата , но не по- малко от дължимата лихва.

Съгласно чл. 7 от договора за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионите и другите разноски по кредита кредитополучателят издава в полза на банката и й предава запис на заповед за сума в размер на предоставената по кредита и фиксирана лихва .

Съгласно чл. 24 /г от договора банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на договора, включително не е внесъл и дължима вноска по главница и/ или лихва.

С изявление до „С и Д К.И“ ООД ищецът е уведомил дружеството за извършената цесия на вземането на кредитора му по цитирания договор за кредит и е обявил вземането по кредита за предсрочно изискуемо на основание чл. 24/г от договора, поради непогасяване на формираните задължения, които са в просрочие. Това уведомление е връчено на 10.06.

2020г. на ответника „С и Д К.И“ ООД при отказ на управителя да го получи, удостоверен от призовкар при ЧСИ, комуто е възложено връчването.

Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, сумата по процесния договор за кредит е усвоена от кредитополучателя на 190.04.2008г. , като 400 лв. от общо усвоените 40 000 лв. представляват комисиона за отпускане на кредита.

Размерът на дължимата главница по договора към 03.08.20127г. е 39492,01 лв.

Кредитът според вещото лице е изпаднал в просрочие на 06.05.2012г.

При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 т. 3 от ГПК вр. С чл. 538 , ал. 1 от Т З и чл. 485 , ал. 1 от ТЗ , които съдът намира за изцяло основателни и доказани , по следните съображения :

От събраните по делото доказателства се установи, че записът на заповед, въз основа на който ищецът претендира исковата сума от двамата ответници, обезпечава изпълнението на задълоение по сключен договор за кредит между ответника „С и Д К.И“ ООД и „Юробанк И еф джи България “АД. Банката е прехвърлила своето вземане по договора за кредит на ищеца, както и е прехвърлила вземанията си по записа на заповед чрез джиро отново на него.

4

Представеният по делото запис на заповед според настоящата инстанция е действителен. Той съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.

535 от ТЗ.

По отношение на възражението на ответника К., отнасящо се до посочения в записа на заповед падеж, съдът намира, че в случая падежът на записа на заповед е определен на предявяване, като няма пречка срокът за предявяване да бъде определен до конкретна дата. Връзката между ценната книга и каузалното правоотношение между страните обосновава определянето на срок за предявяване, който в случая съвпада с падежа на задължението по каузалното правоотношение.

Ответникът К. е учредил авал по процесния запис на заповед и с оглед разпоредбата на чл. 483 от ТЗ, като е спазената изискуемата се от закона форма за учредяването му (чл. 484 от ТЗ).

Вземането по записа на заповед е прехвърлено на ищеца чрез валидно джиро, като в случая приложение намира презумпцията на чл. 474, ал. 2 вр. с чл. 537 от ТЗ, доколкото то не съдържа дата.