Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 17.10.2025, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 979/2024
Вид
Решение № 164
Подписан
17.10.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Никола Петров Римпопов

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Свищов, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20244150100979 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Е” АД с ЕИК *, със седалище гр. **, представлявано от П.С.П, И. А И.ов и Р.Й. И.ов, чрез юрисконсулт В.М, твърди, че ответницата Д. И. Т. е клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб. №:-, находящ се на адрес с.С 0,80. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). Ищецът сочи, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.

При това положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Излагат, че във връзка с горното и на основание чл. 410 от ГПК и чл. 107 от Закона за енергетиката на 16.10.2024 1 в Районен съд - Свищов било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата Т., в резултат на което било образувано ч.гр.д.

№779/2024г. по описа на СвРС. Ищецът твърди, че към момента на подаване на заявлението ответницата имала неизпълнение задължения в размер на 2379,74 лева, за обект за потребление, заведен с абонатен номер № -, в която сума били включени 2 224,45 лева главница, представляваща незаплатена ел. енергия, 155,29 лева – мораторна лихва връху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 16.10.2024 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.

№********** към същата дата. В указания в заповедта срок, ответницата е направила възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което предявява настоящите искове. Моли съда да признае за установено, че ответницата Д. И. Т. дължи гореописаните суми, като се присъдят му и направените в исковото и заповедното производство разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалния представител на ищеца ЮК В.М заявява, че Поддържа изцяло исковата молба.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.И. Илиева от ВтАК е подал писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като претендираното заплащане на ел. енергия не е доставено и не е потребено от нея в посочения имот. Сочи, че ищецът е електроразпределително дружество, а тя краен потребител, като по общото правило отношенията между тях възниквали по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, правата и задълженията на страните се регламентирали с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е” АД, действащи към процесиите периоди, за които се претендира заплащане на ел.енергия. В този случай дори да се приемело, че между тях макар и при липсата на договор, била налице облигационни връзка, това не доказвало, че в периода от 29.02.2024 г. до 28.06.2024 г. в обекта с кл.№: ********** на адрес: село С, количествата ел. енергия, посочени в издадените от ищеца 5 броя фактури били реално потребени и съответно правилно отчетени. Те не можели да служат като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като първо били издадени и едностранно подписаните от ищеца и не обосновавали по категоричен начин извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното количество до процесния имот и второ, оспорвала верността им, тъй като през процесния период имотът е бил необитаем, празен, не бил обзаведен, в него нямало ел.уреди, консуматори на ел. енергия. Освен това електромерът, който отчитал консумираната ел. енергия бил монтиран на стълб в двора на къщата и бил недостъпен, вкл. и за инкасаторите, тъй като вратата /портата/ на имота била заключена с катинар от ответницата, която живеела от 15 години в Испания. Ответницата оспорва исковата претенция на ищеца, като счита, че процесната сума е начислена от страна ищовото дружество без правно основание. Оспорва твърденията ищецът да е доставил, а тя да е получила и потребила посочените от него в процесиите фактури количества електроенергия. Твърди, че реално потребление на начисленото от 2 ищеца количество ел. енергия в процесния период не е имало. Имотът бил закупен от ответницата с инвестиционна цел и в него никой никога не е живял, вкл. и в периода от 29.02.2024 г. до 28.06.2024 г. Имотът бил необитаем от закупуването му през 2016 г. и до настоящия момент. В него нямало обзавеждане и ел. уреди. Твърди, освен това, че такова потребление, каквото било посочено в първата фактура, за периода 17.01.2024 до16.01.2024 г. от 6005 kW, било физически невъзможно, доколкото обекта не бил захранен с мощност, която да позволи потребяването на такава енергия за период от 30 денонощия, колкото е отчетния период. На следващо място, дори да е възможно доставянето на такава мощност до обекта, то вътрешната му ел. инсталация не го позволявала, а отделно от това в имота нямало електроуреди, които да потребяват такова количество енергия. Простата аритметична сметка сочела, че за да бъде потребена тази енергия в сочения период е необходимо в денонощие обектът да консумира 200 kW, т.е. 8,3 kW на час, което надвишава максималния товар за едно жилище до 70 кв.м. на битови потребители от 8 kW, съгласно чл. 243 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Твърди, че липсвали данни и доказателства, че електрическата енергия в обекта на ответницата се е измервала от сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване /СТИ/ - електромер с ф. №--, както и в какво състояние е било това СТИ. Излага, че след като ответницата узнала за начислената й с процесиите фасктури ел. енергия, през м. юни 2024 г. тя започнала комуникация по телефона с представители на ищцовото дружество, в опит да установи причината за неправилно отчетената ел. енергия в необитаемия й имот. На 14.06.2024 г. в отсъствие на ответницата била извършена подмяна на съществуващия електромер с друг, като след подмяната не била отчитана консумация на ел. енергия в имота от новото СТИ. Твърди, че това означавало, че подмененият електромер с ф. №-- е отчитал некоректно потребление в имота за процесния период. На 17.07.2024 г. депозирала жалба до ищеца с вх. № 6943833/17.07.2024 г., а на 09.08.2024 г. получила отговор по електронен път, че е извършена проверка на издадените фактури и не бил установен некоректен отчет. Информация за това дали е била извършена проверка на СТИ в отговора не се съдържала. С оглед изложеното счита, че не дължи процесните суми за които е издадена заповедта за изпълнение, тъй като не е потребила фактурираните количества ел.енергия за процесния период. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да отхвърли предявения иск за установяване дължимостта на сумите по процесиите фактурите като неоснователен и недоказан, както и акцесорния иск за установяване дължимостта на лихвите за забава върху тях, като й присъди разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника адв.

