Решение № 968 от 31.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110200559 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН, образувано въз основа внесена във ВРС административнонаказателна преписка от Директора на Регионална дирекция по горите Варна по издаден АУАН серия СИДП № 0004482/07.01.2025 г. срещу В. Антонов С. за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, придружено с искане на административнонаказващия орган за решаване на преписката от съда съотв. извършване на преценка по компетентност за налагане на С. на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“.

В хода на съдебното производство нарушителят В. А. С., редовно призован, се явява лично и с адв. В. В., който в заседание по същество пледира, че са налице предпоставките да прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид незначителното количество на предмета на нарушението, с оглед липсата на постоянни трудови доходи и влошеното финансово състояние на нарушителя. При условията на евентуалност се пледира на С. да бъде наложено наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в минималния, предвиден в закона размер.

Административнонаказващият орган – Директорът на РДГ – Варна, редовно призован, се представлява от юк Десислава Г.а, която в хода на съдебното производство излага становище, че от приложените към АНП материали се установява 1 безспорно извършеното от С. нарушение, за което му е повдигнато обвинение с процесния АУАН. Оспорват се аргументите на процесуалния представител на нарушителя за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид осъществяване на деянието при условията на повторност и с оглед твърдението, че са висящи четири административнонаказателни производства, водени срещу същото лице за извършени нарушения на ЗГ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна:

На 07.01.2025 г., около 13.00 ч. служители при ТП ДЛС Шерба – свид. Н. Н., свид. Г. К. и И. И., всички на длъжност „горски стражар“ забелязали В. А. С. с ЕГН:

********** да управлява каруца в м-ст „Марин Тепе“, в началото на гората на гр.

Долни чифлик. На ул. Ботевска в гр. Долни чифлик същият бил спрян за проверка от горските стражари. В хода на проверката било установено, че С. транспортира 0,5 куб.м пр. дърва за огрев от дървесен вид дъб, непридружени с превозен билет.

За установените обстоятелства бил изготвен констативен протокол № 0004482/07.01.2025 г. Срещу С. бил съставен АУАН № СИДП № 0004482/07.01.2025 г. за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 2 от Закона за горите.

След съставянето на акта, преписката е изпратена на административнонаказващия орган, който извършил преценка, че нарушението е осъществено "повторно", а именно - в едногодишния срок от влизане в сила на НП № 578/06.02.2024 г. на Директор на РДГ-Варна, издадено за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ , с което на нарушителя С. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта – Г. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, както и заверено копие на НП № 577/06.02.2024 г., заверено копие на НП № 579/06.02.2024 г., и заверено копие на АУАН № 46/17.01.2025 г.

Съдът изцяло кредитира писмените и гласни доказателства, приложени в АНП, като съобрази същите като достоверни, кореспондиращи помежду и и взаимодопълващи се. Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от приобщения по делото доказателствен материал като същата не се оспорва и от нарушителя С. и процесуалния му представител.

Като разгледа преписката по същество на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че искането на Директора на РДГ Варна е процесуално допустимо, тъй като 2 е депозирано от надлежна страна. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила. Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 07.01.2025 година актосъставителят Н. Н. е заемал длъжността „горски стражар“ МКЕ при ТП ДЛС „Шерба“, с. Старо Оряхово при РДГ – Варна към Изпълнителна агенция по горите". Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ Варна, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т. е. тя е компетентна, на територията на Софийска област.

При издаването на акта е спазен предвиденият от разпоредбата на ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.

Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ се забраняват покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и която не е придружена с превозен билет.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява че на 07.01.2025 г. в гр. Долни чифлик на ул. Ботевска В. С. е транспортирал 0,5 куб.м пр. дърва за огрев от дървесен вид дъб , непридружени с превозен билет. Кубатурата на процесните дърва се установява безспорно от приобщените гласни доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Не се твърди и не се констатира от доказателствата по делото и при преглед в регистъра на Изпълнителната агенция по горите за превозните билети, който е публичен, че е издаден превозен билет за процесното количество дърва.

Поради изложеното съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед значимостта на обществените отношения, засегнати с нарушението, обстоятелството, че същото е извършено повторно и предвид осъществяването му от С., след като същият е санкциониран за нарушения на ЗГ с три влезли в наказателни постановления, съдът намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл. 28, от ЗАНН, вр. парагр. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност не е по- ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на 3 подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В нормата на ал. 3 на чл. 266 от ЗГ е предвидено, че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е „глоба“ от 1000 до 10 000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение, осъществено от физическо лице се налага, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗАНН нарушение от същия вид от физическо лице е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.

В случая, видно от приобщените материали по делото, с влязло в сила на 29.02.2024 г. НП № 578/06.02.2024 г., издадено от Директора на РДГ-Варна, на С. е наложено наказание глоба за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказване по предходно административно обвинение за нарушение от същия състав – по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което налага извода, че е извършено в условията на повторност. Съгласно чл. 266, ал. 3 ЗГ в този случай следва да се наложи едно от двете алтернативни наказания глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото.

В настоящото производство, при индивидуализацията на административнонаказателната отговорност, съдът следва да съобрази целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.

При индивидуализацията на административната санкция в настоящия случай следва да се отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици и че предметът на нарушението не е в големи размери. Като смекчаващ отговорността на С. факт следва да се съобрази и обстоятелството, че лицето не разполага с постоянни трудови доходи.

Същевременно като отегчаващ отговорността на нарушителя факт следва да се вземе предвид, че предходно наложените административни наказания "глоба" не са въздействали възпиращо и предупредително върху нарушителя, доколкото същият въпреки санкционирането му за идентични нарушения, отново е осъществил такива деяния. Поради изложеното, с оглед постигане целите на административното наказание, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН съдът счита, че следва на 4 нарушителя да бъде наложено административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото".

Съобразно разпоредбата на чл. 16а от ЗАНН "Безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, като неговата продължителност предвид ал. 2 на нормата, не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно, за не повече от две последователни години.

В конкретния случай, с оглед съобразените смекчаващи и отегчаващи отговорността на С. факти, съдът намира, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и в минималния размер, от 40 часа, в рамките на една година.

Изпълнението на наказанието следва да се осигури от пробационната служба по настоящия адрес на наказания, на основание чл. 81а ал. 1 от ЗАНН, която след изпълнението следва да представи доклад по чл. 81 г, ал. 2 от закона В настоящото производство, с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН . Съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност". По идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закон за горите, като съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ , вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Предвид изхода на делото, съдът намери, че предметът на нарушението, а именно 0,5 пр. куб. м. дърва- дъб, следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 273, ал. 1 от Закон за горите.

Поради изложеното и и на основание чл. 58в ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 58а от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА на В. А. С., с ЕГН: **********, на основание чл. 266, ал. 3 от Закон за горите, административно наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 40 (четиридесет) часа за срок от 1 (една) година, за извършено от него повторно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, констатирано с АУАН серия СИДП № 0004482/07.01.2025 г., съставен от Н. Н., на длъжност горски стражар МКЕ ТП ДЛС „Шерба“.