Решение № 3437 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508832 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №255092/24.07.2025 г., подадена от адв. И. Д., особен представител на А. Ф., ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №13227/07.07.2025 г., постановено по гр. д. №69214/2024 г. по описа на СРС в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу А. Ф., както следва: за сумата от 2443,92 лв., представляваща главница за начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.02.2024 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 250,90 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 10.01.2024 г., сумата от 34,81 лв.- цена за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до окончателно изплащане.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу А. Л. Ф. иск за мораторна лихва за ДР в размер на 6,29лв. за период 16.7.2021г.-10.1.2024г, както и в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове срещу Р. Л. Ф. с ЕГН: **********, да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми - общо дължима сума в размер на 2735,92 лв., от които сумата от 2443,92лв. представляваща цена на доставена 1 от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2021г.-30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху ТЕ в размер на 250,90 лв. за период 15.9.2022г.-10.1.2024г., както и сумата от 34,81 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2021г.- 30.4.2023г., ведно със законна лихва от 7.2.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за ДР в размер на 6,29лв. за период 16.7.2021г.-10.1.2024г., на основание чл.422,ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на решението в неговата обжалвана част, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове да бъдат отхвърлени в цялост. Въззивникът счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на облигационно правоотношение между страните.

Неправилен бил изводът на съда, че той има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Излага, че в доказателствена тежест на „Топлофикация София“ ЕАД е било да установи правото на собственост, респективно право на ползване върху имота на ответника, което той не е сторил. Първоинстанционният съд мотивирал извода си за притежанието на правото на собственост въз основа на протоколи от общо събрание за избор на фирма, извършваща услугата дялове разпределение, които обаче сами по себе си не можело да установи принадлежността на правото на собственост. Счита, че при направено изрично оспорване от страна на ответника относно наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, то с така ангажираните доказателства, не е осъществено пълно и главно доказване на този факт. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който въззивната жаба се оспорва като неоснователна.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че ответникът- въззивник А. Л. Ф. има качеството потребител на топлинна енергия, поради което за него е налице задължение да заплаща доставената до 2 топлоснабдения имот топлинна енергия. Приел е, че договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиента е възникнало по силата на закона, без да необходимо изрично изявление от страна ответника, включително и относно Общите условия по договора.

Намерил е, че Ф. е собственик от процесния имот, поради което дължи стойността на доставената до апартамента топлинна енергия съобразно притежаваната от него квотата в съсобствеността. Приел е за неоснователно релевираното възражения за изтекла погасителна по отношение на претендираните вземания за главница.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи възнаграждението в претендирания размер.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Спорният между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е относно това дали се установява въззивникът има качеството потребител на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, представляващ апартамент №54, находящ се в гр. София, ж.к. „********, по който съдът намира следното.

По делото, не са представени никакви доказателства, които надлежно да доказват възникването на правото на собственост /или вещно право на ползване/ в правната сфера на ответника, настоящ въззивник. Единствените приети по делото документи в тази насока са Протоколи от общо събрание, където за ап. 54 е записан като живущ А. Ф.. Представено е удостоверение за 3 наследници на Ц.Н. Ф., починала на 18.11.2001 г., видно от което последната е оставила за свои наследници Латьо Ф. /съпруг/, А. Ф. /син/ и Р. Ф. /дъщеря/.

Видно от представения списък с живущи по апартаменти в жилищна сгР., находяща се в гр. София, ж.к. „******** е записано името Ц. Ф..

Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в настоящия случай „Топлофикация София“ ЕАД е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че Ц. Ф. /наследодател/ е притежавала правото на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот, респективно настъпилото наследяване от страна на нейния наследник А. Ф., доказателства за което не са ангажирани. Представените списък на живущи, както и протоколи от общи събрания не доказват пълно притежанието на вещно право по отношение на топлоснабдения имот от ответника, поради което не би могло да се приеме, че последният има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, респективно наличието на облигационно отношение между него и „Топлофикация София“ ЕАД.

След като в производството не се доказва по безспорен начин наличието на облигационно правоотношение между страните, то предявените от ищеца искове се явяват неоснователни.

Предвид изложеното, с оглед достигането до противоположен правен извод за неоснователност на претенциите на ищеца, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца по делото, а предявените искове - отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето ГПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №13227/07.07.2025 г., постановено по гр. д.

№69214/2024 г. по описа на СРС в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу А. Ф., както следва: за сумата от 2443,92 лв., представляваща главница за начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.02.2024 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 250,90 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 10.01.2024 г., сумата от 34,81 лв.- цена за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до окончателно изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това постановява ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация 4

София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.******** срещу А. Л. Ф. с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.

********, обективно съединени в условията на кумулативност положителни установителни искове, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 2443,92 лв., представляваща главница за начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.02.2024 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 250,90 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 10.01.2024 г., сумата от 34,81 лв.- цена за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до окончателно изплащане.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5