И. Илева поддържа отговора на исковата молба. В писмено становище по делото излага подробни съображения за отхвърляне на исковата претенция като недоказана. Поддържа, че не се установило по безспорен и категоричен начин по делото, че начислената във фактурите ел. енерия е била използвана.

Навежда, че процесното СТИ не било монтирано съгласно императивните изисквания на Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителна електрическа мрежа, действала към момента сключване на договора между страните. Сочи, че от заключението на ВЛ се установявало, че потребената ел.

3 енергия, записана и остойностена във фактура № **********/29.02.2024г. за период на отчет 17.01.2024г.-16.02.2024г. на стойност 1620,12 лева, реално била за периода 30.06.2023г.-16.02.2024г., а не бил посочен в нея едномесечния период. Моли съда да отхвърли предевяните искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 779/2024г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство "Е” АД с ЕИК *, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Д. И. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. *** за дължимите суми. Въз основа на същото е била издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК № 422 от 28.10.2024 г.в полза на ищеца за сумите: 2 224,45 лева (две хиляди двеста двадесет и четири лева и 45 ст.)-главница, представляваща незаплатена ел. енергия, 155,29 лева (сто петдесет и пет лева и 29 ст.)– мораторна лихва за периода от 25.03.2024г. 16.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2024г. до изплащане на сумата, както и сумата 97,60 лв. (деветдесет и седем лева и 60 ст.) разноски по делото, от които 47,60 лева за ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоуставения срок е подал възражение, поради което в срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

Приложено по делото е извлечение за фактури и плащания за период към 21.11.2024г., за абонат № -, кл. № **********, в която са посочени 16 на брой фактури, от които се претендира по делото сумите по фактури ФП********** от 29.02.2024г. на стойност 1 620,12 лева с падеж 25.03.2024г., ФП*** от 31.03.2024г. на стойност 146,51 лева с падеж 24.04.2024г., ФП *** от 30.04.2024г. на стойност 67,45 лева с падеж 27.05.2024г., ФП ********** от 31.05.2024г. на стойност 266,28 лева с падеж 24.06.2024г., ФП *** от 28.06.2024г. на стойност 124,09 лева с падеж 24.07.2024г.

Описаните в извлечението фактури с посочените стойности фигурират и в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 26.11.2024г. за клиент – ответника. Приложени са по делото и описаните фактури.

Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е“АД, където в чл. 17 т. 2 е уредено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. Приложено по делото е Решение № ОУ06/7.11.2007г. на ДКЕВР, с което Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е“АД са одобрени. Приложени са и доказателства за публикуването им във вестник Репортер и вестник Дневник на 30 ноември 2007г.